Решение № 214 от 25.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Русе, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520103654 по описа за 2023 година

Ищцата Т. Х. С. твърди, че на 11.06.2021 г. сключила Договор за потребителски кредит № 2401909 с ответното дружество Кредисимо ЕАД, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата от 3100 лв., от които тя чисто получила на каса на Изипей сумата от 1214,07 лв. Съгласно договора Общия размер на кредита бил 3100 лв.; ГПР – 47,41 %; Лихвен процент на кредита – 39,44 %; Брой погасителни вноски – 24, като всяка вноска била дължима месечно на посочена в Договора за потребителски кредит дата; Размер на месечната погасителната вноска била 188,75 лв., включваща главница и договорна лихва; Обща сума, дължима по кредита била 4530 лв. Ищцата обаче дължала заплащане и на допълнителна такса „Поръчител", която не била включена в Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит. Тази такса била дължима на основание чл. 4 от договора по юридическо лице „Поръчител“, одобрено от ответника, това било ,.Ай Тръст" ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Витоша“ № 146А, Бизнес център „България“, чийто едноличен собственик на капитала било ответното дружество. Таксата, която била начислена по договор не била включена в ГПР и съответно в погасителния план към договора. Така месечната вноска, която ищцата следвало да заплаща на ответника не била 188,75 лв., а 359,76 лв., като разликата в същност била 1 събирана от ответника за поръчителство от дъщерната й фирма ,.Ай Тръст" ЕООД. Ищцата, според удостоверение от „Ай Тръст" ЕООД за липса на задължения от 11.11.2021 г., не дължала суми и нямала задължения по договор за предоставяне па поръчителство от 11.06.2021 г. Договор за предоставяне на поръчителство с ,.Ай Тръет" ЕООД не бил изпращан на ищцата, но въпреки това и била събирана месечна сума в размер на 359,76 лв., надхвърляща почти два пъти размера на месечната вноска, посочена в Погасителния план, съгласно който тя следвало да заплаща по 188,75 лв. на месец. Счита, че процесният договор за потребителски заем е недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗКП, а поради нарушение на чл. 10, ал.

1 от ЗКП, тъй като не бил съставен по начин, ясен за потребителя. На основание чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗКП в договора не бил посочен срок на договора за кредит. Договорът не съдържал погасителен план по смисъла на закона. Бил нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗКП, тъй като не била посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК- от договора, както и от погасителния план не можело да се извлече информация за размера на включените в погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница, и колко такса се погасява с всяка вноска, и дали се дължали други такси по кредита. Сумата от 171,01 лв. не била включена в ГПР, тъй като, ако била включена, същата щяла значително да надхвърли максимално допустимия размер според ЗПК от 50 %. Също така били нарушени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗКП, тъй като договорът не съдържал клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсвал реда за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване. Ответникът едностранно вменил задължение на ищцата, че следвало да предостави обезпечение за кредита, като в случай, че не предоставил такова, се задължавала да приеме като 2 поръчител „Ай Тръст" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала бил ответника. За това поръчителството ищцата дължала допълнителна такса, чийто размер не й бил съобщен първоначално и представлявала практически скрита лихва. Ако тази такса била включена в ГПР, последното би надвишило максималния му размер, определен в ЗПК. Счита, че по този начин се заобикалял закона. Ако съдът не приемел, че не била налице недействителност на целия договор, счита че клаузата по чл. 4 от договар била сключена в противоречие на добрите нрави. Нищожна като противоречаща на добрите нрави била и клаузата, включена в договора и поконкретно в Приложение № 1 към договора, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 39,44 %, тъй като допустимият размер на договорната лихва не можел да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато била константната практика на BКC.

Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи недействителността/нищожността на Договор за потребителеки кредит № 2401909/11.06.2021 г., сключен между страните, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност ако се приеме, че процесния договор за потребителски кредит бил действителен, иска да бъде прогласена недействителността/нищожността на отделни клаузи, а именно: клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 39,44 % и чл.

