Решение № 57 от 13.06.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Гълъбово, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело № 20235550100426 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, гр.

София, чрез пълномощника юрисконсулт Г. срещу К. Т. З., с която се предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК. Ищецът твърди, че на 19.05.2016 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК 813071350, впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК” АД, съгласно Удостоверение за вливане с изх.

№ 20200504100105/04.05.2020г., издадено от Агенция по вписванията Търговски регистър София, като кредитор и К. Т. З. с ЕГН: **********, като кредитополучател, бил сключен договор за кредит Експресо - смарт/карта 871014447730, по силата на който на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 15 000 лв. с номинален лихвен процент за целия срок на договора - 9,1% и годишен процент на разходите /ГПР/ към момента на сключване на договора 10,95%. Твърди, че крайният срок за погасяване на задължението бил 28.05.2023 г., видно и от погасителния план, неразделна част от Договора за кредит. Твърди, че съгласно извлечение от счетоводни книги на банката непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 били 67 на брой, подробно описани в исковата молба. Твърди, че била допусната забава в плащанията на главница и лихва, което било основание за предсрочна изискуемост, описано в чл. 11 от договора за кредит. Според твърденията на ищеца в исковата молба кредитът бил изискуем на краен падеж, тъй като бил предоставен с договор за кредит от дата: 19.05.2016г. и бил с краен падеж на 28.05.2023г. Изискуемостта поради краен падеж била настъпила на 28.05.2023г. Твърди, че за събиране на вземането си пристъпили към принудително събиране по съдебен ред, за което е подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд - гр. Гълъбово. Била издадена 1

Заповед № 130/15.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 15.06.2023 г., издадени по ч. гр. д. № 239/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Гълъбово за следните суми: 12725,22 лв. - главница; 5 932,47 лв. - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 28.11.2017 г. до 27.05.2023 г.; 2 275,03 лв. - дължимо обезщетение за забава за периода от 28.11.2017. до 27.05.2023г. до датата на настъпване на изискуемост; 59,73 лв. - дължимо обезщетение за забава за периода от 28.05.2023 г. до 12.06.2023 г. след датата на настъпване на изискуемост; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 419,85 лв. - държавна такса; 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че срещу ответника на 11.07.2023 г. било образувано изпълнително дело № 1965/2023 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с per. № 765. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на 09.08.2023г. Подадено било възражение по чл. 414 от ГПК от К. Т. З. с ЕГН:

**********, след което на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато вземането му за 12 725,22 лв. - главница; 5 932,47 лв. - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 28.11.2017 г. до 27.05.2023 г.; 2 275,03 лв. - дължимо обезщетение за забава за периода от 28.11.2017. до 27.05.2023г. до датата на настъпване на изискуемост; 59,73 лв. - дължимо обезщетение за забава за периода от 28.05.2023 г. до 12.06.2023 г. след датата на настъпване на изискуемост; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и сторените разноски в заповедното и настоящото производство.

Моли да бъде допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице - счетоводител, която да отговори на поставени в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.

Т. З., чрез адв. А., с която оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди, че не оспорва сключването на договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен, поради неравносправност на клаузите в него без да излага конкретни съображения в тази насока. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва датата на изискуемост на кредита.

Твърди, че в договора били изложени няколко обстоятелства, които предполагали предсрочното прекратяване, които са настъпили и едновременно с това не са посочени като основание за прекратяването.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит Експресо - смарт/карта 871014447730, по силата на който на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 15 000 лв., която сума била усвоена по разплащателна сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК ищецът да докаже размера на вземането си за главница и възнаградителна лихва, а по отношение на иска за обезщетение за забава да докаже наличието на главен 2 дълг и уговорения ден за изпълнение на паричното задължение или покана до ответника за изпълнение на задължението.

Ответникът да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора, както и наведените възражения за нищожност и неравноправност на клаузи от договора.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

На 19.05.2016 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК 813071350, със седалище и адрес на управление ***********, впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД, съгласно Удостоверение за вливане с изх. №

20200504100105/04.05.2020г., издадено от Агенция по вписванията Търговски регистър София, като кредитор, К. Т. З. с ЕГН: **********, като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит Експресо - смарт/карта 871014447730. Предоставен бил кредит в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, при лихва и други условия, подробно уговорени в договора за кредит. Номиналният фиксиран лихвен процент е в размер на 9,1 % на година, за целият срок на договора. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, изчислен към момента на сключване на договора е в размер на 10,95 %. Кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка IBAN ***************** с титуляр К. Т. З. с ЕГН: **********. Срокът за издължаване на кредита е 84 месеца. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 28-то число на месеца.

Крайният срок за погасяване на задължението е визиран на дата 28.05.2023 г., както е видно и от погасителния план, неразделна част от Договора за кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от част II от Договора за кредит: „При неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период) в предвидените в настоящият договор (погасителен план) срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка по Ч.1.т.9.1. Наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски (лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период) и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.

Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на длъжника К. Т.

З. с ЕГН: **********, като кредитополучател, по Договор за кредит Експресо - смарт/карта 871014447730 19.05.2016г. и настъпил краен падеж на вземането на дата 28.05.2023г. кредиторът „Банка ДСК“ АД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред и подал Заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд - гр. Гълъбово.

Със Заповед № 130/15.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 15.06.2023 г., издадени по ч. гр. д. № 239/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Гълъбово, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, кредитополучателят К. Т. З. с ЕГН: **********, била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми : 12 725,22 лв. - главница; 5 932,47 лв. /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 28.11.2017 г. до 27.05.2023 г.; 2 275,03 лв. - дължимо обезщетение за забава /наказателна надбавка за 3 забава/ за периода от 28.11.2017. до 27.05.2023г. до датата на настъпване на изискуемост; 59,73 лв. - дължимо обезщетение за забава за периода от 28.05.2023 г. до 12.06.2023 г. след датата на настъпване на изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

На основание издадените по ч. гр. д. № 239/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Гълъбово изпълнителни титули, по молба на „Банка ДСК” АД, срещу ответника на 11.07.2023 г. било образувано изпълнително дело № 1965/2023 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с per. № 765, с район на действие Окръжен съд - гр. Стара Загора. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, била връчена на длъжника на 09.08.2023г. Подадено било възражение по чл. 414 от ГПК от К. Т. З. с ЕГН: **********, след което на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Предвид горното и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, за кредитора „Банка ДСК“ АД , възниква правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск в дадения ни от съда едномесечен срок, съгласно посоченото Разпореждане на Районен съд - гр.

Гълъбово.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и има за предмет установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. За да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В производството по чл. 422 ГПК предпоставки за допустимост, обосноваващи правния интерес от предявяване на този установителен иск са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/;

3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“, за което заявителят - ищец е получил заповед за изпълнение.

В процесният случай се установява пълен идентитет, както от субективена, така и от обективна страна между цената на предявеният иск, 4 която е за общата сума от 20 992,45 лв. и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед за изпълнение на парично задължение № 130/15.06.2023 г., по описа на PC Гълъбово, поради което, считаме че установителният иск по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е допустим.