Решение № 260030 от 08.02.2022, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № 45

Гр.Самоков, 08.02.2022 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година ,в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА

ТРИФОНОВА при секретаря Параскева Г. ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 61/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:

С.Г.Ч. чрез пълномощника си адв.Димитър Караниколов е предявила срещу В.А.Н. *** ,З.А.Ц. ,Г.З.Г. и Д.З. *** иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ - за установяване по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с.Белчин, община Самоков, С. Т. /Б./Ч.-наследодател на ищцата ,е била собственик на земеделски земи – НИВА, находяща се в землището на с.Белчин,община Самоков, м. "Мали лаг", с площ от 1,100 дка, при граници и съседи:

Б. Б.,Илия Карушки и път; НИВА ,находяща се в землището на с.Белчин,община Самоков, м. "Джонов дол", с площ от 1,800 дка, при граници и съседи:братя Минови Марин Шупалов и Р. Т. Б.; ЛИВАДА ,находяща се в землището на с.Белчин,община Самоков, м. "Реката", с площ от 1,100 дка, при граници и съседи:братя Караджинови ,река ,Коста Попов;ЛИВАДА ,находяща се в землището на с.Белчин,община Самоков, м.

"Вадата", с площ от 1000 дка, при граници и съседи:Никола Ушанов, Коста Боюков и братя Караджинови.

В исковата молба ищцата сочи ,че процените имоти,описани по-горе нейната наследодателка/баба/ –С. Т. /Б. /Ч. ,е притежавала преди колективизацията на земеделските земи през 1956 година ,на основание публично завещание от 28.01.1947 година, направено в нейна полза от баща й Т. Н.

Б.,починал на 30.01.1949 година.

Сочи се ,че С. Т. /Б./ Ч. е заявила процесните земеделски земи за възстановяване пред ОСЗГ-Самоков със Заявление № 183/11.02.1992 год.,като към заявлението е приложила и акта за публично нотариално завещание ,с който Т.

Б. й ги завещава на 28.01.1947 година.

Ищцата заявява ,че Общинска служба „Земеделие“-Самоков е отказала да й върне заявените със заявление с вх.№ 183/11.02.1992 год. земеделски имоти ,с мотива ,че тези имоти са заявени от наследниците на А. Иванов Разсолков и правото на собственост върху тези имоти са им възстановени с протокол № 184Б/19.07.1993 год.

Ищцата твърди ,че докато наследодателката й С. Т. /Б. /Ч. била жива 12.12.2008 год. наследниците на А. Иванов Разсолков и нейни племеннци /деца на сестра й Райна Разсолкова/ й обещавали да й върнат процесните земеделски земи ,като неправилно възстановени на тях.Претендира разноски по делото.

В хода на производството по делото е починал ответникът Здравка А.Ц. на 06.05.2019 год.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява ,че наследници на починалия ответник са ответниците –Г.З.Г. и Д.З.Г./ низходащи, негови дъщери/

В срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответниците В.А.Н. ,Г.З.Г. и Д.З.Г. чрез пълномощника им адв.Ваня Н. –Гелова ,в който са изразили становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.Твърдят ,че процесните имоти са закупени от наследодателите им Р. Т. Б. и А.

Иванов Разсолков с Договор за обещание за продажба на недвижим имот и са заплатили сумата от 150 000 лева напълно и в брой на продавача Т. Н.

Б. на 21.12.1945 година и са влезли във владение същия ден.От тогава тези имоти са ползвани и владени от наследодателите им до момента на образуване на ТКЗС, а след възстановяването им от ответниците.

Оспорват акта за публично нотариална завещание от 28.01.1947 година на Т. Н.

Б.

Ответниците твърдят ,че наследодателката на ищцата С. Т. /Б./Ч. никога не е ползвала процесните имоти ,тъй като е живеела в гр.София.Не е била собственик на процесните имоти към момент на образуване на ТКЗС в селото и не е вносител на имотите в ТКЗС.Общият им наследодател Т. Н. Б. е починал 1949 година и не е вносител в ТКЗС.Процесните имоти са владени и внесени от наследодателите на ответниците Райна и А. Разсолкови.Претендират разноски по делото.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното удостоверение за наследници на Т. Н. Б. ,починал на 30.01.1949 год. ,б.ж. на с.Алино изх.№ 140/05.10.2016 год. на кметство с.Алино ,че ищцата С.Г.Ч. е законен наследник /низходяща –внучка/ на С. Т. Ч.

,низходща на общия наследодател Т. Н. Б. , починала на 12.12.2008 год.Ответниците В.А.Н. е законен наследник на Р. Т. Р., починалана 31.10.1986 год. и А. Иванов Разсолков, починал на 05.06.1991 год.

