Решение № 149 от 06.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501018 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 162 от 3.02.2024 г. по т.д. № 41/ 2024 г. на Окръжен съд- Благоевград „ОЗК Застраховане“ АД - гр. София е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на А. Х.

Н. от *** сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от 21.08.2023 г., ведно със законната лихва от 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 30 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението, в частта, с която исковата претенция е уважена за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер, е подадена въззивна жалба от „ОЗК Застраховане“ АД - гр.

София, в която се твърди, че е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.

Неправилно съдът не отчел значителния принос на пострадалия за настъпване на вредите.

Той бил правоспособен водач само за категория

„М“, а за управляваното МПС „Сузуки СВ650“ се изисквала категория „А“, като с това нарушение значително завишил риска за живота и здравето си и допринесъл за 1 уврежданията си. Освен това имал възможност да предотврати произшествието като предприеме своевременно аварийно спиране, тъй като се намирал на 40-41 метра от мястото на удара, а опасната зона за спиране била значително по-малка - 27.01 метра. Нарушил и разпоредбата на чл. 15 от ЗДвП, тъй като не управлявал мотоциклета възможно най - вдясно на платното. Не носил предпазно облекло и протектори, а според заключението на медицинската експертиза в такъв случай не би получил повечето от травмите си, в това число голяма част от охлузванията.

Размерът на обезщетението бил значително завишен с оглед установените от доказателствата факти : общото му съС.ие било значително по-добро от силно хиперболизираните твърдения в исковата молба, оздравителния процес протекъл относително бързо и без усложнения, нямало данни да не се е възстановил напълно, както и да се очакват някакви негативни бъдещи последици за живота и здравето му, травмите не попречили на нормалния му начин на живот и трудоспособност. Неправилно съдът приел, че събитието се е отразило на психоемоционалното съС.ие на пострадалия, а за предполагаеми (недоказани) вреди застрахователят не дължал обезщетение.

Молбата е решението да бъде отменено в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 10 000 лева за претърпените неимуществени вреди, както и в частта, с която са присъдени съответни лихви и разноски за частта над посочените суми и да отхвърли исковете в тази им част.

Ответникът по въззивната жалба А. Х. Н. от *** в писмения отговор я оспорва като неоснователна. В заседанието по делото на 7.10.2024 г. било представено свидетелство за управление на МПС на ищеца, от което се установило, че е придобил категория „А“ на 15.06.2022 г. Установило се също, че въззиваемият е предприел аварийно спиране чрез задействане на предните и задни спирачки, което довело до поднасяне на мотора и падане на пътното платно, както и че той се е движел със скорост около 43 км/ час в дясната лента на пътното платно, след което предприел мА.ра престрояване в лявата лента с цел да избегне удар с лекия автомобил, управляван от деликтвента С. Д., който извършвал неправомерна мА.ра завой наляво при наличие на маркировка M2.

Неоснователно било възражението, че не били доказани вредите от произшествието, които се установили от заключението на медицинската експертиза, документите от досъдебното производство и свидетелските показания. От доказателствата се установило, че домашното лечение и

-3- възстановяването продължили около три месеца до 22.10.2023 г., като и към момента ищецът все още изпитвал болка в ръката и рамото при упражняване на трудова дейност, физическо натоварване и промяна на времето.

Молбата е решението да бъде оставено в сила в обжалваната част.

2

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът А. Х. Н. от *** твърдял, че на 21.08.2023 г. в гр. Сандански лек автомобил „Фиат Пунто“ с peг. № ***, управляван от С. А. Д., излизайки от крайпътен имот, отнел предимството на управлявания от него мотопед, марка „Сузуки СВ 650“, който се движел по бул.„Европа“ и го блъснал. Вследствие на удара паднал и получил травма в лявата раменна става, дясната ръка и охлузни рани в областта на крайниците. В МБАЛ „Югозападна Болница“ ООД- гр. Петрич била поставена диагноза : фрактура на проксималпа диафиза на пета метакарпална кост ; контузия на лява раменна става ; контузия на ляво стъпало ; разкъсни рани по двете колена. Издадените болнични листове удостоверявали период на неработоспособност от 74 дни. Болките били особено силни в първите седмици на домашното лечение, не можел да се обслужва сам и да извършва редица нормални ежедневни дейности, не можел да спи нормално и изпитвал дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Случилото се имало силно въздействие върху психиката му - довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания.

Водачът на лекия автомобил имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с полица BG/23/123001542113 на „ОЗК- Застраховане” АД с период на покритие от 1.07.2023 г. до 30.06.2024 г. При така изложените твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразили се в претъпени болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва за забава, считано от 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане.

При така изложените твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразили се в претъпени болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва за забава, считано от 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане.

