Решение № 7 от 09.01.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Берковица, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 37в ал.7 от ЗСПЗЗ.

Подадена е жалба от В. Ц. Ф. от село К., против Заповед № ...г. на директора на ОД „Земеделие“ – М., с която й е наредено да внесе сумата от 1188.63 лева, представляваща трикратен размер на средното годишно рентно плащане.

Жалбоподателката твърди, че обжалваният акт не отговаря на задължителните изисквания на Заповед № .... г., с която са утвърдени „Указания по прилагане на чл. 37б и чл. 37в от ЗСПЗЗ“. Посочва, че не е била уведомявана за датата, часа и мястото на провеждане на заседанието на комисията, и споразумението е изготвено тайно от нея. Твърди, че не са спазени сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ в процедурата по създаване на масиви и за издаване на Заповед № .... г. Моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът Директора на Областна дирекция по Земеделие – М. чрез процесуален представител юрисконсулт П.Г. депозира писмено становище, в 1 което намира жалбата за необоснована, неподкрепена с доказателства и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения относно законосъобразността на обжалваната Заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с упълномощен адвокат И. Ц. поддържа жалбата и моля за отмяна на оспорения акт.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозираната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.

150 и 151 от АПК. Насочена е против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Видно от известие за доставяне /на лист 7 от адм. дело №139/25г. на АС Монтана/ Заповед № ....г. е връчена на жалбоподателката на 04.04.2025г.

Жалбата е подадена на 11.04.25г. в Областна дирекция по Земеделие М.

Предвид това жалбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 149 ал. 1 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на Областна Дирекция по земеделие М. в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Съгласно чл.37в ал.7 изр. трето от ЗСПЗЗ - за ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал.3 т. 2 съгласно заповедта по ал.4, директорът на областната дирекция „Земеделие“, издава заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището. В настоящия случай заповедта е издадена от директора на Областна Дирекция по земеделие М. Този директор има териториална компетентност за издаване на оспорения акт, тъй като процесните имоти се намират в село К..

Процесната заповед е индивидуален административен акт и като такъв следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Заповедта е издадена законосъобразно в писмена форма, тъй като по отношение на тези актове в ЗСПЗЗ не е предвидено друго и не е налице изключението на чл. 59 ал. 3 от АПК.

2

В случая с оглед служебните си задължения по проверка на оспорения акт съдът намира, че заповедта съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 59 ал. 2 от АПК в това число фактическите и правни основания за издаването й. В хода на издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до нейната незаконосъобразност.

Съгласно чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите.

Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" в срок до 5 август на съответната година.

Споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им имоти или части от имоти, включително по ал. 3, и дължимото за тях рентно плащане. Неразделна част от споразумението е картата за разпределение на масивите за ползване. Споразумението влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от две трети от ползвателите, участващи в процедурата, и при условие че обхваща не по-малко от две трети от площта в съответното землище, определена за създаване на масивите за ползване. Съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 37в от ЗСПЗЗ когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1 и 2, както и за останалата до една трета от земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година по следния ред: т.1 ползвателите се разпределят в масив/и, в които преобладава регистрираното им правно основание, пропорционално увеличено с площта на имотите по т. 2; и т.2 площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите на съответния масив пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище.

Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по горепосочената т. 2 на чл. 37в ал. 3 3 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година.

Жалбоподателката е участник в процедурата по създаване на масиви за ползване в землището на село К. Видно от съдържанието на приетата по делото административна преписка тя е подала декларация по чл.69, ал.1 ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ на 29.07.2024г. /лист 17 от адм. дело №139/25г. на АС Монтана/. Приложила е и декларация по чл.37б, ал. 3 във връзка с чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ и декларация за поверителност /листове от 20 до 26 от адм. дело №139/25г. на АС Монтана/, с които е заявила желание да участва в споразумение за създаване на масиви по чл.37в от ЗСПЗЗ.