/низходяща –дъщеря/ и внучка на общия наследодател Т. Н.Ответниците Г.З.Г. и Д.З.Г. са законни наследници на А. Иванов Разсолков

С договор обещание за продажба на недвижим имот ,сключен между Т. Н. Б. и Р. Т.

Б. / по мъж Анегелова/ и А. Разслоков на 21.12.1945 година ,Т. Н.

Б. е продал на Р. Т. Б. и А. Разсолков недвижими имоти –една къща , плевня и сайвант ,заедно с празно място от около 1 декар в с.Белчин за сумата от 50 000 лева ,платено напълно в брой от продавача на купувача.Със същия договор обещание за продажба на недвижим имот Т. Н. Б. е продал на Р. Т. Б. собствените си земеделски имоти ,между които и процесните ,находящи се в с.Белчин общо за сумата от 150 000 лева напълно в брой на продавача от купувача.Купувачът влиза във владение на имотите от деня на извършената продажба.

По делото е представен Акт за публично нотариална завещание от 28.01.1947 година ,с което Т. Н. Б. е завещал на Райна и А. Разсолкови следния недвижим имот :една къща ,находяща се в с.Белчин, плевня е сейвант, в незастроена дворно място от около 1 декар .Н. Р. Т. Б. по мъж А. Разсолкава е завещал нива в местността „Миташица“ от 1,7 дка и нива в местността „Студена падина“ от 2,5 дка ,находящи се в с.Белчин .На С. Т. Б. е завещал нива в м.“Мали лак“ от 1,1 дка .; нива в м.“Джонов дол“ от 1,8 дка ; ливада в м.“Реката“ от 1,1 дка и ливада в м.“Вадата“ от 1 дка.,находящи се в землището на с.Белчин.

По делото е представено удостоверение изх.№ 212/28.05.2009 год. на кметство с.Белчин ,община Самоков ,от което е видно че в емлячния регистър ат 1929/30 г., на стр.490,пар.265, на името на Тоне Н.Б. има записани недвижими имоти ниви, ливади и градина общо 40,2 дка.

По делото е представено удостоверение изх.№ ВС-31-245/16.05.2019 год. от Началника на Общинска служба „Земеделие“-Самоков ,в което е видно ,че процесните имоти –земеделски земи са възстановени на наследниците на А. Иванов Разсолков по пр.вх.№ 184Б от 20.10.2000 год. и решение № 184б от 03.04.1995 год.

По делото е представена преписка с вх.№ 184Б/11.02.1992 год. на наследници на А. Иванов Разсолков за землището на с.Белчин.Към преписката са приложени:Заявление вх.№ 184 от 11.02.1992 год. от ОПК-Самоков ,подадено от В.А.Н. ,като наследник на А. Иванов Разсолков за възстановяван на собствеността върху земеделски земи в землището на с.Белчин, община Самоков –ниви и ливади ,между които и процесните земеделски земи;Решение № 184Б от 19.07.1993 год. на ПК-Самоков ,с което е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Иванов Разсолковв съществуващи /възстановими/стари реални граници на земеделските имоти по подаденото заявление, без посочван на границите ;Протоколно решение № 184Б от 19.07.1993 год. на ПК-Самоков за размера и категориите на земеделските земи ,правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.Беличн.С протоколното решение ПК-Самоков признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне;

С решение № Б-1 от 20.10.2000 год. на ПК-Самоков е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Иванов Разсолков в съществуващи /възстановими / стари реални граници на земеделски земи ,находящи се в землището на с.Белчин –нива с площ от 1,801 дка в местността „Донов дол“,имот № 038086 по картата на землището при граници и съседи ,описани в решението и нива с площ от 1,999 дка ,в местността „Джонов дол“, имот № 038142 по картата на землището при съседи ,описани в решението.

Решение

№ 184Б от 03.04.1995 год. на ПК-Самоков за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Иванов Разсолков върху земеделски земи,съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Белчин –нива в местността „Реката“ с площ от 1,200 дка ,имот № 014095 ; нива в местността „Малкия лаг“ с площ от 1,050 дка , имот № 015164 и ливада в местността „Бански път“, имот № 028048 с площ от 5,240 дка.

По делото представено удостоверение от

04.12.1991 год. от кметство с.Белчин, от което е видно ,че А. Иванов Разсолков при влизане в ТКЗС е внесъл 21,7 дка.

По делото е представена преписка вх.№ 183Б/11.02.1992 год. на наследниците на Т. Н. Б. за землището на с.Белчин.Към преписката е приложено Заявление вх.№ 183 /11.02.1992 год. от С. Т. Ч. ,като наследник на Т. Н. Б. за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с.Белчин -нива с площ от 1,1 дка в местността „Мали лаг“, нива с площ от 1,8 дка в местността „Джонов дол“, ливада с площ от 1,1 дка в местността „Реката“ и ливада с площ от 1,0 дка в местността „Вадата“.

