Решение № 262248 от 05.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 13047 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 132855 от 04.06.2019 г., постановено по гр. д. № 30875/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142-ри състав, е отхвърлен предявеният от Н.Б.П. срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 459 лева, представляваща имуществена вреда, изразяваща се в стойността на ремонт на повреден поради внезапно прекъсване на електроснабдяването телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от Н.Б.П. срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 250 лева, представляваща неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие от повредата на телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Н.Б.П., в която са изложени оплаквания за неговата незаконосъобразност и необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че противно на възприетото от СРС, в тежест на ответното дружество е било да установи бланкетно релевираното от негова страна възражение за нарушение от страна на ищеца на нормата на чл. 15 от ОУ. Твърди се, че от събрания по делото доказателствен материален се установява изпълнението на ищеца на предвиденото в чл. 15, т. 8 от ОУ, както и е доказана причинно-следствената връзка между повредата и противорпавното поведение на „Ч.Р.Б.“ АД. Поради което се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена в цялост исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл.

263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Оспорва се възражението на Н.П. във връзка с разпределението на доказателствената тежест между страните, като се посочва, че именно негово е било задължението да установи какво е било състоянието на телевизора и ел. инсталацията в процесния имот преди инцидента, което не е било сторено. Намира се, че при анализа на събраните по делото доказателства районната съдебна инстанция безспорно и категорично е установила правната и фактическа обстановка, както и обстоятелството, че оперативните превключвания не са в състояние да повредят електроуредите на клиента. Оправя се искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на решение на СРС настоящият съдебен състав намира следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД и чл.

79, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД.

За да възникне правото на обезщетение по предявените искове, следва в обективната действителност да са осъществени следните материалноправни предпоставки

/юридически факти/: наличие на действително облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия; неизпълнение на договорно задължение; настъпването на имуществени/неимуществени вреди и причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносния резултат.

С разрешението, дадено с ТР

№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора - е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и нейния отговор, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив, настоящата инстанция намира за породени в обективната действителност тези материални предпоставки, обуславящи възникването на предявеното спорно материално право и установени от районната инстанция, които не са оспорени изрично от страните, а именно:

Не е спорно между страните наличието на съществуваща между тях валидна облигационна връзка за продажба на електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, жк „Фондови жилища“, бл. *********, в който ищецът е потребявал доставяната от ответното дружество енергия. Установено е също така, че Н.П. е собственик на вещта, която се твърди да е повредена, а именно – телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г.

Безспорно е също така обстоятелството, което се установява и от събраните по делото доказателства, че на 29.04.2015 г. по разпореждане на дежурния диспечер от териториалното диспечерско управление ***, между 02:11 ч. и 02:14 ч. ответникът е осъществил оперативни превключвания, които са засегнали и имота на ищеца. В конкретния случай ставало дума за извършване на планова дейност за ремонтно експлоатационно обслужване на електроразпределителната мрежа, а не за аварийна ситуация, като прекъсването било извършено поради повреди на кабелни линии за средно напрежение. Ответното дружество нито твърди, нито сочи доказателства за това да е уведомило предварително своите потребители за коментираното оперативно превключване.

При така установената и неоспорена от страните в тази й част пред въззивната инстанция фактическа обстановка, СРС правилно е достигнал до правния извод, че в разглеждания казус ответникът е прекъснал електроснабдяването в нарушение на чл. 73, ал. 2 от Закона за енергетиката и чл. 35 от Общите условия. – тоест неправомерно по смисъла на чл. 42, т. 2 от ОУ. В тази връзка СГС споделя изложеното от първата инстанция, че съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗЕ операторите на електропреносните мрежи са длъжни предварително да уведомят производителите и клиентите за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от ОУ електроразпределителното предприятие има право да прекъсне електрическата енергия до 24 часа при оперативни превключвания, като алинея 2 от същия член предвижда, че предприятието уведомява потребителите за времето и продължителността на прекъсването 48 часа по-рано чрез една централна или местна медия или по друг подходящ начин. Случаите, в които електроразпределителното предприятие може да прекъсне електроснабдяването без предварително уведомление са посочени в чл 73, ал. 1 от ЗЕ и чл. 34 от ОУ, като настоящият казус не се обхваща от тези норми.

