Решение № 39 от 07.03.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Харманли, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Т. Г. при участието на секретаря И. АТ. И.НОВА като разгледа докладваното от И. Т. Г. Административно наказателно дело № 20245630200597 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.647, ал.4 от КЗ.

Подадена е жалба от В. Д. Т., ЕГН: ********** от гр. Х. ул. Х. Д. № ** против Наказателно постановление №24-0271-000967 от 18.11.2024 година на ВПД Началник РУ в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че процесното НП било незаконосъобразно и неправилно.

Поради това моли за отмяна на НП или намаляване на определената глоба в минимума, посочен в закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа 1 страна :

На 26.10.2024г., в 18.16 часа, в гр.Харманли, по бул. „България”, в посока към ул. „Сакар планина“, жалбоподателят В.Т., като водач на лек автомобил марка „Мазда 3” с рег.№ РР **** ВС, собственост на М. Д. А., ЕГН:**********, управлявал същия, без да има сключен валиден и действащ договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.

С оглед на така установеното е бил съставен АУАН №144545 от 26.10.2024г. от Х. Я. – старши полицай при РУ-Харманли към ОД на МВРХасково за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, а именно за това, че жалбоподателят като несобственик на МПС, управлява същото без сключен и действащ договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя.

Въз основа на така издадения АУАН е съставено и атакуваното НП №240271-000967 от 18.11.2024 година на ВПД Началник РУ в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което при еднакво описание на фактическата обстановка, но с вече включено и ново обстоятелство, а именно че нарушението е повторно, на жалбоподателя В.Т.за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.5 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв.

Видно от справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд, към 26.10.2024г., 18.16 часа, процесното МПС с рег.№ РР **** ВС няма активна застраховка „гражданска отговорност”. Такава сключена има на 26.10.2024г., в 18.46 часа, с начало на валидност 26.10.2024г., 19.16 часа и край 25.10.2025г., в 23.59 часа.

Налична по делото е и справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е наказван многократно с влезли в сила НП и ЕФ за нарушения на ЗДвП, вкл. и за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ с НП №23-0351000505/06.11.2023г. на РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково, с посочена дата на влизане в сила 02.04.2024г.

Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд, АУАН №144545 от 26.10.2024г. от Х. Я. – старши полицай при РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково, справка за нарушител/водач, 2 както и от показанията на изслушания в съдебно заседание свидетел Д. К., присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, служител в РУ-Харманли, които съдът кредитира с доверие като логични, вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.647, ал.1 от КЗ, вр. чл.37, ал.1, б. „а” от ЗАНН и чл.647, ал.2 от КЗ, вр. чл.47 от ЗАНН, което не се оспорва от страните и за което свидетелства представената Заповед №1253з-26/19.01.2022г. на Д-ра на ОД на МВР-Хасково.

Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Анализът на писмените и гласни доказателства установява, че жалбоподателят В.Т. на 26.10.2024г., в 18.16 часа в гр.Харманли е управлявал лек автомобил марка „Мазда 3” с рег.№ РР **** ВС, собственост на М. Д. А., без за този автомобил да е имало валидно сключена и задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите към тази дата и час. От показанията на разпитания свидетел Д. К. и от приложената справка от Гаранционен фонд се установява безспорно, че към момента на извършване на проверката не е имало валидно сключена застраховка "ГО" за това МПС. При така установените факти несъмнено от страна на жалбоподателя е извършено нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ, като е изпълнен фактическият състав на 3 същото от обективна страна.

По отношение на субективната страна на нарушението действително няма конкретни доказателства, че жалбоподателят е знаел за липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката.

Незнанието на този факт, обаче не изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи съставът на нарушението. Съгласно установения в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН принцип деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо; непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл. 638 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост, както е сторено и в настоящия случай. Без съмнение в процесния случай жалбоподателят е бил длъжен по силата на закона да се увери, че за управлявания автомобил има действащ договор за задължителна застраховка и е имал тази възможност, отделно и задължение да носи застрахователната полица – чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като без значение са причините, поради които не го е сторил. Същевременно обективната възможност да се направи проверка за наличие на застраховка „ГО“ произтича и от общодостъпността на регистъра за справки на сайта на Гаранционен фонд. Следователно може да се приеме за установено по несъмнен начин, че като е управлявал лекия автомобил, за който не е имало действащ договор за задължителна застраховка, жалбоподателят е осъществил и от субективна страна състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.

