Решение № 5953 от 25.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5953 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100509245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9525 от 23.05.2025 г., постановено по гр.д. № 66411/2022 г. по описа на СРС, 87-ми състав, са били частично уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Г. П. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че В. Г. П. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 115,25 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ж.к. ****, аб. № 108099, за месец 04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 33,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 25.07.2022 г., сумата от 4,17 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.09.2022 г. по ч.гр. дело № 42755/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като предявеният иск е отхвърлен за главницата за топлинна енергия над уважения размер от 115,25 лева до пълния претендиран размер от 407,04 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. като погасен по давност и исковете за сумата над 33,46 лева до пълния предявен размер от 116,96 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 1,12 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 1 от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г.

Със същото решение са отхвърлени и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Г. П., Ф. Б. Б., Л. Б. П., и А. Б. П., конституирани на основание чл.

227 от ГПК в качеството им на наследници по закон на мястото на ответника Б.Л. П., починал в хода на процеса на 17.09.2023 г., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност съобразно наследствените им права – всеки по 1/4 от сумата 407,04 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ж.к.

****, аб. № 108099, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 116,96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 25.07.2022 г., сумата от 4,17 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,12 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.09.2022 г. по ч.гр. дело № 42755/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Пак със същото решение В. Г. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 129,97 лева - разноски, от които 10,83 лева в заповедното и 119,14 лева в исковото производство.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адвокат Д. Ц. С., ВрАК, с адрес на кантората в гр. София, ул. „Верила“ № 1, офис 3, на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 307,54 лева – адвокатско възнаграждение в производството.

Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ЕООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове срещу В. Г.

П., Ф. Б. Б., Л. Б. П., и А. Б. П., конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им на наследници по закон на мястото на ответника Б.Л. П., са отхвърлени е подадена въззивна жалба от “Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника си – юрк. Н.П., с надлежно учредена представителна власт, оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите на първоинстанционният съд. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е вменил задължение на ищеца да поиска откриване на производство по чл. 51 ЗН, като не е съобразил презумптивния характер на разпоредбата на чл. 48 ЗН, тълкувана във връзка с чл. 60 ЗН, с оглед на които наследството се придобива с приемането му. Наред с това се посочва, че доколкото удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, то той легитимира лицата, посочени в него като наследници на починалото лице и в случая е напълно достатъчно, за да се приеме, че 2 собствеността, респективно облигационната връзка между страните по смисъла на чл. 153 ЗЕ е доказана. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

Въззиваемите – В. Г. П. и Л. Б. П. са подали отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, с който я оспорват по подробно изложени съображения.

Въззиваемите – А. Б. П. и Ф. Б. Б. не са подали отговор на въззивната жалба, като с писмено становище от 29.05.2026 г. излагат съображения за нейната неоснователност.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове срещу В. Г.

П. са частично уважени, е подадена въззивна жалба от В. Г. П., чрез пълномощника си – адв.

Д. С., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Поддържа се, че съдебното решение е постановено въз основа на експертиза, която е изготвена в противоречие със съществуващата нормативна уредба. В тази връзка се посочва, че използваната от вещото лице методика противоречи на законовата разпоредба на чл. 155, ал. 2 ЗА, както и на правото на Европейския съюз. Излагат се съображения за нищожност на издадената заповед за изпълнение и недопустимост на предявените установителни искове, доколкото не е било спазено изискването на чл. 411, ал.

2 ГПК. Сочи се, че предвидената в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ правна конструкция за възникване на облигационно правоотношение противоречи на чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83/ ЕС. Наред с това се посочва и че съгласно т. 61 от Решение от 05.12.2019 г. по обединени дела С-708/17 г. и С-725/17 г. на СЕС съдът е длъжен да изследва главния договор в производството – именно договорът между потребител и доставчик по чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и да прецени дали е сключен преди или след влизане в сила на Директива 2011/83 – 14.06.2014 г. Поддържа, че доколкото правната конструкция на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал.

1 ЗЕ противоречи на специалните закони – ЗЗП и ЗЕ, то същата не следва да бъде прилагана.

В тази връзка поддържа и че неправилно са определени цената на топлинната енергия за сградна инсталация и технологичните загуби, като се излагат подробни доводи в тази насока. По отношение на мораторната лихва върху топлинната енергия е посочено, че общата фактура е издадена от ищцовото дружество на 31.07., тоест след определения 45дневен срок, поради което и е налице хипотеза на забава на кредитора – арг. чл. 95 и чл. 96 ЗЗД и длъжникът се освобождава от задълженията си. Сочи се, още и че разпоредбите на чл.

22, ал. 2 и чл. 36 от общите условия на ищеца са неравноправни, тъй като по силата на тях ищецът прехвърля свое законово задължение върху крайния потребител и след това заинтересованата страна чрез анекс увеличава размера на това задължение. Поддържа се още и че предявеният иск е недопустим, доколкото е предявено чуждо вземане, за което задължено лице е ищецът. В случай на разглеждане на спора по същество моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.

Претендира разноски.

Въззиваемият - „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, с който я оспорва по подробно изложени съображения и излага 3 доводи за нейната неоснователност, поради което и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Третото лице помагач на ищеца - „Далсия Елвеко“ ЕООД, не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ответника В. Г. П. иск за главницата за топлинна енергия над уважения размер от 115,25 лева до пълния претендиран размер от 407,04 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., както и исковете за сумата над 33,46 лева до пълния предявен размер от 116,96 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 1,12 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 25.07.2022 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивно обжалване, поради което са допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на В. Г. П. за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

С оглед на конкретно наведените оплаквания за недопустимост на предявените срещу В. Г. П. установителни искове следва да бъде посочено, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. Г. П. и Б.Л. П., с оглед на което е образувано ч. гр. дело № 42755/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, като на 09.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу заповедта за изпълнение са постъпили мотивирани възражения в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени 4 указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, с оглед на което е предявените искове са процесуално допустими.

На следващо място, неоснователно е оплакването на недопустимост на предявените искове с оглед на липсата на материална легитимация на страните по спора, доколкото въпросът относно активната и пасивна материална легитимация на страните е по същество и произнасянето по него следва да бъде извършено при съобразяване на събраните по делото доказателства и не би могъл да обоснове извод за недопустимост на предявените искове.