В разглеждания случай се касае не за авария, а за планова дейност, свързана с оперативни превключвания, като това обстоятелство се установява и от показанията на св. С.Д.– служител в „Ч.Р.Б.“ АД, както и от заключенията на изслушаните пред СРС експертизи – съдебно електротехническа и съдебно софтуерна. Съответно, налице е неизпълнение от страна на ответното дружество за задължението му да уведоми предварително клиентите си за предстоящото прекъсване на електрозахранването. Тук е мястото да бъде посочено с оглед наведеното в този смисъл възражение още с отговора на искова молба и предвид необсъждането му от районната съдебна инстанция, че не може да бъде споделено становището на ответното дружество, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от Наредба № РД-16-57/28.01.2008 г. ТДУ разпореждат временно прекъсване на производството или снабдяването с ел. енергия без предварително уведомяване на производителите и потребителите при оперативни превключвания с продължителност до 3 минути за възстановяване на нормалната схема на мрежата. Това е така, тъй като по делото липсват каквито и да било ангажирани доказателства за това, че установено в процесния случай планово прекъсването поради повреди на кабелни линии за средно напрежение попада в предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 5 от горепосочената наредба изключение, а именно прекъсване за възстановяване на нормалната схема на мрежата.

Съобразявайки изложеното, спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху това, дали установеното по делото виновно неизпълнение на договорните задължения на „Ч.Р.Б.“ АД за уведомяване на производителите и клиентите за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването на електрическата енергия, е в причинна връзка със заявените и претендирани от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Според съставът на СГС отговорът на така поставения въпрос е положителен, като не се споделят изложените в тази част от атакуваното решение мотиви на СРС по следните аргументи:

В представения по делото констативен протокол № 2327/14.05.2015 г., съставен от комисия към „К енд К СЕРВИЗ“ ЕООД, е посочено, че е направена диагностика на процесния телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г., като след нея е установено, че са дефектирали захранваща и основана платки следствие пренапрежение по захранващата мрежа /220 V/. В заключението на изслушаната пред първата инстанция комплексна съдебна експертиза – част електротехническа, вещото лице е посочило, че оперативните превключвания могат да причинят повреда на телевизора само в случай на пренапрежение, от което да дефектират неговите захранваща и основна платка. При оперативни превключвания след прекъсване на захранването напрежението е 0.00

V, а при последващо възстановяване на захранването напрежението достига до нормалните си стойности, но в някои случаи се получават комутационни пренапрежения /пренапрежения от превключване/. Или, от така посоченото експертно становище несъмнено се доказва обстоятелството, че установената в констативния протокол повреда на процесния телевизор - дефектирали захранваща и основана платки, може да бъде получена при оперативните превключвания в случай на пренапрежение - комутационни пренапрежения /пренапрежения от превключване/.

Принципно вярно е застъпеното от СРС становище, че в общия случай оперативните превключвания не водят задължително до пренапрежение, но това не би могло да изключи частния такъв, какъвто според СГС е процесният казус. Освен това, противно на възприетото в обратния смисъл от районния съдебен състав, по делото липсват каквито и да било конкретни и съответни доказателства, които да разколебават заявеното от Н.П., че именно при извършеното на 29.04.2015 г. прекъсването на електроснабдяването е настъпила повредата на телевизора му, респективно да сочат друга причина за нейното получаване. Както вече беше посочено, в процеса не е било спорно, че на 29.04.2015 г. по разпореждане на дежурния диспечер от териториалното диспечерско управление ***, между 02:11 ч. и 02:14 ч. ответникът е осъществил оперативни превключвания, които са засегнали и имота на ищеца. От представения по делото констативен протокол /за нанесени имуществени щети/ № 15/07.05.2015 г. се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление от 30.04.2015 г. /или деня, следващ деня на инцидента/, двама служители при ответното дружество в присъствието на Н.П. са посетили адреса му и са отразили като повреден телевизор марка „LG“, модел „32LG5000“, 32``, с фаб. № 290, произведен 2008 г. Липсата на конкретно посочване в протокола на вида на щетите по телевизора не може да изключи факта на удостоверяване, че същият е бил повреден. В показанията на разпитания пред СРС свидетел И.А.– колега на ищеца, също се съдържат данни, че 29.04.2015 г. при прекъсване на тока е бил повреден телевизора му, като показанията на свидетеля не са само производни и пресъздаващи разкази на Н.П., а свидетелят лично е възприел и преразказал поведението на последния в деня, следващ деня на инцидента – през този ден на свидетеля няколко пъти му се е налагало да замества ищеца на работното му място, тъй като на последния му се е наложило да излиза от работа и да посещава приятелката си, с която е живеел на семейни начала и която му е звъняла непрекъснато по телефона, тъй като същата страна от заболяване и се чувства по-спокойна като гледа телевизия. Отделно, вещото лице по електротехническата експертиза е посочило, че въпреки че е възможно повредата на процесната вещ да е в резултат на обичайното й амортизиране, то седем години не е голям срок на експлоатация.