Определение № 235 от 22.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Пазарджик, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900192 по описа за 2025 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365 т.1 от ГПК.

Настоящето производство е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, община „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Б Ф С и Д Н Н – И, действащо чрез пълномощника си К. В К., срещу „ТРАКИЯ КОМЕРС 2016“ ЕООД, ЕИК 204279624, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 5, и Д. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. К, ж.к. „И“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумите, присъдени по ч.гр.д. № 20255220101421/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, съгласно Заповед № 771 от 08.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 714 от 09.04.2025 г. и включват: 390 656,98 лв. главница; 624,74 лв. разноски за застраховане на обезпечението и събиране на вземанията; 8 352,98 лв. договорна лихва; 149,65 лв. наказателна лихва по т. 21, буква „а“ от договора;

3 191,58 лв. наказателна лихва по т. 21, буква „б“ от договора; 1 686,34 лв. обезщетение за забава по т. 21, буква „в“ от договора, ведно със законната лихва върху главницата от 04.04.2025 г. до окончателното изплащане.

Съдът констатира, че е проведена размяна на книжа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК. Постъпили са отговор на исковата молба от ответниците, допълнителна искова молба от ищеца и допълнителен отговор от ответниците, които са сроковете по чл. 367 и следващите от ГПК.

1

Страните в процеса навеждат следните твърдения и възражения:

В обстоятелствената част на исковата молба ищцовата банка твърди, че претендираните вземания произтичат от Договор за кредит-овърдрафт ***** г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 16.10.2020 г., Анекс № 2 от 15.07.2021 г., Анекс № 3 от 19.07.2022 г., Анекс № 4 от 17.08.2023 г. и Анекс № 5 от 20.11.2024 г., за предоставяне на кредит-овърдрафт с погасителе план с максимален договорен размер от 400000 лева. Уговорено е между страните, че връщането на заетите суми е в срок до 10.08.2027 г. Уговорена е и годишна лихва и начина на начисляването й.

Твърди се, че ответното дружество поради неизпълнение в срок на задълженията си по процесния договор е изпаднало в забава, считано от 10.12.2024 г., която е датата е падежа на вноската за лихва. Налице било просрочие за плащане на сумите по кредита, което продължило повече от 30 дни и и затова и на основание чл.22 б.“б“ от Договора за кредит във вр. с чл.3 от Анекс №5/20.11.2024 г. ищцовата банка е превърнала вземанията си за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост на кредита била обявена надлежно на всеки един от длъжниците, като най- късно връчената покана е на 21.03.2025 г. – датата следваща датата, на която е изтекъл срока за получаване на поканата от ответното дружество.

Твърди се, че ответниците и след поканване не са изпълнили задълженията си за връщане на заетите суми. Ето защо ищцовата банка е упражнила правото си по реда на чл.417 от ГПК, като се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В срок било постъпило възражение от длъжниците по реда на чл.415 от ГПК и затова „БАНКА ДСК“ АД е упражнила правото си на иск по чл.422 от ГПК, който стои на разглеждане в настоящето производство.

Ответниците оспорват предявените искове. В отговора на исковата молба са наведени възражения относно размера на претендираните суми, като се поддържа, че същите са в по-малък размер. Направени са искания по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи документи, свързани с гаранционно споразумение между „БАНКА ДСК“ АД и Европейския инвестиционен фонд, както и за представяне на застрахователни полици, сключени във връзка с процесния кредит.

„БАНКА

ДСК“

АД в допълнителната

2 искова молба оспорва възраженията на ответниците. Поддържа, че възражението за по-малък размер на задълженията е бланкетно и неподкрепено с доказателства. Твърденията за нищожни и неравноправни клаузи били бланкетни, тъй като ответниците нямали качество на потребители по смисъла на ЗЗП, доколкото съдлъжникът Д. Н. И. е управител и едноличен собственик на капитала на кредитополучателя. Твърди се и че договорът за кредит-овърдрафт ***** г. и анексите към него не са гарантирани от Европейския инвестиционен фонд по програма COSME при условията на гаранционното споразумение от 14.02.2020 г., изменено и допълнено с Анекс от 31.07.2020 г.

В допълнителния отговор ответниците правят възражения за нищожност и неравноправност на клаузи, включително по отношение на съдлъжника Д.

Н. И.. Поддържат, че поставените от тях въпроси към ССЕ не се припокриват с въпросите на ищеца и затова и следвало да се допуснат. От своя страна искат назначаване на съдебно-техническа експертиза относно шрифта, размера на шрифта, междуредието и подравняването на текста в договора и анексите.

Поддържат искане ищецът да представи всички документи, посочени в чл. 35 от договора.

