Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 22.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 620/2023
Вид
Решение № 170
Подписан
22.03.2024
В сила
26.04.2024
Състав
Любка Милкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Велико Търново, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело №

20234100100620 по описа за 2023 година

Предмет на производството е осъдителен регресен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 пр.1 КЗ.

Ищецът ЗД „Б. И.“ АД със седалище гр.С., чрез пълномощника си адв.М. Г. – САК, излага твърдения в ИМ, че ЗД „Б. И.“ АД на основание чл.429 от КЗ е изплатил по щета №2110035469/30.11.2021г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 35 000лв. на пострадалата при ПТП В. И. Ш., настъпило в гр.С., ул. “К. Л.“ № .... Сочи, че виновен за ПТП е ответникът И. А. И., който управлявайки л.а. „Нисан Алмера“ с рег.№.......... под въздействието на алкохол – 1,61 промила, на 11.12.2020г. около 17,30ч. в гр.П., в кв. „Т.“, на ул.“Ц. С.“, срещу блок 107, и при движение с непозволена и несъобразена с пътните условия скорост е причинил травма в областта на главата и лявата ръка на пострадалата В. И. Ш. по описания в ИМ механизъм. Твърди, че В. И. Ш. се е обърнала към застрахователя – ищец за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.429 КЗ и по образувана щета №2110035469/30.11.2021г. е сключено споразумение, въз основа на което й е изплатено от застрахователя - ищец обезщетение в размер на 35 000лв., като с извършеното плащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпва в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата и има регресно вземане срещу виновния водач, управлявал МПС под въздействието на алкохол, на основание чл.500 ал.1 т.1 КЗ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което на основание чл.500 ал.1 т.1 пр.1 КЗ осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000лв., представляваща регресно вземане по чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод 1 застрахователно събитие от 11.12.2020г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 14.08.2023г. до окончателното изплащане.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ, ответникът И. А.

И., чрез пълномощника си адв.Г. – АК – П., заема становище за процесуална допустимост, а по същество - основателност на предявеният регресен иск, който изрично признава в пълния му предявен размер и моли да бъде постановено съдебно решение, основано на направеното признание на иска. Счита, че е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК, а именно ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, т.к. приложената по делото Регресна покана с изх.№РГ-00330/01.03.2022г. не е достигнала до него, което е видно и от приложената разпечатка – известие от Bulpost. Моли, в случай, че ищецът претендира разноски, същите да бъдат възложени в негова тежест.

В СЗ ищецът, с писмена молба с вх.№2594/27.02.2024г., чрез пълномощника си адв.М. Г., сезира съда с искане по чл.237 ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, което, с оглед направеното от ответника с писмения отговор на ИМ изрично признание на предявеният иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 пр.1 КЗ, чрез пълномощника му адв.М. Г., изрично упълномощена, е уважено с протоколно определение от 27.02.2024г.

В СЗ ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Предвид изричното признание от ответника на предявеният срещу него иск, направено с писмения отговор на ИМ, чрез пълномощника му адв.Г., изрично упълномощена, са налице предпоставките по чл.237 ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице пречки за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 ал.3 ГПК.

Съобразно чл.237 ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК, като указва, че решението се основава на признанието от ответника И. А. И. на предявеният срещу него осъдителен регресен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 пр.1 КЗ.

Предвид горното и признанието на предявеният регресен иск от ответника, съдът следва да постанови решение при признание на иска, с което осъди ответника И. А. И. да заплати на ищеца ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК ........., сумата 35 000лв., представляваща регресно вземане по чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 11.12.2020г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ - 14.08.2023г. до окончателното изплащане.

По разноските:

Ищецът е сезирал съда с претенция за присъждане на направените по делото съдебни 2 разноски, която, независимо от изхода му, следва да бъде оставена без уважение и разноските, възложени в тежест на ищеца, доколкото е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК, на която се позовава ответника. На основание чл.78 ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В процесният случай преди завеждане на иска ищецът е изпратил регресна покана с изх.№РГ-00330/01.03.2022г. на адреса на ответника гр.П., бул./ул. "Т.“, блок 269, ет.1, ап.1, който адрес действително е на ответника в процеса, но е непълен – видно от адресния етикет на представената по делото товарителница /л.91/ адресът на ответника е посочен без посочване на входа - вх.В и в този смисъл не е пълният адрес на получателя по смисъла на т.14.2 от приложимите ОУ на договора с потребителите на куриерски услуги, извършвани от специализирано поделение ИМС/БУЛПОСТ на „Б. п.“ ЕАД. Следователно и при посочен от ищеца – подател на вътрешна куриерска пратка непълен адрес на получателя на пратката /на регресната покана/ е неясно на кой вход на блок 269 в гр.П., бул./ул.“Т.“ е оставено от куриера известие с покана към получателя да се яви в офис на оператора, съобразно чл.21 от горепосочените ОУ на куриерската фирма – оператор, поради което и съдът приема, че отбелязването върху товарителницата за непотърсена пратка /регресна покана/ не обуславя спазване на т.21 от ОУ, регресната покана не може да се приеме за непотърсена от ответника, доколкото не е достигнала до знанието му преди завеждане на ИМ и в този смисъл ответникът в процеса не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца, поради което ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без уважение. Доколкото регресната покана е изпратена от ищеца на непълен адрес на ответника, върната като непотърсена при неспазване на т.21 от ОУ на оператора, тъй като от подателя – ищец е посочен непълен адрес на получателя, не може да се счита връчена на ответника, същият е узнал за регресната претенция на ищеца едва с получаване на препис от ИМ, поради което и не е дал повод за завеждане на делото, признал е иска, предвид което и на основание чл.78 ал.2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца.

Ответникът не е претендирал съдебни разноски по делото и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното, В. окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. И., с ЕГН **********, от гр.П., кв.Т. ...., вх.В, ет.1, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б. И.“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д. Б.“ № ..., с ЕИК ........., сума в размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща регресно вземане по чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 11.12.2020г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ - 3

14.08.2023г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред ВТАС.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4