Решение № 5066 от 04.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5066 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502053 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20062751 от 19.10.2022 г. на СРС, 66 с - в, по гр. д. № 9335/2021 г. са отхвърлени предявените от „Л.г.“ ООД, ЕИК ****, срещу „Е.И." ООД, вписано в Регистъра на дружествата в Катания, Италия чрез „Е.И. - клон България" КЧТ ЕИК ****, искове с пр. с основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за заплащане на сумата от 8 996, 68 лв. - пропуснати ползи, изразяващи се в пропусната финансова помощ по мярка 11 „Биологично земеделие" от програма за развитие на селските райони 2014 г. 2020 г. за 2016 г. по договор № BIO - 253/14.05.2015 г., ведно със законната лихва в размер на 527, 33 лв. върху тази сума, за периода от 03.07.2020 г. - 16.02.2021 г., както и иска по чл. 49 ЗЗД – за сумата от 1 100 лева - претърпени имуществени вреди разноски по обжалване на уведомително писмо изх. № 02-160-2600/8211 от 12.11.2018 г. пред ВАС по адм. д. № 10053/2019 г. по неговия опис, от които 300 лв. - разноски и 800 лв. - заплатен адвокатски хонорар. Ищецът е осъден за заплащане на разноски по делото.

Решението се обжалва от ищеца „Л.г.“ ООД с доводи, че е необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че СРС е приел, че договорът между него и ответника е действал от 14.05.2015 г. до 06.09.2016 г. През този период ответникът е извършвал редица действия по силата на сключени договор и установената законова рамка, в това число подал е невярна (грешна) информация към „Биорегистър" към Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство" МЗХГ, а именно - че ищецът се намира в състояние „био“, а в действителност е бил в състояние „в преход“. С последваща молба от 23.05.2017 г. до МЗХ ответникът е подал вярна информация за състоянието на ищеца и е поискал корекция на по рано подадената невярна информация, но такава корекция не е извършена. Ищецът сочи, че в резултат на погрешната информация подадена от ответника, с писмо с изх. № 02-1601 2600/8211 от 12.11.2018 г. на зам. директора на ДФ „Земеделие“, на „Л.г.“ ООД е определена субсидия в размер на 0 лв. по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 г. - 2020 г. Счита, че първоинстанционният съд прави погрешен извод, че ответникът е престирал точно изпълнение по процесния договор през периода 14.05.2015 г. до 07.09.2016 г. Поддържа, че информацията подадена до МЗХ на 23.05.2017 г. е извън сроковете на чл. 37 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (наричана Наредбата), което представлява неизпълнение на договорни задължения на ответника. Счита, че в резултат на тези действия - подаване на невярна/погрешна информация и ненавременния опит за корекция на тази информация, ДФЗ е отказал финансиране на ищеца за 2016 г. в размер на 8 996, 68 лв.

Излага доводи, че неправилно СРС е приел, че новото контролиращо лице е следвало да подаде същата информация до ДФЗ и ответникът не би могъл да носи отговорност за действията на ДФЗ. Поддържа, че на ответника, като участващ в тази процедура по занятие и дейност, е трябвало да е известно, че корекциите се правят до края на текущата година 2016 г. и е неизпълнявайки задълженията си той е проявил недобросъвестно поведение.

Според на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „агробиологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 7, ал. 2 за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението. Излага съображения, че според чл. 4 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 809/2014, заявленията за помощ, заявленията за подпомагане или исканията за плащане и всички удостоверителни документи, предоставени от бенефициера, могат да бъдат поправяни и коригирани по всяко време след подаването им в случай на очевидни грешки, признати от компетентния орган въз основа на цялостна преценка на конкретния случай и при условие, че бенефициентът е действал добросъвестно. Компетентният орган може да признае очевидни грешки само ако те могат да бъдат непосредствено установени при техническа проверка на информацията, съдържаща се в документите. Според ищеца е налице съществена разлика в уредените в чл.

49 и чл. 45 от Наредбата възможности за отстраняване на технически грешки и очевидни грешки, последните такива по смисъла на § 1, т. 5 а от ДР на Наредбата. Поддържа, че съдът е допуснал и процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, като е нарушил принципа на равнопоставеност на страните. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени изцяло решението и да се уважат исковете. Претендира направените разноски.