След проверка на редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове и направените от страните доказателствени искания съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като се произнесе по всички предварителни въпроси съгласно разпоредбата на чл. 374 от ГПК:

Предявените искове са установителни такива по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземания на „БАНКА ДСК“ АД срещу „ТРАКИЯ КОМЕРС 2016“ ЕООД и Д. Н. И., за които е издадена Заповед № 771 от 08.04.2025 г. и Изпълнителен лист № 714 от 09.04.2025 г. по ч.гр.д. № 20255220101421/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Ищцовата банка твърди, че вземанията й произтичат от Договор за кредит-овърдрафт ***** г. и анексите към него, който кредитът е усвоен; че кредитополучателят е изпаднал в забава; че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжниците; че към 01.04.2025 г. са налице непогасени задължения в претендираните размери; и че след подадени възражения срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от установяване на вземането.

3

Ответниците оспорват исковете по основание и размер, като поддържат, че сумите са в по-малък размер, че са налице нищожни и неравноправни клаузи, както и че следва да бъдат събрани допълнителни доказателства относно плащанията, договорната документация и формата на договора и анексите.

От приложеното към настоящето дело ч.гр.д. № 20255220101421/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което е предявен настоящият установителен иск се установява, че същият е подаден в законоустановения срок от надлежна страна, което го прави процесуално допустим.

Съобразно доводите на страните и приспазване разпоредбата на чл.154 от ГПК съдът разпределя доказателствената тежест по следния начин:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи: възникването на валидно облигационно правоотношение по договора за кредит и анексите към него; предоставянето и усвояването на кредита; настъпването на падеж/предсрочна изискуемост и надлежното уведомяване на длъжниците; размера на претендираните главница, лихви, обезщетения и разноски; качеството на ответниците като кредитополучател и съдлъжник; както и спазването на предпоставките за предявяване на иска по чл. 422 ГПК.

В доказателствена тежест на ответниците е да установят релевантните правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения, включително извършени плащания, погасяване на задължението, недължимост на претендирани суми, както и конкретните факти, на които основават възраженията си за нищожност и неравноправност на договорни клаузи.

Страните на основание чл.375 от ГПК следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становище по проекта за доклад, да направят възраженията си по него и да предприемат съответните процесуални действия, включително доказателствени искания, при последиците на ГПК.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че представените от ищеца писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети.

4

Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 20255220101421/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С оглед предмета на спора и направеното от ищеца доказателствено искане следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на справка в счетоводството на банката да даде заключение относно размера на задълженията по Договор за кредит-овърдрафт ***** г. и анексите към него към 01.04.2025 г., както и дали са извършвани плащания за погасяване на претендираните вземания до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи гаранционно споразумение между „БАНКА ДСК“ АД и Европейския инвестиционен фонд, анекс към него и критерии за допустимост по програма COSME следва да бъде оставено без уважение на този етап, доколкото ищецът изрично заявява, че процесният договор за кредит-овърдрафт и анексите към него не са гарантирани от ЕИФ по програма COSME, а ответниците не са конкретизирали относимостта на тези документи към предмета на доказване.

Искането за представяне на застрахователни полици, сключени във връзка с отпускането на процесния кредит, следва да бъде уважено, доколкото ищецът претендира разноски за застраховане на обезпечението в размер на 624,74 лв. и документите са относими към размера и основанието на тази част от вземането.

Допълнителният въпрос към съдебно-счетоводната експертиза относно извършени плащания от ответниците за погасяване на кредита и начина на счетоводното им отнасяне следва да бъде допуснат, тъй като е относим към размера на претендираното вземане. Искането вещото лице да установява плащания от Европейския инвестиционен фонд по програма COSME следва да бъде оставено без уважение на този етап по съображенията, изложени погоре.

Искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза относно шрифта, размера на шрифта, междуредието и подравняването на договора и анексите следва да бъде оставено без уважение на този етап, доколкото наведено е общо твърдение за нищожност и неравноправност, без да са индивидуализирани конкретните клаузи и конкретните факти, които 5 експертизата следва да установи като релевантни към предмета на спора.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящето дело ч.гр.д. № 20255220101421/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в мотивната част на настоящото определение, както и с допуснатия допълнителен въпрос на ответниците относно извършени плащания от ответниците и счетоводното им отнасяне.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за съдебно-счетоводната експертиза в размер на 300 евро, вносим от „БАНКА ДСК“ АД в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. Д., което да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като й се съобщи задачата.

ЗАДЪЛЖАВА „БАНКА ДСК“ АД в срок до първото открито съдебно заседание да представи застрахователните полици, сключени във връзка с обезпечението по процесния договор за кредит, относими към претендираните разноски за застраховане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответниците, посочени в мотивите на настоящето определение.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, обективиран в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че твърденията му за наличието на валидно възникнали вземания и настъпването на тяхната изискуемост се нуждаят от доказване.

УКАЗВА на ответниците, че твърдените от тях правопогасяващи факти се нуждаят от доказване, като доказателствената тежест за това е тяхна.