Решение № 480 от 13.10.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Разлог, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20261240100473 по описа за 2026 година

Производството е образувано по ИМ от Р.А.М., ЕГН*, от *, ч/з адв. Н.М. от АК-Я., против „К.Й.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от В.М.И..

Иска се съдът да приеме за установено, че сключения с ответното дружество Договор за потр. кредит №*/18.12.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Ищцата твърди, че процесният договор представлява договор за потр. кредит по смисъла на ЗПК, по който ответното дружество действа като кредитор, а тя – като потребител. Твърди, че договорът не съдържа ясна, точна и разбираема информация относно действителния годишен процент на разходите и общата сума, която потребителят следва да заплати.

Поддържа, че част от действителните разходи по кредита са изведени извън посочения ГПР посредством уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение. Тази неустойка по действителната си икономическа функция не обезпечава конкретно договорно неизпълнение, а представлява предварително предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, което се начислява наред с възнаградителната лихва и е разсрочено за плащане заедно с погасителните вноски. Поради това неустойката е част от общия разход по кредита и е следвало да бъде включена при определяне на ГПР.

В писменото становище ищцата изрично поддържа, че бланкетното посочване на процентната стойност на ГПР не позволява на потребителя да установи кои разходи са включени при неговото формиране, а невключването на неустойката води до представяне на икономическата тежест на кредита в размер, различен от действителния.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока. Не оспорва сключването на договор за кредит №*/18.12.2024 г., но оспорва твърденията за неговата недействителност. Поддържа, че преди сключването на договора заемателят е имал възможност да се запознае с всички договорни условия и информация относно кредита; че клаузите на договора са били индивидуално уговорени; че годишният процент на разходите и общата дължима от потребителя сума са посочени в договора; че приложимите договорни условия са изложени ясно и разбираемо и не са нарушени изискванията на чл.11 от ЗПК. Поддържа още, че клаузата относно допълнителната услуга е 1 уговорена като възможност по избор на заемателя, а не като задължително условие за отпускане на кредита, поради което възнаграждението по нея не следва да се включва в ГПР.

Оспорва и твърдението, че договорът съдържа неравноправни клаузи или че с него се заобикалят императивни разпоредби на законали

С молба от 18.09.2026 г. ответникът представя договорното досие и справка за плащанията, поддържа защитата си и иска отхвърляне на искали Допълва, че рискът при необезпеченото небанково кредитиране и разходите за дейността оправдават възнаградителната лихва. При условията на евентуалност поддържа, че недействителността на отделна клауза не води до недействителност на целия договор. Възразява с/у размера на адв.то възнаграждение и с/у списъка по чл.80 от ГПК, като твърди предоставяне на безплатна правна помощ.

В съд. заседание страните не се явяват и не изпращат представители. С писмените си молби са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Съдът е приел представените от ответника документи, съобщил е доклада по делото и го е обявил за окончателен. Не са събирани гласни док-ства и не е изслушвано експертно заключение.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото док-ства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

На 18.12.2024 г. Р.А.М. подала до ответното дружество молба за заем №*, за сумата 1`700.00 лв., кредитен продукт „П..“, с 15 погасителни вноски и първа вноска на 18.01.2025 г. В молбата са попълнени данни за заемателката и е отбелязана възможността за обезпечение ч/з ценна книга. Документът съдържа предварително формулирани удостоверителни изявления за запознаване с общите условия и получаване на стандартен европейски формуляр.

На същата дата страните подписали договор за паричен заем №* към искане №*. По силата на чл.3 от договора заемодателят предоставя 1`700.00 лв. В т.2 е посочена погасителна вноска 155,05 лв., в т.3 – ден на плащане 18-о число, в т.4 – месечна периодичност, в т.5 – ГПР 64,063 %, в т.6 – 15 вноски, а в т.7 – месечен лихвен процент 4,200 %. Първото плащане е на 18.01.2025 г., последното – на 18.03.2026 г. Такса за усвояване не е предвиденали В т.12 като обща сума за плащане е вписана сумата 4`140.00 лв.

В чл.3.1 е определен срок от 15 месеца, а чл.3.2 предвижда фиксиран лихвен процент за целия срок. Съгласно чл.3.3 общата сума по чл.3, т.12 е изчислена при допусканията по чл.3.4 и представлява сбор от заемната сума и договорната лихва.В чл.3.4 са посочени допусканията за изчисляване на ГПР: договорът да действа п/з уговорения срок, задълженията да бъдат изпълнявани точно и своевременно, а кредитът да е предоставен и усвоен незабавно и изцяло при подписването. В т.3 изрично е предвидено, че при изчисляване на ГПР не се вземат предвид разходите при неизпълнение, включително евентуално начислената неустойка. Следователно по делото не се установява пълна липса на процентна стойност на ГПР или на текст за използваните допускания. Спорът е дали отразеният показател включва всички разходи, които според действителното съдържание на правоотношението са част от цената на кредита.

Предаването на сумата е удостоверено с разходен касов ордер №706/18.12.2024 г., в който като получател е посочена ищцата, като основание – отпуснат кредит, а като сума – 1`700.00 лв. Документът съдържа подпис за получаването. Получаването на кредита се подкрепя и от изложеното от страните, както и от последващите плащания.

В чл.6, ал.1, от договора са уредени обезпеченията. Посочено е поръчителство при условията на чл.10, ал.1, т.5, от общите условия, както и възможност за ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. В индивидуалния документ е отбелязана ценната книга. По чл.6, ал.2, при непредоставяне на изискуемото обезпечение заемателят дължи неустойка 1`814,30 лв., разсрочена съгласно погасителния план. Предвидена е възможност п/з целия срок на договора да бъде предложено обезпечение, отговарящо на поставените условия, при което начислената неустойка да бъде преизчислена или премахната. В същата алинея отново е посочена обща сума на задължението 4`140.00 лв.

2

По силата на чл.7, ал.1, при забава на погасителна вноска се дължи отделно обезщетение от законната лихва. Чл.8 урежда предсрочното погасяване, включително намаляване на разходите за оставащия срок и на неустойката, когато е приложимо. Правото на отказ е уредено в чл.9. От тези клаузи се установява, че неустойката за обезпечението и обезщетението за забавено плащане са различни по договорното си основание и могат да бъдат начислявани отделно.

Приложеният погасителен план съдържа 15 месечни вноски с падежи от 18.01.2025 г. до 18.03.2026 г. За първите 14 вноски са посочени по 155,05 лв. без неустойка и по 120,95 лв. разсрочена неустойка, а за последната – съответно 155.00 лв. и 121.00 лв. За всеки падеж общата вноска е 276.00 лв. Сборът на вноските без неустойка е 2`325,70 лв., сборът на неустойката – 1`814,30 лв., а общо по плана се дължат 4`140.00 лв. Разсрочената неустойка е включена още в подписания към договора план, а не е отразена за първи път в документ, изготвен след настъпило неизпълнение.

В заглавията на колоните на плана неустойката е свързана с чл.8 от договора. Същото препращане се повтаря в защитата на ответника. В представения договор обаче тази престация е уредена в чл.6, ал.2, докато чл.8 се отнася до предсрочното погасяване. Съдът изхожда от съдържанието и функцията на уговорката, установени ч/з съвместния прочит на договора и планали Неточното препращане не препятства идентифицирането и само по себе си не е решаващият порок.

Общите условия, в сила от 26.11.2024 г., съдържат правила за различни способи на обезпечение. По чл.10, ал.1, т.5, поръчителите трябва да имат нетен осигурителен доход над миним. раб. заплата, да работят по безсрочен ТД, да не са заематели по договор с ответника, да нямат неплатени осигуровки за последните 2 г. и да нямат кредити с класификация, различна от „редовен“, по данни на ЦКР. В ал.2 е предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на посочените изисквания, както и възможност за преизчисляването при последващо предоставяне на обезпечение.

Стандартният европейски формуляр посочва главница 1`700.00 лв., срок 15 месеца, фиксиран год. лихвен процент 50,4% и ГПР 64,063%. В част II, т.6, са отразени лихва 625,75 лв. и обща сума 2`325,75 лв. В част III, т.4.4 отделно е посочена неустойка 1`814,30 лв. при непредоставяне на обезпечение. При допусканията за ГПР отново е записано изключването на тази неустойка. Разликата от 5 стотинки м/у сумата без неустойка по формуляра и аритметичния сбор по погасителния план няма самостоятелно решаващо значение.

Същественото несъответствие е свързано с изключването на разход от 1`814,30 лв., а не с посочената минимална разлика.

Представеното с ИМ удостоверение за активен кредит с изх. №6457, издадено от ответника, сочи получена сума 1`700.00 лв., обща сума за връщане 4`140.00 лв., извършени към отразения в документа момент плащания 1`104.00 лв. и оставаща сума 3`036.00 лв.

Посочено е и отсъствие на забавени вноски към същия момент. Документът доказва, че ответникът е третирал неустойката като част от общо обслужваното задължение и когато е отчитал липса на просрочени вноски. Той не удостоверява размера на задължението към края на съд. дирене, тъй като след него са отразени и други плащания.

В отговора и в молбата от 18.09.2026 г. ответникът представя справка за 13 плащания за периода от 21.01.2025 г. до 17.11.2025 г. В последната молба изрично е посочено, че сумите са в €. Сборът на платежните суми е 1`411,32 €. Като общо разпределени по пера са отразени 518,27 € за главница, 274,49 € за лихва, 618,40 € за неустойка и 0,13 € за нак. лихва.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Предявеният иск е допустим.

Ищцата има правен интерес да иска установяване недействителността на договора, тъй като ответникът черпи от него права и претендира изпълнение на парични задължения, а установяването на недействителността е от значение както за основанието, така и за размера на задължението на потребителя.

3

Разгледан по същество, искът е основателен.

Няма спор, че процесният договор попада в приложното поле на ЗПК. Ищцата е ФЛ, което получава кредита извън рамките на търговска или професионална дейност, а ответното дружество предоставя кредити в рамките на своята професионална дейност.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът следва да съдържа год. процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

По силата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изискването има съдържателен хар-р: числовото изписване на процент не е достатъчно, ако ч/з изключването на част от цената той представя неточно икономическата тежест на договора.

В решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, P.C.B., 9 с-в, ECLI:EU:C:2024:263, Съдът на ЕС разяснява значението на действителното съдържание на разходите и недопустимостта договорната конструкция да прикрива реалното оскъпяване. Посочването на ГПР, който не обхваща всички относими разходи, засяга възможността на потребителя да оцени задължението си по начин, съпоставим с липсата на този показател. Решението допуска национална санкция, при която кредиторът губи правото на лихви и разходи, а потребителят връща предоставената главница.