Решение № 131 от 18.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Бургас, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120200067 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Ж. ЯНК. Н. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Д.Д. – АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес: *, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 3820660 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Застъпва се, че не е била извършена проверка на спорните обстоятелства, като не е бил коректно приспаднат толерансът от 3 %, представляващ допустима техническа грешка. Счита се, че не е било уточнено местонахождението на техническото средство, както и че липсва единство между фактите и дадената правна квалификация. Твърди се, че липсва снимка на техническото средство, което пък пречи да се установи дали мястото на контрол е попадало в границите на населеното място или не.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник – адв. Д. – АК-Ямбол, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че не са били изпълнени указанията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., което е опорочило производството до степен налагаща отмяна на НП. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, надлежно призован, не се представлява и не взима становище по същество.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. АНО, който носи 1 доказателствената тежест за установяване на датата на връчване на ЕФ, не е ангажирал конкретни доказателства за този факт. На л. 18 е посочено, че в системата на КАТ е било отбелязано, че връчването е извършено на 15.06.2020 г., което от една страна е крайно недостатъчно предвид липсата на конкретен документ (разписка, уведомление за доставяне и т.н.), а от друга е и напълно нелогично, защото 15.06.2020 г. е датата на нарушението, което прави невъзможно на тази дата нарушението да е заснето, данните да са обработени, да е издаден ЕФ и той да е връчен на адресата си. При това положение съдът приема, че подадената жалба е в срок.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 15.06.2020 г. в 15:19 часа в обл. Бургас, по ВП II-99, км. 11+200, до бензиностанция „Лукойл-Атия“, в посока към гр. Черноморец, мобилна система за контрол на скоростта „TFR1-M” с № 621/13, разположена в служебен автомобил с рег. № * , засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 115 км/ч. лек автомобил „Мини Уан Д Кънтримен” с рег. № А*. Мястото на контрол било извън урбанизираната територия, като с пътен знак В26 било въведено ограничение на скоростта до 80 км/час. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 3473”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл установили, че заснетият автомобил „Мини Уан Д Кънтримен” с рег. № А* е собственост на жалбоподателката Н.

(справка за собственост на л. 14), както и че скоростта следва да се счита на 112 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3820660 на ОДМВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - „TFR1-M” с № 621, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения по делото Протокол от проверка (л. 9).

Бил съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (л. 8), съдържащ всички законови реквизити.

По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателката, като собственик на автомобила, да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

2

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съдът счита, че в конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, който съдържа всички необходими реквизити. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M” с № 621 е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 3 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Видно от приложения на л. 5 фиш - той е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението – „обл.

Бургас, по ВП II-99, км. 11+200, до бензиностанция „Лукойл-Атия“, в посока към гр.

Черноморец“ (на приложената снимка мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък е имало въведено ограничени на скоростта с пътен знак до 80 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост.

Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 32 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по 4 форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.