Решение № 14992 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14992 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от С. Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110141507 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т...........“ ЕАД, ЕИК: ......, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление в гр.С... по искове с основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД спрямо „К...“ ЕООД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: обща сума от 751,50лв., от които 606,74лв. или 310.22 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2022г. до м.04.2023г., сумата от 144,76 лв. или 74.01 евро за законна лихва за забава от 01.07.2022г. до 10.12.2024г. върху главницата за ТЕ ведно със законната лихва от 19.12.2024г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Излага се, че ответната страна е носител на вещни права спрямо имот с адрес в София, ул.Невестина скала 1А с аб. № 44815 и инсталация № 4000377843, или с аб. № 440815 по заповедното дело, за който ищецът е доставил топлинна енергия, която била ползвана от ответника без правно основание, с което последният се бил обогатил за сметка на ищеца с исковата стойност. Навежда доводи, че ответникът не е заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер за 1 исковия период.

Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, която била потребена също без основание и се дължи и мораторна лихва върху тази главница в размер и за период по исковата молба.

Излага се, че няма плащане на тези суми и се правят доказателствени искания и да бъде установено вземането в полза на ищеца по издадената в полза на Т........... ЕАД заповед по ч.гр.дело с № 76100/2024г. по описа на СРС.

Ангажират се доказателства и се желае присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват като се излага, че исковете на това основание са неоснователни. Навежда се, че през исковия период имотът се е ползвал от трето на спора лице – наемател по договор за наем. Прави се възражение за прихващане на претенцията на ищеца с вземане на ответника в случай на уважаване на исковете, а именно с вземания, установени с влязло в сила СР с № 2861/ 21.10.2022г. по гр.дело с № 4058/ 2022г. на СГС, с което е установено, че ищецът е ползвал съоръжение на ответника – абонатна станция и топлопровод през периода от 27.06.2023г,. до 31.12.2023г и до сега, което вземане е в размер на 5000 лева и се прави съдебно прихващане до размера на по – малката от двете суми. Не се оспорват доказатлествените искания и се ангажират допълнителни такива.

Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански 2 нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производството и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

Страните не спорят, а и от прието заключение по СТЕ се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Безспорно се установи по делото, че между страните не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1,т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. В тази връзка съдът намира за нужно да уточни, че представеното по делото заявление за сключване на договор с ищеца за предоставяне на топлинна енергия за битови нужди, обективирано в протокол № 1/08.08.2013 г. не доказва наличие на валидна облигация между страните, тъй като законът изисква наличието на нарочен договор, когато се касае за „стопански нужди“ по см. на Общите условия на ищцовото предприятие.

Страните не спорят, че през исковия период ответникът е ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия за стопански нужди на посочената от ищеца стойност от общо 751,50лв за главница и лихви. Няма спор, че и стойността й не заплатена.

Поради установяване изискуемост на главния дълг по чл. 59 ЗЗД, се 3 сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на заявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане на ответника.

Видно от приложено на л. 72 – 76 по делото с влязлото в сила на 05.04.2024 г. решение № 286121.10./2022 г. на СГС ищецът в настоящото производство „Т...........“ ЕАД е осъден да заплати на ответника в настоящото производство „К...“ ЕООД сумата от 88 765 лв. – дължима цена за ползване на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа и абонатна станция за присъединяване на сграда – етажна собственост, находяща се в кв.

34, м. „Лагера“, с административен адрес: гр. С..... за периода от 25.10.2015 г. до 25.10.2020 г., ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното плащане.

Въз основа на това съдебно решение, както и заключението на вещото лице по СТЕ, се установява, че в находящата се в гр.София УПИ V-751, кв.34. местност Лагера и адрес бул.Цар Борис III, № 116 сграда в режим на ЕС е изградено съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа и абонатна станция за присъединяване на сградата, което е изградено от ответника – установява се по съдебен ред, както и е установено с горецитираното съдебно решение, че няма заплащане на стойността на изграденото съоръжение от страна на ищеца към ответника. За това сочи и договор за строителство от 25.03.2010г. л.85, становище на Т........... ЕАД л.89, констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, протокол към него от 31.03.2011г. за приемане на строеж – жилища сграда с изградена към нея абонатна станция.

Съгласно чл. 137, ал.2 от ЗЕ изграждането на съоръженията по ал.1 на същата разпоредба – присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. Видно е че съоръжението е изградено за сметка на ответника и се ползва от ищеца, считано от 09.11.2011г.