С

Решение № 183 Б от 18.05.1994 год. на ПК-Самоков е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот –нива с площ от 1,800 дка ,находящ се в м.“Джонов дол“,в землището на с.Белчин .

С протоколно решение № 183Б от 18.05.1994 год. ПК-Самоков отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на наследниците на Т. Н. Б. на следните имоти, находящи се в землището на с.Белчин в м.“Малио лаг“ с площ от 1,100 дка , в м.“Реката“ с площ от 1,100 дка и в м.“Вадата“ с площ от 1,000 дка., с мотива ,че имотите са заявени от наследниците на А. Иванов Разсолков и ПК-Самоков им е признала с протокол № 184 правото за възстановяване собствеността на земеделските земи.

От показанията на разпитаната свидетелка И. М. М. се установява ,че познавала починалата С. Т. Ч. .Били съседи в с.Алино .Знае ,че Т. Б. –бащата на С.Ч. и Рйна им е завещал имоти .На С.Ч. е завещал четири имота –ниви и ливади през 1947 година.Знае това ,защото многократно е ходила в кметството в с.Белчин ,за да види какви имоти Т. Б. е имал.Сочи ,че през 1956-1957 година е започнало внасянето на земеделските земи в ТКЗС .Тогава била на 4 години ,но си спомняла тези събития .Имотите били в местностите „Мали лаг“, „Джонов дол“, „Реката“ и „Вадата“ в землището на с.Белчин.Доколкото си спомня имотите са обработвани от наследниците на Т. Б. до 1960 година ,след това са внесени в ТКЗС .Не знае дали С.Ч. или някой друг е внесъл имотите в ТКЗС.Твърди ,че до 1960 година С.Ч. е обработвала имотите в с.Белчин.

По делото е извършена съдебно –графическа експертиза ,от заключението на която се установява ,че ръкописният текст ,с който е написано името срещу „Продавач“ в Договор обещание за продажба на недвижим имот от 21.12.1945 година между Т. Н. Б. и Р. Т.

Б. е подписан от Т. Н. Б.

Видно от заключението по извършената повторна съдебно-графическа експертиза ,ръкописно изписаните имена „Т. Т.Б.“ и подписът от името на Т. Н.

Б. в завещанието-сравнителен материал са изпълнени от едно лице.

При така установената фактическа обстановка ,съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ

По допустимостта на иска:

Предмет на установителните искове по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е право на собственост на земеделските земи към момента на колективизацията и включването им в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация респ. одържавяването.Като всеки установителен иск и този предполага за надлежното упражняване правото на иска наличие на правен интерес.Правният интерес на тези установителни искове се предопределя от възможността ,след приключване на спора с позитивно решение в полза на лицата-ищци по делото ,последните да поискат от ПК /ОбСЗ изменение на Решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ на ПК/ОбСЗ за възстановяване на собствеността , по реда предвиден в чл. 14 ал.7 ЗСПЗЗ.Такова искане за изменение на решението е възможно само ако има постановен отказ ,обжалван по реда на чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ/ висящо административно производство/ или възможност от образуване на такова производство, при признато право по реда на чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ.С изменението на ЗСПЗЗ с ДВ. Бр. 13/ 09.02.2007 година , § 22 от ЗИД ЗСПЗЗ, срокът за предявяване на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ бе удължен за последен път и изтече с изтичане на три месеца от влизане в сила на закона за изменение - 13.02.2007 година.Актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ приема, че е достатъчно за имота, предмет на реституция по ЗСПЗЗ да е признато правото на възстановяване поне на едната страна. Допустимостта на този иск се определя от наличието на спор за материалното право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него. Обстоятелството, че е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността пред ПК не е пречка за предявяване на този иск, тъй като въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ОСЗГ, като административен орган е обвързана от решението на съда и е длъжна на основание чл.14,ал.7а от ЗСПЗЗ да измени решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността.Конститутивното действие на решението на ПК се отнася за обособяване обекта на реституция, но то може да се изменя относно субекта на правото на собственост.В този смисъл освен цитираното решение от касатора Р№ 1847/19.12.2001г. по гр.д. № 1583/2001г. на ІV гр.о. са и Р№1476/29.01.2009г. по гр.д. №650/07г. на ВКС V гр.о., Р№ 395/19.03.2000г. по гр.д. № 1570/00, V гр.о., Р№ 1204/29.12.2008г. ІІ гр.о.

Разпечатката съдържа 55 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b515520-c186-4b67-862c-30f7fde59f07