Определение № 1884 от 23.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1884 гр. Бургас, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500470 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба, подадена от „Фератум България“ ЕООД чрез адв. Емил Цанев от САК, против определение от 13.01.2025г., постановено по гр.д.№ 5740/2023г. по описа на РС- Бургас, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските.

Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно. Намира за неправилен извода на съда, че ответникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 1320 лв. с включено ДДС, тъй като същото е под минимума по Наредба №1 за МРАВ и не може да бъде намалено.

Сочи, че съгласно практиката на СЕС, съдът не е длъжен да се съобрази с посочените в Наредба №1 минимални размери, а следва да прецени доколко претендираното адвокатско възнаграждение отговаря на характера и сложността на правния спор. Счита, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, разгледано е срочно в три съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищеца не се е явявал, поради което намира, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален.

Изтъква още, че безплатната правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв е безплатна, поради което съгласно чл.9, ал.1 във връзка с чл.8 от ЗДДС същата представлява безвъзмездна доставка на услуга и на основание чл.2, т.1 от ЗДДС не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Сочи, че характерът на предоставената безплатна правна помощ не се променя от нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв, тъй като съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква от датата, на която е извършена съответната услуга, т.е. преди постановяване на съдебното решение, с което се присъжда адвокатски хонорар.

Развити са съображения, че съдебното решение, с което се определя размера на дължими разноски не представлява данъчно събитие, нито е възможно издаването на фактура от страна на адвоката, осъществил безплатна правна помощ въз основа на него. Сочи, че 1 разпоредбата на §2а от НМРАВ не създава право на начисляване на ДДС върху безвъзмездна услуга, а единствено определя, че регистрираните по ЗДДС адвокати следва да начисляват ДДС когато има основание за това, върху определения по наредбата размер на адвокатското възнаграждение.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а присъденото на адв. Михайлов възнаграждение да бъде намалено.

Ответникът по жалбата- З. С., представлявана от адв. Десислав Михайлов от АКПловдив е представил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Посочено е, че пълномощникът на ищцата е изготвил подробна искова молба с материален интерес от 8100 лв., депозирал е уточняващи молби, изготвил е и писмено становище по хода на делото, в което била посочена практика на СЕС, ВКС и СГС /което сочи, че е отделил немалко време за проучване на съдебната практика по всяко конкретно основание за нищожност, поради което трудът му следва да бъде определен като високо квалифициран и отговорен към всеки случай и казус/, получавал е всички книжа по делото и следил стриктно за неговия развой, като включително е подал отговор на молбата по чл.248 ГПК, както и на частната жалба. За това не е получил възнаграждение от ищцата, тъй като я защитава на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. Изтъква, че е поел защитата й по този ред, при който ще получи възнаграждение единствено ако спечели делото и то повече от 7-8 месеца след неговото разглеждане. На следващо място се сочи, че наред с фактическата и правна сложност следва да се вземе предвид и че адв.възнаграждение, което се присъжда от съда не представлява нетен доход, тъй като адвокатите, като лица на частна практика, следва да понасят и не малко разходи за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, като дължат социално- и здравноосигурителни вноски, както и ДДФЛ в размер от 10% и пр. Развити са подробни съображения, подкрепени с многобройни цитати от съдебна практика на различни по степен съдилища.

След като обсъди становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, както и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема следното:

Частната жалбата е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. 248, ал.3 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежно упълномощен представител на страна, което има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения.

Гражданско дело № 5740/2023г. по описа на РС- Бургас е образувано по искова молба, подадена от адв. Десислав Михайлов като пълномощник на З. Ж. С. от с******.

С нея е предявен установителен иск против „Фератум България“ ЕООД за установяване нищожността на договор за потребителски кредит №******г., сключен между страните по делото, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност- за установяване нищожността на клаузата на т.5 от договора за кредит, въз основа на която е сключен договор за 2 гаранция/поръчителство, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗПП. В исковата молба са развити подробни съображения в подкрепа на становището на ищцовата страна за нищожност на договора, респективно- на клаузата на т.5 от него. Цитирана е съдебна практика на СЕС и окръжни съдилища от цялата страна.

С исковата молба е направено искане за присъждане на разноските по делото.

Представени са писмени доказателства.

Ответното дружество е представило отговор на исковата молба, с който е оспорило предявените искове като неоснователни. В него подробно са обсъдени всички доводи на ищцовата страна, като се иска исковете бъдат отхвърлени. Претендират се разноски в полза на ответната страна.

