Определение № 824 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002102228 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №5335/03.04.2025г. на С. Х. Н., чрез адв. Ц. срещу решение №109/27.02.2025г., постановено по в. гр. д.

№1243/2024г. по описа на ОС – Благоевград, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е допусната делба. Според касаторката, въззивното решение е очевидно неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на съда, че тя не е придобила делбените имоти по давност са необосновани и изведени при непълен и незадълбочена анализ на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът посочва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като формулира следните въпроси:

1.“Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани свидетелски показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства по делото, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях?“, по който се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение №79/12.07.2017г. по гр. д. №3244/2016г. на ВКС.

2. „При наличие на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група от тях следва да основе крайния си извод - на заинтересования 1 свидетел или на останалите свидетели с непротиворечиви показания?“, по който твърди противоречие с разрешението, обективирано в Решение №700/28.10.2010 година по гр. д. №91/2010г. на ВКС.

3. „Достатъчно ли е, свидетелските показания да бъдат само преразказани и ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, защо са били възприети показанията на част от свидетелите, а не на други свидетели, следва ли да изложи съображенията си защо следва да бъде възприето като достоверно казаното от другата група свидетели и да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели?“, по който касатора счита, че въззивният съд не е съобразил разрешенията, съдържащи се в Решение №65/16.07.2010г. по гр.д.№4216/2008г., Решение №176/28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. и Решение №266/29.06.2011г. по гр. д. №1058/2010г. на ВКС

4. „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество на спора да се произнесе със съдебно решение мотивирано по всички събрани доказателства, да обсъди всички наведени в исковата молба и /или във въззивната жалба и възражения и допустимо ли е да се игнорират напълно или част от събраните доказателства, а решението да почива само на избрани доказателства, които не противоречат на възприетата от него правна теза?“, по който твърди противоречие с Решение №24 от 28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС.

Твърди се също и очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото е постановена с посочената по-горе съдебна практика на ВКС.

Ответникът С. Г., чрез адв. П. излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно поради което моли да бъде потвърдено.

Останалите ответници не са депозирали писмен отговор.

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба, поради което се явява процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от С. Г. Г. против Н. Г. Н., Г. В.

Н., Г. В. Н. и С. Х. Н., за делба на УПИ ***, пл. №***, в кв. *** по плана на [населено място], общ.С., с площ от 816 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60кв.м. при наведени 2 твърдения, че е бил придобит от общия им наследодател Г. Н. чрез покупкопродажба. След смъртта му, настъпила през 2009г., той оставил за наследници съпругата си В. Н., децата си - ищцата С. Г. и ответника-Н. Н., и останалите трима ответници С. Н., Г. Н. и Г. Н.- наследниците на починалия преди него, негов син В. Н.. Ищцата излага, че на 14.01.2011г., майка й В. Н. й дарила собствените си 5/8 ид. ч. от УПИ *** и от жилищната сграда, построена в него, поради което твърди, че към момента тя е собственик на 6/8 ид. части от имота, ответникът Н. Г. - на 1/8 ид.част от него, а останалите ответници Г. Н., Г. Н. и С. Н. са собственици на по 1/24 ид.част от имота. На 01.09.2023г., ответницата С. Н. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение за целия имот, който ищцата оспорва като незаконосъобразен. Моли да бъде допусната делба при посочените квоти, както и на основание чл.344, ал.2 от ГПК ответниците Г. Н., Г. Н. и С. Н. да бъдат осъдени да и заплащат наем за ползване на нейната идеална част от имота, тъй като тя е лишена ползването му.

Ответницата С. Н. оспорва иска, като твърди, че от смъртта на свекърва й В.

Н., настъпила на 24.07.2011г. упражнява фактическа власт върху целия имот и го свои, поради което след изтичане на десетгодишния срок е станала негов собственик по давностно владение, осъществявано със знанието на нейните деца и на първия ответник Н. Н.. На основание чл.79, ал.1 от ЗС прави възражение за придобиване на целия имот по давност. Оспорва претенцията на ищцата за заплащане на месечен наем.

Ответниците Г. и Г. Н. също оспорват иска, като твърдят, че майка им С. Н. е собственик на основание давностно владение на парцела и построената в него сграда.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно, че ответницата С.

Н. е била съпруга на В. Г. Н. -починал преди родителите си, а именно на 08.05.2004г.

Приел е също, че въз основа на договор за покупко-продажба от 09.12.1967г., реализирано строителство и договор за доброволна делба от 13.12.1972г., общите наследодатели Г. Н. и В. С., се легитимират като собственици на парцел *** в кв.*** по плана на [населено място], с пространство от 778 кв.м., ведно с построената в парцела еднофамилна жилищна сграда, за което на 09.05.1983г. се снабдяват с констативен нотариален акт №98, том първи, дело № 250/1983г.

3

След смъртта на съпруга си Г. Н., на 14.01.2011 година наследодателката В. Т.

