Решение № 371 от 11.03.2020, Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

N гр.***,

11.03.2020год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

***ски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА при секретаря Анета Христова ..................………........................................ и в присъствието на прокурора ………………..…………………........................ като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 7760 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл.144 от СК.

В ***ският районен съд е постъпила искова молба от М.П.М. с ЕГН ********** против П.С.М. с ЕГН **********, в която се твърди, че ищцата е дъщеря на ответника. Излага се, че с Решение №*** от 15.03.2019г. ответника бил осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря ежемесечна издръжка в размер на 200лв. Твърди се, че ищцата завършила средното си образование, но през м.септември 2019г. била приета за студентка по специалност ***в ***, като през учебната 2019/2020г. е в първи курс редовна форма на обучение. Твърди се още, че месечните разходи на ищцата, свързани с обучението възлизат на 600лв., в която сума не са включени разходите за храна, облекло и други, свързани с нормалното й съществуване. Навеждат се доводи, че майката не може да се справи сама с подпомагането на ищцата в ежемесечните й разходи, като последната няма възможност да работи и няма имущество, от което да се издържа, а от друга страна ответника разполагал с достатъчно средства, за да й заплаща ежемесечно издръжка в размер на 250лв.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер на 250лв., като се претендира присъждане на такава и за минал период - от 01.09.2019г. до завеждане на исковата молба, в общ размер на 625лв.

Ответникът ***е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Навежда доводи, че не била настъпила промяна на обстоятелствата, при които е присъдена издръжката в производството по гр.д.№67/2019г. по описа на ПлРС, както и твърди, че няма възможност да изплаща издръжка в претендирания размер.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :

Безспорно е по делото и това е видно от приложения препис на удостоверение за раждане, че ответника П.С.М. е баща на ищцата М.П.М., а нейна майка е ***.

Видно е от представения препис на решение по гр.д.№67/2019г. по описа на ПлРС, че ответника е бил осъден да заплаща на своята пълнолетна дъщеря, като учаща редовно в средно учебно заведение, ежемесечна издръжка в размер на 200лв.

Не се спори, че през учебната 2018/2019г. ищцата е завършила средното си образование.

Установява се от приложения препис на уверение №138/16.09.2019г., че ищцата е продължила образованието си във висше учебно заведение, като за учебната 2019/2020г. е била записана за студентка в първи курс по специалност ***, при редовна форма на обучение.

Безспорно е, че ищцата М.М. не притежава имущество, от което да се издържа или друг източник на доходи.

От представения препис на Заповед №25 от 13.12.2019г., издадена от председателя на ***и справка от ***за актуални трудови договори е видно, че трудовото правоотношение на ответника със сочената кооперация е било прекратено, считано от 16.12.2019г.

Видно е от приложения препис на Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.05.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на ******, платежни нареждания и потвърждения за плащане от ***, че срещу ответника е било налице към сочената дата изискуемо публично вземане в размер на 9002,73лв., за събиране на което са били предприети изпълнителни действия и наложен запор върху вземане на длъжника за трудово възнаграждение от кооперацията, с която е бил в трудово правоотношение. Според признанието на ответника в писмения му отговор, задължението е било изцяло погасено, като за целта продал част от животните, които отглеждал като земеделски производител.

От приложените удостоверения за декларирани данни и преписи от декларации по чл.14 от ЗМДТ се установява, че П.С.М. има декларирани недвижими имоти в ***, както и придобит през 2006г. лек автомобил. Майката на ищцата – *** е декларирала на 11.11.2016г недвижимо имущество в ***– дворно място с къща и придобит през 2019г. лек автомобил.

Видно е от приложеното удостоверение от АВ-СВ-***, че ответника П.М. притежава и закупени земеделски имоти в землището на ***.

Установява се от постъпилата справка от Областна Дирекция „Земеделие” – ***, че и двамата родители на ищцата са регистрирани като земеделски производители. Видно е, че П.С.М. има заведена анкетна карта с анкетен формуляр от ОСЗ-***, в който има включени животни - говеда и биволи с общ брой – 37. ***М. също има заверена такава анкетна карта с анкетен формуляр, в който са включени и животни – овце с общ брой 53 и кози с общ брой 8.

Видно е от приложената справка от Държавен фонд

„Земеделие”, че и двамата родители на ищцата, в качеството на земеделски производители са получили през периода от м.октомври 2018г. до 18.02.2020г. финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

От представения препис на Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.02.2020г. по досъдебно производство № Д-315/2019г. по описа на РП-*** се установява, че ответника П.М. е привлечен в качеството на обвиняем по две обвинения за престъпление по чл.183, ал.1 от НК – за това, че през периода от м.юли 2015г. до м.март 2019г., като осъден да издържа двама свои низходящи – ***П.М. и М.П.М., съзнателно не изпълнил задължението в размер на 44 месечни вноски – за едното дете общо в размер на 2800лв. и за другото дете общо в размер на 4400лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Както се установи от събраните в настоящото производство доказателствата, ответника П.М. е баща на ищцата М.М..

Установи се също така, че ищцата е пълнолетна

– на деветнадесет годишна възраст, учи редовно във висше учебно заведение – МУ-***, специалност „Социални дейности в здравеопазването“, като през учебната 2019/2020г. е студентка в първи курс. Не са налице доказателства по делото за реализирани от ищцата доходи или за притежавано имущество, от които тя да може да се издържа. Поради това съдът намира, че са налице първите две от сочените по-горе, предвидени в Закона предпоставки.

За основателността на предявената претенция, следва да бъде налице кумулативно и трета предвидената в чл.144 от