Решение № 1263 от 26.09.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3021/2022
- Вид
- Решение № 1263
- Подписан
- 26.09.2022
- В сила
- 03.11.2022
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.1, изр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1263 гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110203021 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. А.
Е., ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Кузман Шапкарев" № 4, ет. 1, срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 4746848 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че същият е незаконосъобразен. Изтъква се, че възз. не е управлявал автомобил в района на Варненска област, а той бил управляван от съпругата му. Именно това бил декларирано и в приложената към уведомлението му декларация. Към декларацията било приложено копие от свидетелството за управление, но органът издал ЕФ твърдял обратното. Въпреки това, обаче, административно наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
На следващо място се сочи, че процесният електронен фиш не е връчен на възз. и той не е запознат с него.
Сочи се, че липсват данни къде е било поставено измерващото устройство и в коя част от пътя е измерена скоростта на автомобила.
1
Възз. счита, че процедурата по издаване на електронен фиш е неприложима в случая. Законът определял мобилните АТСС, временно разположени на пътя като такива, установяващи нарушение винаги в присъствието на контролен орган, независимо, че са разположени на пътен участък. С оглед липсата на посочване в разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП с какво АТТС може да се установи нарушението, на още по-голямо основание, след като "в отсъствие на контролен орган" е отнесено единствено към издаването на електронен фиш, както и с оглед нормативните разпоредби, че мобилните системи установяват нарушение в присъствие на контролен орган, независимо дали са прикрепени към превозно средство (движещо се или в покой), или са разположени временно на участък от пътя, според жалбоподателя следва извода, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш, и следва административно-наказателната отговорност да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. С тези и други аргументи се иска отмяната на ЕФ.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, представлява. не се явява и не се
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К№ 4746848 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 14.04.2021 г. в 20:28 часа, в населено място- гр.Варна, по бул.“Владислав Варненчик“, срещу ресторант „Комитово ханче“ в посока центъра на града е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Мицубиши Аутлендър” с рег.№ СВ8528СВ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № ARH CAM S1 с №11743с9, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 77 км./ч., като превишението е 27км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На 23.04.2021г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ППВарна било установено извършеното нарушение.Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз.Б. Е.. Поради това още на 23.04.2021г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника Е., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на 2 основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
На 24.06.22г. Е. изпратил уведомление в Сектор ПП-Варна, придружено с декларация, в които посочил, че не е управлявал автомобила при извършване на нарушението описано в ЕФ. Посочил още имената, ЕГН и номера на СУМПС на водача управлявал автомобила му. В уведомлението било записано, че се представя СУМПС на водача. На 29.06.2022г. началникът на Сектор ПП-Варна преценил, че няма да бъдат предприети действия по анулиране на ЕФ, тъй като към уведомлението и декларацията на възз. липсвало копие от СУМПС на лицето извършило нарушението и изпратил писмо до възз..
На 19.07.2022г. Б. Е. депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.189, л.5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Във всички случаи обаче е необходима това връчване да бъде удостоверено с подпис на лицето, на което е връчено. В случая от страна на ОД на МВР-Варна до приключване на съдебното производство не са представени доказателства за връчване на ЕФ. Поради което и съдът намира, че същият не е връчен по надлежния ред и до датата на съденото заседание. От друга страна от доказателствата по делото е видно, че към 24.06.2022г. възз. е бил известен за съставения срещу него ЕФ, тъй като е депозирал пред Сектор ПП на МВР-Варна молба и декларация относно управлението на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 от ЗДвП срокът за обжалване на електронния фиш пред съда е 14-дневен и започва да тече от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. От доказателствата по делото представени от полицията е видно, че ОД на МВР-Варна не разполага с доказателства за датата на връчване на 3 съобщението, че се отказва анулирането на ЕФ. Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 23.04.2021г. т.е. осем дни след установяване и заснемане на нарушението, така че не е налице дори индиция за нарушение на сроковете визирани в чл.34 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 14.04.21г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 23.04.2021г. /видно от отбелязването в системата на МВР/. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.
189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено 4 лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 14.04.2021г. и предвид датата на съставянето му /23.04.21г./ и датата на връчването му /11.06.22г./ на наказаното лице, не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Е..
Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговоростта на въззивника.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП ) , същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и 5 използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.