Н. с договор, обективиран в нотариален акт №10, том първи, рег. №119, дело №8/2011г. дарява на дъщеря си С. Г. Н. 5/8 ид. части от УПИ ***, пл. №***, кв.*** по действащия план на [населено място] с площ от 816 кв.м., ведно с 5/6 ид. части от построената в гореописания имот двуетажна жилищна сграда, като си запазила пожизнено правото на ползване.

На 22.02.2011г. е издаден нотариален акт №55, том първи, рег.№528, дело №46/2011г., с който ищцата С. Н. е призната за собственик на основание наследство и дарение на 6/8 ид.ч. от описаните имоти, а Н. Н. - на основание наследство на 1/8 ид. част от описаните имоти, а именно: УПИ ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.

От свидетелските показания, се установява, че процесната жилищна сграда се състои от два етажа, като приживе наследодателите Г. и В. Н. са живели на първия етаж, а на втория етаж е живеел синът им В. Н. със своето семейство.

Свидетелите Т. и С. сочат, че след смъртта на В. Н., ответницата С. Н. останалата да живее в жилището на втория етаж, заедно със сина си Г., а ответницата Г. Н. се преместила, тъй като се омъжила. Тези свидетели не са виждали в имота ищцата.

Св. Д. знае, че С. имала ключ и периодично посещавала имота, влизала в сградата, отваряла прозорците, проветрявала стаите на първия етаж, почиствала паяжините, но не нощувала там. Ищцата искала да ползва първия етаж, да му направи ремонт, за да може някога да се установи и да живее там.

Според свидетелката, след образуване на делото е предлагала на ответниците да изкупят нейния дял от имота, но получила заплахи от племенника си.

Въззивният съд е кредитирал показанията на св.Д. като логични, последователни и безпротиворечиви. Посочил е, че те не се опроворегават от показанията на другата група свидетели, тъй като не се твърди ищцата да е оставала за по-дълго време в имота, след смъртта на майка си, но е посещавала същия периодично, имала е ключ и не е била възпрепятствана от ищцата. Свидетелите сочат, че едва след завеждане на делото е възпрепятствана, но не от С. Н., а от ответника Г. В. Н..

На 01.09.2023г. с нотариален акт №49, том трети, рег. №1084, дело №436/2023г., ответницата С. Н. е била призната за собственик на основание давностно владение на УПИ ***, пл. № *** в кв. *** и на построената в него двуетажна жилищна сграда, разположена в югоизточната част на имота с 4 площ от 69 кв.м.

На основание чл.272 от ГПК, въззивният съд е препратил към мотивите в първоинстанционното решение, с което е прието, че делба на урегулиран поземлен имот ***, пл.№*** в кв.*** по регулационния план на [населено място], общ. С. на площ от 816, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. следва да се допусне при следните квоти: 12/16 ид. ч. за С. Г., 2/16 ид.ч. за Н. Н., 1/16 ид.ч. за Г. Н., 1/16 ид.ч. за Г. Н., като искът за делба се отхвърли по отношение на С. Н., тъй като тя не притежава дял в съсобствеността.

Във връзка с възраженията, съдържащи се във въззивните жалби, съдът е добавил, че когато дете на съпрузите е починало преди тях, кръгът на наследниците им се определя по реда на чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗН, т.е. наследници на общите наследодатели са техните живи деца – чл.5, ал.1 ЗН, както и низходящите на детето, починало преди тях – чл.10, ал.1 ЗН.

Преживялата съпруга на починалото преди общите наследодатели тяхно дете не притежава наследствен дял от техния имот. Когато продължи да живее в този имот след смъртта на съпруга си и след смъртта на общите наследодатели, тя извършва само търпими действия, а когато осъществява фактическата власт и за децата си, тази власт има характеристиките на държане, а не на владение. Нейните деца са сънаследници и съответно – владелци на своята наследствена идеална част и държатели на идеалните части на останалите наследници на имота. По отношение на децата, в качеството им на наследници на общите наследодатели, се прилага разрешението, дадено в ТР №1 от 6.08.2012г. на ВКС по тълк. д. №1/2012г., ОСГК.

Въззивният съд е посочил, че С. Н. не притежава наследствен дял в процесния имот, тъй като съпругът

В. Н. е починал преди своите родители. След неговата смъртта Н. –като преживяла съпруга е продължила да живее в имота на своите свекър и свекърва, осъществявайки за себе си само търпими действия, без да има качеството на владелец. За да преобърне упражняваните от нея търпими действия във владение, тя е следвало да демонстрира на наследниците това свое намерение с ясни и категорични действия, като отблъсне владението им, каквито данни по делото не са събрани. От показанията на свидетелката Д., съдът е приел за установено, че ищцата е посещавала имота, имала е ключ и по никакъв начин владението й не е 5 отблъсната от Н.. Едва със снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2023г., С. Н. е изявила пред останалите наследници завладяването на идеалните им части.

По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което процесните имоти са допуснати до делба само между наследниците, а искът за делба на същите, предявен от С. Г. против С. Н. е отхвърлен като неоснователен.

При изложените мотиви на въззивната инстанция, не се обосновава извод за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението.

Допускането до такова е предпоставено от разрешаването на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение, на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.