Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3201 от 26.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58455/2024
Вид
Решение № 3201
Подписан
26.02.2025
Състав
НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3201 гр. *****, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110158455 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Й. Я. Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

*****, ж.к. „*******“, бл. 24, вх. А, ет. 7, ап. 31, аб. № ****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи следните суми: сумата от 300 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 75,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., сума в размер на 0,50 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., представляващи част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 65727/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, като за останалата част от вземанията е извършено признание и е издаден 1 изпълнителен лист.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Конституираното трето лице – помагач – „Т. С.“ ЕООД поддържа, че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично 2 волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Видно от представения препис от Решение от 31.01.2008 г., постановено по гр.д.

№ 5009/2007 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, влязло в сила на 04.02.2012 г. (л.25-33) Й. Я. Й. е признат за собственик на апартамент № 31, находящ се в гр. *****, ж.к. „*******“, бл. 24, вх. А, ет. 7.

Съгласно Заявление – декларация от 06.12.2011 г. (л.13-14) ответникът Й. Й. е декларирал, че желае да бъде открита партида на негово име в ищцовото дружество за следния недвижим имот: апартамент № 31, находящ се в гр. *****, ж.к. „*******“, бл.

24, вх. А, ап. 31.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том II, рег. № 4585, дело № 288/2021 г. по описа на нотариус Д. Н., с район на действие – района на Софийски районен съд (л.17-19) на 23.07.2021 г. Й. Я. Й. е прехвърлил правото на собственост върху апартамент № 31, находящ се в гр. *****, ж.к.

3

„*******“, бл. 24, вх. А, ет. 7.

От представените нотариален акт и съдебно решение безспорно се установява, че през процесния период ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния апартамент, като от представеното заявление-декларация се установява и че същият е сключил договор с ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответника недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „Техем сървис“ ЕООД. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач „Техем сървис“ ЕООД, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се явява доказан по основание.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).

Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното 4 производство относно вземането. В настоящия случай искът се счита за предявен на 29.11.2023 г. Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 29.11.2020 г. Поради това, че се претедират вземания за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2020 г. всички те се явяват погасени по давност и ответникът не дължи заплащане на същите.