– в този смисъл е и даденото заключение на вещото лице по СТЕ, стр. 4 от него. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. Според ал. 3 на правната норма собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години. Въпреки поканата на собственика на съоръженията, до ищеца за заплащане на цената им, не се твърди и не се установява да е 4 сключен договор, по силата на който правото на собственост върху тях да е преминало в имуществената сфера на топлопреносното предприятие.

Ето защо съдът намира, че и към датата на предявяване на исковата молба именно "К..." ЕООД е титуляр на правото на собственост върху процесните съоръжения. От това следва извод, че в негова полза възниква вземане срещу ищеца за заплащане на обезщетение за ползването на обектите на основание чл. 137, ал.2 от ЗЕ, доколкото не се спори, че съоръженията се използват по предназначение именно от ищеца, като нито се твърди, нито се установява, че обезщетението е било платено. Следва да се отбележи, че възникналото право на обезщетение се дължи по силата на правната норма на чл. 137, ал.2 от ЗЕ, а не на договорно основание – в този смисъл са Определение № 115/27.02.2020 г. на ВКС, ТО, ІІ ГО, постановено по т. д. № 885 по описа за 2019 г. и решение № 226 от 25.01.2019 г. по т. д. 3100/2018 г.

САС, определение № 589/28.11.2017 г. на ВКС, ТО, І ТО., постановено по т. д.

№ 1679/17 г. и решение № 367 от 17.02.2017 г. по т. д. № 313/2016 г. на САС, решение № 2258 от 03.11.2017 г. по т. д. № 3162/2017 г. на САС и др. За посочения за възражението период от 27.06.2023г. до 31.12.2023г. размерът на цената за ползване на това съоръжение отново дадено от вещото лице по СТЕ, е от 7 345.91 лева или 3 756 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В конкретния случай въз основа на събраните доказателства – вкл. СР по гр.дело с № 4058/2022г. по описа на СГС, както и заключение по СТЕ, се установи, че между страните освен задълженията на ответника за доставена от ищеца ТЕ и лихвата върху нея, съществуват и вземания на ответника К... ЕООД към ищеца Т........... ЕАД за изпълнено съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа от К... ЕООД, правото на собственост спрямо което не е прехвърлено на ищеца, и ползвайки това съоръжение без да плаща цена за това, ищецът дължи именно обезщетение за ползване на това съоръжение на неговия собственик. Посочената от вещото лице цена е в размер на 3756 евро, за която ответното дружество има вземане към ищеца, и с оглед стореното възражение за прихващане, следва да се приеме, че исковете на Т........... ЕАД са погасени до пълния им размер и следва да бъдат отхвърлени.

5

При този изход на спора право на разноски се поражда полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК комуто се дължат такива в исковото и в заповедното съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно доказателствата – Договор за правна помощ и съдействие от 24.10.2025г. по исковото дело, както и доказателства за платен депозит на вещото лице по СТЕ, разноските са за 204.52 евро за възнаграждение на адвокат и още 300 евро за възнаграждение за вещо лице по СТЕ или в общ размер на 504.52 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...........“ ЕАД, ЕИК ......, с адрес на управление: гр. С...., искове, с основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с 59, ал.

1 от ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД спрямо „К...“ ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С....., че ответникът дължи на ищеца следните суми: обща сума от 751,50лв., от които 606,74лв. или 310.22 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2022г. до м.04.2023г. за имот с аб. № 440815 и с адрес в С..... сумата от 144,76 лв. или 74.01 евро за законна лихва за забава от 01.07.2022г. до 10.12.2024г. върху главницата за ТЕ ведно със законната лихва от 19.12.2024г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите ПОРАДИ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника „К...“ ЕООД, ЕИК .... с правно основание чл. 137, ал.2, изр.2 от ЗЕ, за сумата в размер на 3756 евро без ДДС, за ползване на съоръжение за присъединяване, за периода от 27.06.2023г. до 31.12.2023г., находящо се в гр. С....., и, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 1174/ 13.01.2025г. по описа на СРС и ОСЪЖДА „Т...........“ ЕАД, ЕИК ......, с адрес на управление: гр. С...., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „К...“ ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С....., сумата в размер на общо 504.52 евро, представляваща сторени разноски пред СРС за адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и за възнаграждение на вещо лице.