Решение № 207 от 09.11.2023, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Бяла, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100573 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. А. Ж. срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД и „Централна кооперативна банка“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2000 лв. - непогасена главница по договор за кредит от 08.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.03.2010 г. до окончателното ú изплащане, на сумата от 350,49 лв. - лихва за периода 31.07.2009 г. – 18.03.2010 г., както и на сумата от 47,01 лв. - разноски, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 22.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1922/2010 г. по описа на РС – Русе, претендирани по изпълнително дело № 20198320401303 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.

Ищецът твърди, че е конституиран като длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на „Централна кооперативна банка“ АД. Поддържа, че след издаване на изпълнителния лист в продължение на пет години не са предприемани изпълнителни действия за събиране на вземанията, поради което същите са се 1 погасили по давност преди образуването на изпълнителното дело през 2019 г.

Счита, че кредитор на вземанията е банката, а вторият ответник „Финанс инфо асистанс“ ЕООД неоснователно бил конституиран като взискател по изпълнителното дело, доколкото липсват доказателства длъжникът да е бил надлежно уведомен за извършената цесия, поради което и на това основание не дължи претендираните суми към посоченото дружество.

Ответникът „Централна кооперативна банка“ АД счита, че предявеният срещу него иск е недопустим поради липсата на правен интерес. Сочи, че с договор за цесия на 29.12.2020 г. е прехвърлил на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД всички права по вземането, произтичащо от договор за издаване и ползване на кредитна карта с реф.№ ****** г. с картодържател ищеца, за което е издаден изпълнителен лист от 22.03.2010 г. по ч.гр.дело № 1922/2010 г. по описа на Районен съд - Русе, като до длъжника било изпратено съобщение за цесията. По същество оспорва иска като твърди, че погасителната давност на вземанията не е изтекла поради предприемани своевременно действия по принудително изпълнение, включително с извършено от длъжника признание на дълга. В хронологичен ред с посочване на конкретни дати описва извършените във връзка с изпълнителното основание действия - образуване на изпълнително дело № 339/2010 г. на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ, на изпълнително дело № 1802/2016 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 832 на КЧСИ и на изпълнително дело № 1303/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 832 на КЧСИ и предприети по същите действия по налагане на запори.

Ответникът „Финанс инфо асистанс“ ЕООД оспорва исковете с твърдения за осъществени действия по прекъсване давността за вземането.

Също твърди, че още през 2010 г. е било образувано изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист при ЧСИ с рег.№ 833 на КЧСИ, по което са предприемани своевременно изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Сочи, че през 2016 г. делото било прекратено поради перемпция, като два месеца по-късно било образувано ново изпълнително дело при с рег.№ 832 на КЧСИ, респ. през 2019 г. било образувано трето дело при същия съдебен изпълнител, като посочва предприемани действия по делата, с които счита, че давността е прекъсвана, като твърди, че същата не е изтекла към момента.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен адвокат, 2 като поддържа подадената искова молба и моли за уважаване на предявения иск по подробно изложени доводи и съображения.

Ответниците не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. С писмена молба преди датата на съдебното заседание ответникът „Финанс инфо асистанс“ ЕООД поддържа подадения отговор на исковата молба, развива доводи и съобразения по съществото на спора и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е налице спор между страните по делото, че в полза на ответника „ Централна кооперативна банка“ АД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение. Това обстоятелство се установява и от приложените по делото изпълнително дело № 339/2010 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 833 В.М., изпълнително дело № 1802/2016 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 832 И.Х. и изпълнително дело № 1303/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 832 И.Х. Видно от изпълнителния лист, същият е издаден на 22.03.2010 г. въз основа на заповед № 1147/22.03.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 1922/2010 г. по описа на Районен съд - Русе, за сумата 2000 лв. - просрочена главница по договор за кредит от 08.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.03.2010 г. до окончателното плащане, сумата 350,49 лв. - лихви за периода от 31.07.2009 г. до 18.03.2010 г., както и 47,01 лв. - разноски по делото. Съгласно писмо изх.№ 60173 от 22.03.2023 г. на районен съдия при Районен съд - Русе ч.гр.дело № 1922/2010 г. на РС-Русе е унищожено в цялост, поради изтекъл срок за съхранение.

Не е налице и спор между страните, че въз основа на издадения изпълнителен лист са предприети действия за принудително удоволетворяване на вземането. Така видно от приобщените изпълнителни дела първото от тях /изпълнително дело № 339/2010 г. по описа на ЧСИ с рег.

