Решение № 2845 от 24.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2845 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110143082 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Уникредит Лизинг” ЕАД срещу Ц. Н. Т. след развило се производство по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.

Ищецът „Уникредит Лизинг” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Ц. Н. Т. за сумите от: 3468,00 евро (три хиляди четиристотин шестдесет и осем евро), представляваща главница за неплатени задължения за периода от 26.11.2018 г. до 26.04.2019 г. по споразумение от 26.10.2018 г., уреждащо задълженията, произтичащи от договор за финансов лизинг № 7107/16.04.2007 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 135,66 лева (сто тридесет и пет лева и 66 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 560,88 лева (петстотин и шестдесет лева и 88 стотинки).

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 16.04.2017 г. с ответника бил сключен договор за финансов лизинг № 7107, по силата на който „Уникредит Лизинг” ЕАД, в качеството си на лизингодател, се съгласил да придобие собствеността и да предостави за ползване на ответника Ц. Н. Т., в качеството му на лизингополучател лизинговата вещ, а именно: лек автомобил - нов, Fiat Grande Punto 1.3, рама: ZFA19900001182227, първа регистрация: 16.04.2007 г. Лизингополучателят се задължил да заплаща дължимите лизингови вноски, посочени в т. 11 от Приложение № 1 към договора. Твърди се, че на 20.04.2007 г. лизинговият обект е предаден за ползване на лизингополучателя, за което 1 бил съставен приемо-предавателен протокол. Сочи, че на 26.10.2018 г. между „Уникредит лизинг“ ЕАД, в качеството на лизингодател, и Ц. Н. Т., ЕГН: **********, в качеството на лизингополучател е подписано нотариално заверено споразумение, уреждащо задълженията, произтичащи от договора за финансов лизинг, с което страните констатирали какъв е видът и размерът на просрочените задължения по договора за лизинг, като се споразумели да разсрочат изплащането им и лизингополучателят се задължил да погаси същите съгласно подписан нов погасителен план - Приложение № 2.1. В споразумението било удостоверено, че лизинговият актив се намира в държане на лизингополучателя, в състояние годно за експлоатация.

Ищецът твърди, че въпреки постигнатите договорености, лизингополучателят не изпълнявал задълженията си и дължи заплащането на главница в общ размер на 3468 евро, падежирала в периода от 26.11.2018 г. до 26.04.2019 г.

Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 470 ГПК до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора за финансов лизинги допълнително споразумение към него;

2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По делото е приет договор за финансов лизинг № 7107, сключен между страните на 16.04.2007 г., с което се установява наличието на облигационна правоотношение между тях. По силата на сключения договор, „Уникредит лизинг“ ЕАД, в качеството си на лизингодател, се съгласил да придобие собствеността и да предостави за ползване на лизингополучателя Ц. Н. Т. следния лизингов обект: лек автомобил - нов, Fiat Grande P u n t o 1.3, рама: ZFA19900001182227, първа регистрация: 16.04.2007 г.

Лизингополучателят се задължил да заплаща дължимите лизингови вноски, посочени подробно в т. 11 от Приложение № 1. Между страните било уговорено, че когато извършеното от лизингополучателя плащане не е достатъчно, за да покрие всички задължения, то редът на погасяването е както следва: първо разноски по събирането, начислени неустойки, договорни лихви и такси за обслужване и накрая главницата, в рамките на която главница поредността е следната: дължими застрахователни премии, данъци, разноски по регистрация и др. подобни разноски, главница на вноски /чл. 5, ал.

5 от договора/.

Установи се по делото и втората предпоставка от фактическия състав на спорното материално право, а именно, че лизингодателят е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ. По делото е приет приемо-предавателен протокол, подписан от страните, от който се установява, че на 20.04.2007 г. лизинговият обект е предаден за ползване на лизингополучателя. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че лизинговият обект е върнат на лизингодателя.

От приетото по делото споразумение от 26.10.2018 г., подписано между страните с нотариална заверка на подписите с рег. № 8655 на нотариус Валентина Василева с 2 район на действие СРС, се установява, че във връзка с договора за финансов лизинг, „Уникредит лизинг“ ЕАД и Ц. Н. Т. са уредили отношенията си, като са посочили какви са непогасените задължения на ответника, произтичащи от договора, какъв е техният вид и размер. Споразумели се да разсрочат изплащането им, като лизингополучателят се задължил да погаси същите, съгласно подписан нов Погасителен план - Приложение № 2.1 към споразумението. В споразумението е посочено, че лизинговата вещ се намира в държане на лизингополучателя към датата на склъчването му /26.10.2018 г./, в състояние годно за експлоатация /чл. 2 от споразумението/.

Последната падежна дата по последния погасителен план между страните е уговорена на 26.04.2019 г., като общия размер на дълга на ответника, е в размер на 4781,02 лева. Налага се извод, че изискуемостта на вземането за всички вноски е настъпила, считано от 27.04.2019 г. Ищецът претендира част от вземането, а именно сумата от 3468 евро, като твърди, че вноската с падеж 26.11.2018 г. е частично погасена.

Ответникът, чиято е тежестта да докаже погасяване на задължението си за заплащане на сумите по постигнатото споразумение, не е ангажирал доказателства за това. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ищеца.

Същият е представил доказателство за заплатена държавна такса в размер на 135,66 лева и на адвокатско възнаграждение в размер на 802,97 лева, които суми следва да му бъдат присъдени на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 135,66 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 560,88 лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал.

1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, че Ц. Н. Т., ЕГН ********** дължи на „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948 сумата от 3468,00 евро (три хиляди четиристотин шестдесет и осем евро), представляваща главница за неплатени задължения за периода от 26.11.2018 г. до 26.04.2019 г. по споразумение от 26.10.2018 г., уреждащо задълженията, произтичащи от договор за финансов лизинг № 7107/16.04.2007 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2022 г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948 сумата от 938,63 лева разноски в исковото производство и сумата от 696,54 лева разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4