Въззиваемата страна – ответник „Е.И.“ ООД, вписано в Регистъра на дружествата в Катания, Италия чрез „Е.И. - клон България" КЧТ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по множество подробни съображения в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Изложените в жалбата оплаквания не почиват на установената пред СРС фактическа обстановка. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че „Е.И." не е изпълнило задълженията си по договора за контрол № БИО-253/14.05.2015 г. с ищеца, действащ до 06.09.2016 г. Сочи, че дружеството е престирало точно и качествено по процесния договор. В качеството на „контролиращо лице" ответникът е издал съответните удостоверения, консултирал е регулярно жалбоподателя, посещавал е на място парцела с вишни, давал е препоръки, а на 31.08.2016 г. е изготвил финален доклад преди предаването на контрола на последващото контролиращо лице - „Б.Е." АД. Докладът е подписан и приет от оператора „Л.г." ООД без възражения и 2 забележки, срещу подпис, в съответствие с изискванията на чл. 65, точка 3 от Регламент № 889. Поддържа, че е подал вярна информация за парцелите на жалбоподателя в СВДВИ, поддържана от ДФЗ, за 2015 г., както и във второстепенния Биорегистър, поддържан от „Дирекция БЗР", за 2015 г. Сочи, че за 2016 г. не е въвеждал информация в СВДВИ за оператора „Л.г." ООД и за това не може да се твърди, че е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна. В първоинстанционното производство е установено, че за 2016 г., поради допусната техническа грешка, действително е въведена частично неточна информация за парцела на ищеца единствено в Биорегистъра, поддържан от Дирекция „Биологично земеделие и Растениевъдство“ (наричана по-долу за краткост „Дирекция БЗР“), който е второстепенна база данни, външна за ИСАК (поддържана от ДФЗ). Ответникът е направил искане за корекция на погрешната информация на 23.05.2017 г., въпреки че действието на договора за контрол с ищеца е било прекратено на 06.09.2016 г. СРС основателно е приел, че искането е направено своевременно. Позовава се на практика на ВАС според която, когато е поискано поправяне на фактическа грешка, изразяваща се в неправилно изписване на кода, се счита че то е направено своевременно, ако е подадено преди постановяването на съответния административен акт. В случая административният акт, с който е отказано отпускане на субсидия на ищеца, е постановен на 12.11.2018 г. Счита, за правилен извода на СРС, че ответникът не може да отговаря за действията на органа (ДФЗ) по повод фактическото отстраняване на допуснатата техническа грешка. Информацията в Биорегистъра е била своевременно поправена - ответникът е предприел зависещите от него действия преди постановяването на съответния ИАА, с който е отказана субсидията. Поддържа, че не е налице неизпълнение на договора за контрол от ответното дружество. Счита, че погрешна информация по отношение на парцела на „Л.г." за 2016 г. е била попълнена и подадена в различни документи и бази данни и от трети лица, новото контролиращо лице - „Био Еплас" АД, както и от самия земеделски производител - ищеца. Поддържа още, че по делото е установено, че именно новото контролиращо лице - „Б.Е." АД е въвело погрешна информация за статута на парцела на „Л.г." ООД в СВДВИ за кампания 2016 г. Посоченото ново контролиращо лице е имало задължението да въведе информацията, която има значение за отпускането на субсидия по мярка 11 регламентираната в Наредба № 4 до Биорегистъра в срок до 10.09.2016 г. Излага множество подробни съображения, че не е доказана безспорно причинна връзка между въвеждането на неправилната информация в една външна база данни (Биорегистъра) и отказа за отпускане на субсидия по мярка 11 на ПРСР 2014-2020 г. в полза на ищеца за кампания 2016 г. Поради това липсва основание за реализиране на отговорността на ответника за вреди. Излага подробни съображения, че не са допуснати процесуални нарушения от СРС при събиране на доказателствата. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

3

С оспореното решение СРС е отхвърлил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ЗЗД за заплащане на сумата от 8 996, 68 лв. - пропуснати ползи - пропусната финансова помощ по мярка 11 „Биологично земеделие" от програма за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г. за 2016 г. по договор № ВIO 253/14.05.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 527, 33 лв., за периода от 03.07.2020 г. - 16.02.2021 г., както и иска по чл. 49 ЗЗД - за заплащане на сумата от 1 100 лева - претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски по обжалване на уведомително писмо изх. № 02-160-2600/8211 от 12.11.2018 г. пред ВАС по адм. д. № 10053/2019 г.

С определението по доклада по делото по реда на чл. 140 ГПК – чл. 146 ГПК са отделени за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор № БИО - 253/14.05.2015 г., по силата на който ответникът - изпълнител, се задължил да извършва проверки относно ищеца, както и да въвежда информация за него в „Биорегистър“ към Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство" МЗГХ и в Системата по чл. 49 от Наредба № 4 към ДФЗ /Система за въвеждане на данни от външни институции - СВДВИ/, че ответникът е въвел в „Биорегистър" статус „Био“ за ищеца към 16.02.2016 г., а последният е придобил действително такъв статус на 16.12.2016 г.

По делото е безспорно, че „Е.И." ООД е подало молба изх. № 249 от 23.05.2017 г . до ДФ "Земеделие", Директор на Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство", в която е заявено извършване на промяна в регистъра на биологичното производство за края на предходния период на площите на оператора, с оглед обстоятелството, че през 2015 г. последният се е прехвърлил за контрол от „Б.Е." АД при ответното дружество. В молбата е посочено, че крайният срок на предходния период в документацията (инспекционни доклади и регистри при МЗХ) е записан като 16.02.2016 г., вместо 16.12.2016 г., както и че контролиращото лице "Е.И." ООД няма достъп до данните на оператора "Л.г." ООД в регистъра, за да направи корекция, понеже последният през 2016 г. се е върнал за контрол при "Б.Е." АД, респ. договорът с ответника е бил прекратен.