4 от договора, възлагащ в тежест на ищцата да предоетави обезпечение на кредита като условие за отпускане на заема, срещу което дължала допълнително възнаграждение, надвишаващо размера на отпуенатия заем.

Ответникът Кредисимо ЕАД счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Между страните е безспорно, че на 11.06.2021 г. са сключили Договор за потребителски кредит № 2401909, по силата на който на ищцата е предоставен потребителски кредит в размер на 3100 лева, при следните условия, регламентирани в Приложение № 1 от контракта: размер на кредита 3100 лв., срок на кредита 24 месеца, брой погасителни вноски 24, размер на погасителните вноски – 188.75 лв., лихвен процент по кредита – 39, 44 %, годишен процент на разходите - 47.41 % и общ размер на всички плащания – 4530 лв. Приложение № 1 към потребителския кредит съдържа и погасителен 3 план, посочващ падежната дата, размера на погасителната вноска, включваш конкретни размери на погасяваните главница и лихва.

Ай Тръст ЕООД и Кредисимо ЕАД сключили договор за поръчителство на 11.06.2021 г., като Ай Тръст ЕООД се задължил да отговаря солидарно с ищеца по сключения Договора за потребителски кредит № 2401909г.

Действителната погасителна вноска, която заплащала ищцата била в размер на 359.76 лв.

Страните не спорят, че ищцата е усвоила изцяло отпуснатата сума.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор за потребителски кредит № 2401909 попада под приложното поле на Закона защита на потребителите /ЗЗП/- кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът – на дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП. Договорът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. С оглед на това по отношение на договора е приложим и ЗПК. Според чл. 22 от него, недействителен е договор за потребителски кредит, който не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора“. В случая е спазена изискуемата писмена форма, като на съда не са необходими специални знание, за да установи, че е спазено и изискването за минимален размер на шрифта както на текста на договора, така и на Общите условия на „Кредисимо“ за предоставяне на кредити.

Според чл.11, ал.1, т.7 -12 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа определен обем информация. В случая, от представените преписи от договора и Приложение № 1 към него е видно, че е включена цялата изискуема информация, съобразно цитираната законова разпоредба. В 4 самия договор изрично е посочено, че Приложение № 1 – „Условия на кредита“ е неразделна част от него. В същото е посочен общият размер на кредита, лихвени я процент, годишният процент на разходите по кредита, посочени са също размера, броя погасителни вноски и техния падеж, както и крайния срок на задължението. Представени са и документите, изпратени на ищцата след сключването на договора посредством автоматично генерирано съобщение по електронна поща. С оглед на това съдът счита, че обстоятелството, че част от изискуемата информация е предоставена чрез приложението не е нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 – 12 от ЗПК.

В Приложение № 1 към процесния договор е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност – 47.41%. Не са посочени, обаче, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в ОУ липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР /чл.11 от Общите условия на ответника за предоставяне на кредити само бланкетно е посочено, че размерът на ГПР по кредита е изчислен в съответствие с Приложение 1 към чл.19, ал.2 ЗПК, при отчитане на цитираните в разпоредбата общи положения и изброените в седем подточки допускания/, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).

Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

По отношение клаузата, касаеща възнаградителна лихва, са налице и други основания за недействителност. В договора е визиран лихвен процент по кредита – 39, 44 %. Така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Действително към датата на уговаряне размера на лихвата, няма императивни разпоредби, които определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се касае за 5 потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайно установена практика на ВКС, според която съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер назаконната лихва. След справка в електронната страница на БНБ съдът установи, че към датата на сключване на договора – 11.06.2021 г., основният лихвен процент е 0.00 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 10.00 %, т.е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава почти четири пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 39.44 % годишно надхвърля около 4 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина клаузата от Приложение № 1 към Договора, определяща този размер на лихвения процент по кредита, накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.