Но съдът констатира, че неправилно е приложена санкционната норма на чл.638 ал.5 от КЗ, предвиждаща наказание в твърд размер или в случая глоба от 800 лв. при повторно нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ. Това е така, тъй като по делото липсват доказателства, че настоящото нарушение е повторно.

4

Съгласно т.52, парагр.1 от ДР на КЗ, "повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. АНО не е ангажирал доказателства в насока приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 638, ал. 5 от Кодекса за застраховането, предвиждаща по-тежко по размер наказание за повторно нарушение, което е негово задължение, предвид лежащата върху него доказателствена тежест. За да бъде доказано това обстоятелство от страна на АНО следваше да се ангажират доказателства в тази насока, а именно следваше да се представи влязлото в сила НП, с което жалбоподателят е санкциониран за същото по вид нарушение, и надлежни доказателства кога е влязло в сила, за да може да се провери дали действително процесното нарушение е извършено в 1-годишния срок от влизането в сила на предходно издаденото за такова нарушение НП и действително ли се касае за същото по вид нарушение. Наличната по делото справка за нарушител/водач не може да се приеме за доказателство в тази насока, тъй като тази справка представлява разпечатка от компютър – неподписана и без посочен издател, като освен това не е ясно дали правилно са отразени в нея сочените обстоятелства. Поради това съдът не намира за доказано извършване на нарушението в условията на повторност, което пък означава, че неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.638 ал.5 от КЗ.

Отделно от това следва да се отбележи, че не е допустимо нови факти, какъвто е фактът на повторността, да се сочат за пръв път едва в НП, без преди това да са били отразени в АУАН. Това е едно ново обстоятелство, срещу което най-малкото жалбоподателят е бил лишен от възможността да възрази в законоустановения срок за възражения против АУАН. Също така в обстоятелствената част на наказателното постановление действително се съдържа констатация, че нарушението е повторно извършено, но без да е посочен актът, обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна и датата на влизането му в сила. Законосъобразното подвеждане на установените факти под нормата на чл. 688, ал. 5 от КЗ е изисквало отразяване на налично по-ранно наказване на В.Т. за същото по вид нарушение, означаване на акта, от който то произтича и датата на влизането му в сила.

Тези данни, релевантни относно преценката за повторност, не са изложени в пълнота в обжалвания акт по чл. 58д, т.1 ЗАНН, тъй като липсва констатация 5 за вида на нарушението, за което жалбоподателят е наказан с предходно наказателно постановление, липсва посочване на самото НП, с което същият е бил наказан за същото по вид нарушение, както липсва и посочване на датата на влизане в сила на това предходно НП.

Изложеното мотивира извод, че административнонаказващият орган е приложил санкцията на правната норма, без да изложи в пълнота фактите, изпълващи всички елементи от хипотезата й. Констатираните недостатъци при очертаване обективната страна на нарушението и цифровото му квалифициране нарушават процесуалните правила и ограничават правото на защита на наказания субект, тъй като е поставен в положение да се защитава срещу административнонаказателно обвинение, без да са му известни всички факти, които АНО е съобразявал при решаване на въпроса за отговорността му. Липсата на надлежно описание на нарушението и посочването на всички факти, релевантни към съставомерността му, не могат да се установяват впоследствие и да се извеждат от други материали по преписката или от събрани нови доказателства, тъй като чрез тях не може да се запълва с конкретно съдържание вменения състав на нарушение. Тези пропуски е недопустимо и не могат да бъдат санирани от съда и едва в съдебното производство.

Изложеното мотивира упражняване на правомощието съдът да измени административнонаказателния акт, като преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние и приложи закон за полеко наказуемо нарушение при отсъствие на каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението, в съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.7, т.1 от ЗАНН. Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Същото е безспорно доказано, поради което жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност за него. В този смисъл, съдът следва да измени акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН, като в съответствие с материалния закон наложи наказание по горепосочения по-лек състав.