В писмения отговор ответникът „ОЗК- Застраховане” АД - гр. София оспорил иска като неоснователен. Твърдял, че описания в молбата механизъм не отговаря на действително развилия се, констативния протокол не се ползвал с материална доказателствена сила за фактите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Събитието било случайно за водача С. А. Д., който нямал обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Ищецът не управлявал мотопеда съобразно изискванията на закона - възможно найвдясно по прилежащия банкет, с което затруднил разминаването между двете МПС, предприел внезапно спиране, което довело до загуба на устойчивост и приплъзване на мотопеда, причинило падането и евентуалните увреждания. Спирачната уредба на мотопеда 3 била неразработена, което значително допринесло за настъпването на ПТП. Ищецът го управлявал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, което попречило както да реагира правилно на ситуацията, така и да бъде своевременно възприет от другия водач.

Нямало данни мотопеда да е бил с включени светлини, които също биха спомогнали за възприемането му от по далечно разС.ие. По тези причини именно поведението на ищеца било причина за настъпване на събитието и неговия принос за това бил основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение. Оспорено било и наличието на всички увреждания, тяхната продължителност, както и че те са резултат на ПТП.

Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

Според констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25/ 21.08.2023 г. на 21.08.2023 г. около 17:30 часа в гр. Сандански, на бул. „Европа“, автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № ***, управляван от С. А. Д., излизайки от крайпътен имот отнел предимството на мотопед марка „Сузуки СВ 650“, управляван от А. Х. Н., който се движел по бул. „Европа“, и го блъснал.

С полица BG/23/123001542113 на „ОЗК - Застраховане“ АД била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег.

№ ***, с период на покритие от 1.07.2023 г. до 30.06.2024 г.

С наказателно постановление № 23-0339-000890 от 27.10.2023 г. на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл.179, ал. 2 и ал. 1, т.5 пр .4 от ЗДвП на С. А. Д. е наложена глоба в размер на 200 лева за виновно е нарушение на чл.37, ал. 3 от ЗДвП.

-5-

Със заявление вх.№ 99-6228/ 21.09.2023 г. А. Х. Н. предявил към „ОЗК - Застраховане“ АД застрахователна претенция за доброволно заплащане на сумата 40 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ПТП.

В съдебното заседание на 7.10.2024 г. е прието заключение на медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Р. Х. въз основа на данните от медицинската документация, според което при пострадалия А. Х. Н. са били описани и диагностицирани следните травматични увреждания : контузия на лявото рамо ; охлузвания в областта на дясната длан и пръсти ; счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка ; охлузвания в областта на двете колена ; охлузвания на ляво и дясно стьпало. Счупването на пета предкиткова кост причинявало трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по-голям от един месец от датата на травмата. Контузията на лявата раменна става причинявала временно разстройство на здравето, неопасно за живота Останалите мекотъканни увреждания причинявали болка и страдание. При рентгеновото изследване не били 4 установени травматични увреждания в областта на засегнатата става. При личния преглед от вещото лице пострадалият съобщил, че е получил изкълчване на ставата, която наместил сам. Заради травмата на лявото рамо бела поставена ортеза, били изписани медикаменти с противовьзпалителен ефект за обща и локална употреба, физиотерапия и лечебна физкултура. При нормално протичане на оздравителния процес по отношение на счупването на предкитковата кост възстановяването било в рамките на около 1.5 - 2 месеца, контузията на лявата раменна става отзвучавала за около 2-3 седмици, останалите мекотъканни увреждания преминавали за около 10-14 дни. Ако е имало и луксация на лявата раменна става възстановяването при нормално протичане на оздравителния процес било от порядъка на около 2-3 месеца. Между описаните и диагностицираните травми и ПТП имало причинно-следствена връзка.

В съдебното заседание на 7.10.2024 г. е прието заключение на автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Р. С. въз основа на данните от констативния протокол, според което управлявания от ищеца мотоциклет се движел в дясната пътна лента на платното за движение с около 43 - 45 km/ h и бил с току-що сменени спирачни накладки. От паркинг, намиращ се от дясната страна в посоката на движение на мотоциклета, излязъл управлявания от деликтвента лек автомобил за да извърши мА.ра завой наляво в посока ЖП гарата на гр. Сандански, и макар и с ниска скорост - около 11 km/h не спрял при включването в булеварда, а навлязъл направо ускорявайки и завивайки наляво. Мотоциклетистът забелязал това и отклонил мотоциклета като навлязъл в лявата пътна лента на неговото платно за движение. Въпреки наличието на двойна непрекъсната линия, разделяща двете платна за движение, водачът на лекия автомобил продължил мА.рата завиване наляво. Мотоциклетистът предприел спиране с двете спирачки, като отклонил посоката на движение надясно ; спирането, съчетано с отклоняване надясно на мотоциклета, довело загуба на устойчивост и падане на терена. Причините за настъпването на ПТП не били от технически, а от субективен характер - неосигуряване на предимство от водача на лекия автомобил при навлизането му в булеварда. Нямало данни видимостта за двамата водачи да е била ограничена или намалена.