В случая след изпълнение на гореописаната процедура по създаване на масиви е издадена Заповед № .... г. на директора на ОД „Земеделие“ – М., с която е одобрено разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за стопанската 2024/2025 г. за землището на с. К. като на В. Ц. Ф. са определени имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, т.нар. „бели петна“ с обща площ 12.781 дка и е определена на основание чл. 37в, ал. 7, изр. първо ЗСПЗЗ сума за внасяне в размер на 396.21 лева, представляваща сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището.

Съгласно чл. 37в ал. 5 ЗСПЗЗ посочената заповед се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие" в срок до 10 октомври. Видно от доклад №66 /лист 27 от адм. дело №139/25г./ заповедта е публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Монтана на 29.11.2024г. Заповедта е обявена и на информационните табла в ОД „Земеделие“ – Монтана видно от констативен протокол от 29.11.2024г. В публикуваната заповед е посочено, че за ползвателите, които не са заплатили определената сума за ползваните земи, директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището Заповедта може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред районния съд като обжалването не спира изпълнението й. По делото не се твърди и няма данни посочената заповед да е обжалвана в законоустановения срок, поради 4 което същата е влязла в сила.

Съгласно чл. 37в ал. 7 ЗСПЗЗ ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция "Земеделие" сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4 на същата разпоредба. Заповед № 443/28.11.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – М. е публикувана на 29.11.2024г., поради което срокът за плащане е изтекъл на 29.02.2024г. По делото не се твърди и няма представени доказателства за плащане от страна на жалбоподателката в законоустановения срок.

При наличието на влязла в сила заповед, с която производството по разпределението на масивите на ползвател е приключило и при липса на плащане от страна на жалбоподателката на определените й суми, са налице фактическите и правни основания по чл. 37в ал. 7 от ЗСПЗЗ и директорът действа в условията на обвързана компетентност като следва да издаде обжалваната Заповед № 154/01.04.2025г.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката относно неспазване на предвидените срокове в чл. 37в в ЗСПЗЗ за издаване на процесните заповеди, тъй като сроковете са инструктивни. Това е видно и от съдържанието на чл. 37в ал. 12 от ЗСПЗЗ съгласно който когато в срока по ал.

1 и 4 директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. В този случай заповедта се издава в едномесечен срок от искането. От това може да бъде направен извод, че издаването на административния акт след определения в закона срок не води до незаконосъобразност на акта, тъй като не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателката.

На следващо място неоснователни са и възраженията, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на Заповед № РД46- 173/01.07.2022 г., с която са утвърдени „Указания по прилагане на чл. 37б и чл. 37в от ЗСПЗЗ“ и твърдението на жалбоподателката, че е лишена от възможност за участие при изготвяне на споразумението.

Тези възражения имат отношение към

5 процедурата по създаване на масиви, която е финализирана с влязлата в сила Заповед № .... г.

Предвид изложеното оспорената Заповед № ...г. е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган в законоустановената форма и при наличие на фактически и правни основания за издаването й. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност на заповедта. Оспореният акт не е в противоречие с материалноправни разпоредби и е издаден в съответствие с целта на закона.

Поради това депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК право на разноски има ответникът. Същият претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определена по реда на чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и въз основа само на писмени доказателства, определя възнаграждение в минимален размер от 200 лева /102.27 ЕВРО/.

Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 2 АПК съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Ц. Ф. с ЕГН ********** от с. К., ул. против Заповед № ... на директора на ОД „Земеделие“ – М., с която й е наредено да заплати сумата в размер на 1188.63 лева, представляваща трикратен размер на дължимата сума за ползването на имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, като неоснователна.

ОСЪЖДА В. Ц. Ф. с ЕГН ********** от с. К., ул. ... ДА ЗАПЛАТИ на Областна Дирекция „Земеделие“ – М. с адрес град М. сумата от 102.27 ЕВРО /сто и две евро и 27 евроцента/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение