Решение № 750 от 02.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300500925 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от И. К. М., ЕГН ********** от с. С., ул. ***, чрез адвокат М. против решение № 664/16.02.2023 г., постановено по гр. д. № 12651/2022 г. по описа на РС -Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 искове с правна квалификация по чл. 439 ГПК за приемане за установено, че жалбоподателят не дължи сумите, съответстващи на наследствения му дял, а именно: 173,15 лева – главница, представляваща неплатени суми за ползвани ВиК услуги за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., както и 35,38 лева – лихва за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2012 г., които суми представляват 1/3 от общия дълг, за който е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18401/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, против наследодателя на жалбоподателя, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 20188240403457 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, чрез юрисконсулт Д., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от И. К. М. против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 173,15 лева – главница, представляваща неплатени суми за ползвани ВиК услуги за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., както и 35,38 лева – лихва за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2012 г., които суми представляват 1/3 от общия дълг, за който е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18401/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, против наследодателя на ищеца- К. М., за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 20188240403457 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824.

Ищецът твърди, че спрямо К. В. М. – баща на ищеца И. М., ответникът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 18401/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив и бил издаден изпълнителен лист за следните суми: 656,31 лева – главница, представляваща стойност на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***; 113,78 лева – лихва за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 14.11.2012 г., както и разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, с молба от 23.06.2015 г. било образувано изпълнително дело № 20155330400046 по описа на ДСИ при Районен съд – Пловдив. Сочи се, че видно от молбата за образуване на изпълнително дело, длъжникът е заплатил част от задължението, обективирано в изпълнителния лист. Ищецът поддържа, че с извършените плащания са погасени изцяло разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като частични плащания били извършени и по отношение на главницата и дължимата лихва. По този начин остатъкът от задължението по издадения изпълнителен лист бил в размер на 519,45 лева за главница и 106,14 лева за лихва, за които суми било образувано посоченото изпълнително дело. По същото били извършвани редица изпълнителни действия, като се твърди, че последното валидно действие се е осъществило с поисканата от взискателя и наложена от съдебния изпълнител възбрана на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. С., общ. Марица, ул. „***. Вписването на възбрана било извършено на дата 04.11.2016 г. С молба от 06.12.2018 г. взискателят информирал държавния съдебен изпълнител, че желае действията по принудително изпълнение да се продължат от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, като последният образувал изпълнително дело № 20188240403457 по негов опис. След извършена справка ЧСИ констатирал, че длъжникът К. М. е починал на 29.08.2016 г. и е оставил наследници К. И. М.а – съпруга, И. К. М. – син и С. К.а М.а – дъщеря, които с разпореждане от 23.01.2019 г. били конституирани като длъжници по изп. дело № № 20188240403457 по описа на ЧСИ Костантин Павлов. По молба на взискателя било предприето принудително изпълнение срещу ищеца по настоящото дело. Със съобщение от 07.05.2019 г. до „ОББ“ АД бил наложен запор по вземанията на И. М., което запорно съобщение било получено от банковата институция на 13.05.2019 г. Ищецът твърди, че в периода от 04.11.2016 г. – 04.11.2018 г. взискателят не е поискал и не били предприемани изпълнители действия, годни да прекъснат срока 2 по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което счита, че вземането е перемирано.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че наследниците на длъжника К. М. са придобили включените в наследствената маса права, респ. задължения по размер и квоти, определени в нормативен акт. Счита, че ищецът в настоящото производство няма материалноправно основание и не притежава правото на иск за суми, които са дължими от трети лица. Поддържа, че действията на съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство са съобразени и подчинени на разпоредбите на Закона за наследството и задълженията спрямо наследствените дялове, като всички действия, справки и уведомления са извършвани спрямо всеки от тримата конституирани наследници. Сочи се, че изпълнителното производство е прекратено спрямо един от длъжниците поради изплащане на неговата част от общото задължение. Оспорват се твърденията на ищеца във връзка с погасяване по давност на вземанията по изпълнителното производство. Навежда доводи, че вземанията на ответното дружество не са погасени по давност, тъй като са извършвани и поискани редица действия и са посочвани изпълнителни способи, удостоверяващи активността на взискателя. Съдебният изпълнител бил надлежно сезиран с подадени молби, приети и уважени от същия. Сочи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, в който смисъл цитира Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Твърди, че за да се счита давностният срок прекъснат е достатъчно принудителното действие да е алтернативно поискано или предприето. Изтъква, че прекратяването на изпълнителното дело се явява санкция за взискателя и за неговото дезинтересиране, но в настоящия случай това не е налице.