№ 833 В.М./ е образувано на 30.03.2010 г. по молба на банката, като с нарочно постановление на съдебния изпълнител от 12.07.2016 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в 3 продължение на две години, като с приемо-предавателен протокол оригиналът на изпълнителния лист е върнат на „Централна кооперативна банка“ АД. В рамките на това изпълнително производство изготвената до длъжника покана за доброволно изпълнение, ведно с копие на заповедта за изпълнение и документа въз основа на който е издадена заповедта /извлечение от счетоводните книги на банката от 19.03.2010 г. за задълженията на длъжника по договор № ***** г./, не е връчена на длъжника Г. А. Ж. - ищец в настоящото производство, доколкото видно от приложената по делото разписка на български пощи пратката не е потърсена и е върната обратно на съдебния изпълнител. Заповедта за изпълнение и документа по чл.417 от ГПК са връчени на ищеца на 03.10.2016 г. след образуване на 14.09.2016 г. на ново изпълнително производство с № 1802/2016 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 832 И.Х., като нито се твърди, нито се установява от доказателствения материал Г. А. Ж. да е възразил срещу издадена срещу него заповед за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК - към него момент двуседмичен такъв от връчването, с оглед на което заповедта за изпълнение /изпълнителното основание/ е влязла в законна сила на 18.10.2016 г. и от този момент е започнала да тече петгодишна давност на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД. В случая, предвид датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, релевантните факти съгласно чл.439, ал.2 от ГПК за заявеното несъществуване на правото на принудително изпълнение, следва да са настъпили след 18.10.2016 г. По изпълнителното дело е постъпил “отговор на ПДИ“ от длъжника, съдържащ изявление, че същият е в невъзможност да изпълни задължението поради липса на средства, което по същество представлява признание на вземането, което по принцип по правилото на чл.116, б.“а“ от ЗЗД прекъсва давността , на което се позовава ответникът „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, но това изявление датира от 12.10.2016 г., т.е. преди влизане в сила на изпълнителното основание поради което съдът не го съобразява. След релевантната дата 18.10.2016 г. по изпълнителното дело не са извършвани каквито и да било действия и тъй като след подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, с която е поискано проучване имуществото на длъжника и е възложено по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ определяне на начин на изпълнение, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, по силата на закона /чл.433, ал.1, т.

8 от ГПК/ е настъпила така наречената „перемция“, водеща до прекратяване 4 на изпълнително производство, което е последица с процесуален характер и не се отразява на матерното право на кредитора, тъй като погасителната давност определя срока, в който кредиторът може да търси принудително изпълнение на своето право, а перемпцията касае период от време, след който правото на принудително изпълнение на взискателя престава да съществува в рамките на конкретното изпълнително производство. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, при перемцията нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, такива действия обаче след влизане на заповедта за изпълнение в сила не са налице. На 01.07.2019 г. ответната банка е инициирала образуването на ново изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист - изпълнително дело № 1303/2019 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 832 И.Х., като с молбата е възложила на съдебния изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ, т.е. съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението и т.н. На 15.07.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор на вземанията на длъжника в няколко банки, като с оглед постъпилите по делото отговори от „Първа инвестиционна банка“ АД и писмо от „Уникредит Булбанк“ АД, тези действия по изпълнението следва да бъдат зачетени с оглед наличието на банкови сметки на длъжника в тези банки и изпълнението на запорните съобщения. Тези изпълнителни действия са прекъснали погасителната давност /същите са от естеството на посочените в мотивите към т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, действия, които са изпълнителни и прекъсващи давността/ и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането. В периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. по силата на чл.3 от ЗМДВИП са спрели да текат процесуалните срокове по изпълнителното производство и давностният срок за вземането по заповедта.

На 31.08.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответника „Финанс инфо асистанс“ ЕООД за конституиране като взискател на мястото на „Централна кооперативна банка“ АД поради цедиране на вземането по сключения между длъжника Г. А. Ж. и банката договор от 08.09.2008 г., във връзка с който е инициирано заповедното производство по чл.417 от ГПК, по което са издадени процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, 5 като с молбата е отправено и искане за справка за актуален трудов договор на длъжника, съответно за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.

На 14.09.2021 г. съдебният изпълнител е конституирал за взискател „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, като междувременно е постъпила и молба от 11.09.2021 г. от същия за налагане на запор върху дружествен дял, собственост на длъжника. Такъв е наложен от съдебния изпълнител на 28.10.2021 г., с което отново е прекъсната погасителната давност и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането. Вярно е, че липсват доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия в рамките на изпълнителното дело, но надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за цесията е без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му /в този смисъл Решение № 209/28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т. о./, поради което наведените от ищеца възражения в тази насока са неоснователни. Още повече, че за цесията ищецът е уведомен в хода на настоящото исково производство с връченото му с отговора на исковата молба от „Финанс инфо асистанс“ ЕООД уведомление. Дори да се приеме, че извършените от новия взискател действия да не са обвързващи преди съобщаването на цесия, то новата петгодишна давност считано от 15.07.2019 г. с прекъсването течението на същата в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. към датата на иницииране на настоящото исково производство /29.08.2022 г./ давността за вземането не е изтекла.