След насрочване на делото и изготвяне на проекто- доклада по делото, пълномощникът на ищцата е представил становище по хода на делото, с което поддържа исковете и оспорва отговора на насрещната страна. В него е изложено и становище по съществото на спора, в което са изложени допълнителни доводи относно твърденията за нищожност на договора, респективно- клаузата на т.5 от същия. Цитирана е съдебна практика. Становището съдържа и възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответната страна, а наред с това съдържа и подробна аргументация, подкрепена със съдебна практика, вкл. на ВКС за необходимост от начисляване на ДДС върху възнаграждението по чл.38 ЗАдв. Представен е списък на разноските, включващ държавна такса в размер на 324 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. с ДДС по първия установителен иск и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението е договорено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за оказване правна помощ на материално затруднено лице. Представено е копие от удостоверение, издадено от НАП, че адв. Михайлов е регистриран по ЗДДС.

Ответната страна също е представила становище по хода на делото, както и по съществото на спора. Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение за защитата на ищцата. Претендират се разноски. Представен е списък на разноските, включващ адвокатско възнаграждение 1200 лв., както и фактура, от която се установява, че същото е заплатено.

Първото по делото съдебно заседание е проведено от съда на 31.01.2024г. в отсъствие на страните и техните представители/ законни и адвокати, които са били редовно призовани.

В него е приет доклада по делото, по който страните не са изложили възражения в писмените си становища. Приети са и писмените доказателства, като е допусната и СТЕ /компютърна/. Следващо съдебно заседание е проведено на 11.03.2024г., отново в отсъствие на представители на страните. Изслушано е вещото лице и е приета изготвената от него СТЕ, след което съдът е приключил събирането на доказателствата и след като е счел делото за изяснено е обявил устните състезания за приключени. С определение от 11.06.2024г. съдът е отменил определението, с което е приключено събирането на доказателствата, като е указал на ответника да представи четливи преписи от електронните документи, съдържащи се в заключението. Третото по ред съдебно заседание е проведено на 3.07.2024г., отново в отсъствие на страните и пълномощниците. В него вещото лице е представило писмени доказателства, поради което делото е отложено за запознаване на страните с тях. Преди това 3 съдебно заседание пълномощникът на ищцата е депозирал становище по хода на делото, което буквално преповтаря описаното по- горе становище, представено от него преди първото по делото заседание. Трето по ред идентично становище е приложено и преди следващото съдебно заседание, проведено на 16.10.2024г.

С решението си под № 2273 от 4.11.2024г., постановено по гр.д.№5740/23г., съставът на РС- Бургас е уважил изцяло предявения главен иск, като е прогласил нищожността на договора за потребителски кредит и е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата разноските за внесената държавна такса, а на нейния пълномощник- адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. с ДДС. В мотивите си съдът е посочил, че същото се дължи на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗАдв.

В срока за обжалване на решението- на 11.12.2024г., е постъпила молба от адв. Цанев, с която е направено искане за изменението му в частта за разноските, като се намали присъденото на адвокат Михайлов. възнаграждение. Искането е мотивирано с невисоката фактическа и правна сложност на делото, срочното му разглеждане в три съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищеца не се е явявал нито веднъж.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която е представила отговор, с който оспорва молбата по чл.248 ГПК като неоснователна. Развити са съображения, припокриващи се с доводите в отговора на частната жалба.

С обжалваното определение районният съд е приел, че размерът на присъденото възнаграждение възлиза на 1320 лв. с ДДС и е определен съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на иска- 8100 лв., в минималния размер. Посочил е, че размерът е съобразен с практиката на СЕС, обективирана в Решение по дело С- 438/2022г. и не следва да се намалява, предвид фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от адвоката процесуални действия.

Посочил е още, че процесуалният представител на ищцата е изготвил искова молба и три броя подробни становища по хода на делото, поради невъзможността му да се яви в откритото съдебно заседание, които не са бланкетни, а съдържат задълбочен и подробен анализ на действащата национална уредба, касаеща настоящия казус, както и актуалната съдебна практика. Ето защо е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:

Съгласно решенията на СЕС по съединени дела С-427/2016г. и С-428/2016г., както и решението на СЕ от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г., минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004г. на ВАдвС за МРАВ не са обвързващи за съда, тъй като тази наредба може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренцията- хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, пар.1 ДФЕС. Поради целта си, и независимо от определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновано с легитимна цел /осигуряване на качество на адвокатските услуги или друго/.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, формирана след постановяването на 4 цитираните решения на СЕС, от изложеното може да се направи извод, че минималните възнаграждения, посочени в Наредбата служат за ориентир при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но не са задължителни за съда, който може да определи възнаграждение в по- нисък от минималния размер.