В обжалваното решение, е прието следното: От фактическа страна е прието за безспорно от събраните писмени доказателства и от приложените изп.дела №№ 46/2015 г. по описа на СИС при ПдРС и 20188240403457 по описа на ЧСИ Костантин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ следното:

Издаден е в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД изпълнителен лист/ИЛ на 29.01.2013 г. в производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18401/2012 г. по описа на РС - Пловдив срещу наследодателя на ищеца К. В. М. за следните суми:

656,31 лева – главница, представляваща неплатени суми за ползвани ВиК услуги за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., както и 113,78 лева – лихва за периода 22.03.2009 г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2012 г., както и разноски в производството в размер на общо от 125 лв.

Въз основа на така издадения ИМ, по молба от 23.03.2015 г на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, е образувано изп.д.№ № 46/2015 г. по описа на СИС при ПдРС. С молбата взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника.

Видно от удостоверение за наследници от 16.01.2019 г. К. В. М. е починал на 29.08.2016 г. и е оставил следните свои законни наследници К. И. М.а – съпруга, И. К.

М. – син и С. К.а М.а – дъщеря.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. Като е посочил, че от приложените изп. дела се установява, че са извършвани многобройни изпълнителни действия, като следва да се има предвид, че валидно действие се е осъществило с поисканата от взискателя и наложена от съдебния изпълнител възбрана на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. С., общ. Марица, ул. „***. Вписването на възбрана било 3 извършено на дата 04.11.2016 г./л.64/, след което с молба от 06.12.2018 г. взискателят информирал държавния съдебен изпълнител, че желае действията по принудително изпълнение да се продължат от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, като последният образувал изпълнително дело № 20188240403457 по негов опис. След извършена справка ЧСИ констатирал, че длъжникът К. М. е починал на 29.08.2016 г. и е оставил наследници К. И. М.а – съпруга, И. К. М. – син и С. К.а М.а – дъщеря, които с разпореждане от 23.01.2019 г. били конституирани като длъжници по изп. дело № 20188240403457 по описа на ЧСИ Костантин Павлов. С молба на взискателя било предприето принудително изпълнение срещу ищеца по настоящото дело. Със съобщение от 07.05.2019 г. до „ОББ“ АД бил наложен запор по вземанията на И. М., което запорно съобщение било получено от банковата институция на 13.05.2019 г. На 10.09.2020 г. визкателят е поискал да се извърши опис и продажба на движими вещи на длъжника – ищеца. На 30,03,2022 г. взискателят е поискал да се наложи възбрана върху недвижим имот, запор на трудови възнаграждения и опис и продажба на движими вещи. Със съобщение от 01.04.2022 г. до „Банка ДСК“ АД бил наложен запор по вземанията на И. М., което запорно съобщение било получено от банковата институция на 07.04.2022 г.

Съдът е приел, че в случая е ирелевантно за изхода на спора обстоятелството дали изпълнителния процес е перемиран/ преди 07.05.2019г./, като са предприети изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Първоинстанционният съд е приел, че са извършвани и поискани множество действия, които прекъсват давността, а вписваната възбрана на дата 04.11.2016 г и наложения запор на 07.05.2019 г. /без значение дали изп.дело във времевия период между тях е перемирано/ са напълно достатъчни, за да бъде отхвърлена исковата претенция по чл. 439 ГПК като неоснователна.