Решение № 32 от 15.02.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. ХАСКОВО, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20225600100451 по описа за 2022 година

Предявени са обективно – кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца Я. Р. К. болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.08.2020 год., ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото на 25.08.2020 год. ПТП с извънсъдебна претенция от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, както и за сума в размер на 6 091 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с изследвания и лечение по повод получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.08.2020 год., ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума от датата на депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ – Я. Р. К. твърди, че на 25.08.2020 г. около 17.45 часа на път 8007, 3-ти км между град Хасково и село Узунджово водачът на лек автомобил марка и модел *** с рег. № *** – И.К.И., поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя след десен завой на стръмен наклон при спускане, губи контрол на автомобила, излиза вдясно по посока на движението извън пътя и се удря в крайпътно дърво. При инцидента тежко е пострадал ищеца – пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 1

№ 71/25.08.2020 год. и е образувано досъдебно производство. След злополуката ищецът бил транспортиран до ЦСМП – Хасково с оплаквания от силна болка в лумбална област. След направени изследвания е хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, Клиника по неврохирургия и е поставена диагноза – Вертебрален поясен синдром, хипералергичен, ограничаващ движенията в областта; Компресионна фрактура на тялото на Л3, с няколко фрактурни линии, фрактура на лявата задна дъга на Л3 и фрактура на левия долен артикулиращ израстък, с дислокация на костни фрагменти към спиналния канал, водещи до силно изразено стесняване до 3.5 мм и притискане на миелона; Линеарна фрактура на десния транзверзален израстък на Л3. След клинично обсъждане и консултативни прегледи е взето решение за оперативно лечение. Така на 26.08.2020 год. под анестезия е извършена операция с голям обем и сложност.

Ищецът е бил изписан на 08.09.2020 год., като са му били дадени препоръки и назначения за щадящи в лумбалната област движения. За проведеното лечение и диагностични процедури ищецът извършил разходи в размер на 6 091 лева за средна транспедикуларна стабилизация, за открита хирургична техника, включваща осем траколумбални титаниеви мултиаксиални/моноаксиални фенестрирани винта с нископрофилна глава с 5.5 мм отвор, диаметър на винта от 4.0 до 8.5 мм, през 0.5 мм дължина. Към момента на настъпване на ПТП, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел *** с рег.№ ***, имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. На 08.09.2021 г. е била отправена молба до застрахователя за отговорния за ПТП водач, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, по което нямало произнасяне.

Ищецът отправя искане ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр.София да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП, станало на 25.08.2020 год., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото на 25.08.2020 год., ПТП с молба – претенция от 08.09.2021 год. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.

Отправя се искане и за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 6 091 лева за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи във връзка с изследвания и лечение по повод получените телесни увреждания при ПТП от 25.08.2020 год., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди.

Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

От ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр.София е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за неоснователност на исковите претенции. Ответникът счита, че водачът И. не е нарушил правилата за движение по пътищата и няма вина за настъпилото ПТП, тъй като не е имал техническа възможност да предотврати настъпването му, поради причини, 2 които не могат да му се вменят. Счита, че процесният инцидент е настъпил поради съС.ието на пътя, липса на маркировка, без поставени надлежни пътни знаци, които да указват и предупреждават водачите за спецификата на пътния участък, както и липсата на знак предупреждаващ, че има стръмен наклон.

Поддържа, че ПТП е настъпило поради недоброто съС.ие на пътя, изразяващо се в неравности, нагъвания, пропадания и разрушаване на пътната настилка, имащи за резултат настъпване на нестабилност в движението на автомобила и трудности при управлението и контролиране на движението му. Излагат се доводи за това, че собственикът на пътя не е обозначил със съответните предупредителни знаци, че пътният участък е в лошо съС.ие и водачите следва да са по-внимателни. Счита, че причина за настъпването на процесното ПТП е неотговарящо на изискванията за сцепление и безопасно движение асфалтово покритие на пътния участък, на който е настъпило ПТП.

Поддържа, че инцидентът се дължи на непредвидена повреда в управлявания от И. К. автомобил, както и че загубата на контрол се дължи на внезапно и непредвидено влошаване на здравословното съС.ие на водача. Заявява възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца, поради допуснато от него нарушение на чл. 137а, ал. 1 на ЗДвП, която разпоредба задължава пътниците в МПС да използват обезопасителни колани. С допълнителна молба вх. № 8498/14.11.2022 год. ответникът въвежда допълнително възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца, изразяващо се в това, че след ПТП не е останал на мястото на инцидента неподвижен и в това си положение да изчака екип на Спешна медицинска помощ или други лекари да установят съС.ието му или да го фиксират в неподвижно съС.ие, да му окажат цялостна медицинска помощ, а е напуснал мястото на пътния инцидент. Отправя се искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 71 от 25.08.2020 год. е установено, че на същата дата в 17.45 часа на път 8007 между град Хасково и село Узунджово при 3 км е реализирано ПТП с участието на лек автомобил *** рег. № ***, собственост на водача И.К.И., за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД. Установено е още, че лекият автомобил поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя след десет завой на стръмен наклон при спускане губи контрол над автомобила и излиза вдясно по посока на движението извън пътя, като се удря в крайпътно дърво, и това, че при пътния инцидент е пострадал Я. Р. К. като пътник на предна дясна седалка.

Съгласно представена справка от публичния регистър при Гаранционен фонд, към датата на осъществяване на ПТП за превозното средство *** с рег. № *** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател ЗД „Бул Инс“ АД.

В периода от 25.08.2020 г. до 08.09.2020 г. ищецът е бил хоспитализиран в УМБАД „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, Клиника по 3 неврохирургия, за което е издадена Епикриза ИЗ № 48501/2020 год., приета като писмено доказателство. Видно от същата, на ищеца е поставена диагноза S32.00 Fractura vertebrae L3, с неврологичен статус – Вертебрален поясен синдром, хипералергичен, ограничаващ движенията в областта, като не се установява двигателен и сетивен дефицит. Резултатите от образнодиагностично изследване, проведено от Отделението по образна диагностика, показват компресионна фрактура на Л3; фрактурирани лява задна дъга, ляв долен артикулиращ израстък и десен трансверзален израстък на същия прешлен; травматична стеноза на спиналния канал. На 26.08.2020 год. е извършена операция, при която са имплантирани винтове в Л1, Л2, Л4 и Л5 прешлени, като са наложени и две паравертебрални пръчки, фиксирани към главите на съответните винтове. Предписана е медикаментозна терапия.

Ищецът е изписан с прогноза за подобрение.

На 08.09.2021 год. ответника е получил отправена от ищеца застрахователна претенция с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят не се е произнесъл в предвидения тримесечен срок.

Наказателното производство срещу водача на превозното средство И.К.И. е приключило с решение от 28.09.2022 год. по АНД № 778/2022 год., с което същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съгласно приетото по делото заключение на експертиза, изготвена от вещото лице д-р В. П., неврохирург при МБАЛ - Хасково, получената от ищеца травма задължително е изисквала оперативно лечение, което е проведено адекватно и в изискуемите срокове, т.е. по спешност.

Лечението е преминало през различни етапи, с два болнични престоя в Клиниката по неврохирургия в Пловдив – от 25.08.2020 год. до 08.09.2020 год. и 12.07.2021 год. до 21.07.2021 год. За вещото лице тези данни сочат, че ищецът е имал оплаквания, които са лекувани както болнично, така и амбулаторно. Дадени са разяснения и по извършената операция. Фрактурата на прешлена изисквала оперативно лечение, поради риск от парализа, ако то не бъде проведено. Един от компонентите на оперативното лечение се явявало стабилизация на прешлените, които се намират около фрактурирания прешлен и именно това е било извършено в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. За имплантите е отбелязано, че същите се явяват чуждо тяло, което се възприемало по различен начин от различните пациенти. Дори и при коректно провеждане на оперативната интервенция, не можело да има сравнение със съС.ието преди травмата. Вещото лице посочва, че към момента на извършване на прегледа ищецът е без неврологичен дефицит, съобщава за болки при натоварване на мястото на оперативната интервенция.

Категоричен е извода, че травмата, получена от процесното ПТП, е в пряка причинно-следствена връзка с последващите оплаквания. Добавя се, че лечението на подобни травми изисквало оперативно лечение и при същото се използвали консумативи, които можели да не бъдат заплатени изцяло от здравната каса. В този случай към медицинската документация се попълвала декларация, указваща на това, че стойността се поемала от пациента. След 4 заплащане на консумативите (индивидуални както по вид, така и по цена за различните случаи) се издавала фактура.

В съдебно заседание вещото лице д-р В. П. разяснява отговорите на въпросите относно медицинското естество на причинените травматични увреждания. По отношение на фрактурата на прешлен L3 е посочено, че счупването е многофрагментно и това е наложило оперативна интервенция, но практиката на лечение е същата, както и при обикновена фрактура. Уточнява се, че прешленът не е разместен, а са разместени парчетата на този прешлен, които са проникнали в спиналния канал, където се намира гръбначния мозък и трябва да бъдат освободени. Според вещото лице, в случая има притискане на миелома и ако не е оперативната интервенция за освобождаването му, биха могли да останат трайни увреди като парализа, пареза и др. Във връзка с втората операция е изяснено, че тя е била необходима за намаляване на болките и неудобствата от поставената с първата операция плака за укрепване на винтовете. По отношение на значението на обезопасителния колан вещото лице заявява, че липсата на такъв колан евентуално би усложнило травмата, а поставянето му би довело поне до ограничаване на фрактурата. Според него скоростта на движение на автомобила има голямо значение за вида и естеството на травмата.