Решение № 261982 от 17.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261982 гр.Варна, 17.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир

Нинов при участието на секретаря Анелия Тотева като разгледа гр.д.№1635/2021г., докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцовото дружество „С.Б.“ ЕООД твърди, че на

08.07.2016г. е придобило вземане срещу ответника „Е.п.“ АД в размер на 19лв. в качеството си на цесионер по договор за цесия с цедент М.М.Ч ЕГН ********** *** 9.

По силата на договора цедентът прехвърлил на ищеца свое вземане в размер на 19лв., представляващо платена ответника на 07.07.2016г. без основание такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия, по издадена фактура №ТП **********/22.02.2016г. (с падеж за плащане 22.02.2016г.), за обект с абонатен №********** клиентски №***, находящ се в с.Каспичан,

** с титуляр на партидата М.М.Ч, ведно с всички привилегии към него, в т.ч. и натрупаните лихви от датата на възникване на вземането.

Сумата от 19лв. е била заплатена без основание от цедента Ч. на ответника ЕПП по процесната фактура на дата 08.07.2016г.

За сключената цесия е изготвено уведомление от дата 08.07.2016г.

Длъжникът е уведомен за сключения договор за цесия с нарочно уведомление по реда на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, приложено към настоящата искова молба.

Счита, че събраната от ответника и прехвърлена от частния праводател на ищеца сума е начислена незаконосъобразно и без основание, защото:

На първо място липсва договорно основание за начисляването й. ОУ на дружеството-доставчик са отменени с влязло в сила Решение на ВАС, но дори да се приеме, че действащите от 2007г. ОУ на ответника съдържат договорена клауза, която да обосновава начисляването на такса за възстановяване захранването с електрическа енергия, то тя е неравноправна съгласно чл.146, ал.1 вр. с чл.143 ЗЗП - същата не е договорена индивидуално и е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Чл.122-124 ЗЕ налагат на дружеството-доставчик да възстанови захранването с електрическа енергия, веднага след като основанието за прекъсването й бъде премахнато (в случая - заплащане на дължимите от потребителя суми за разходвана електроенергия); - дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде основание за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. За да възникне в полза на енергийното предприятие вземане по повод възстановяване на електроподаването, следва да се установят действително извършени, доказани по вид и размер разходи, резултат от виновното неизпълнение на договорни задължения от страна на абоната. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието, което изисква тяхното предварително заплащане, без да е установен техния размер в конкретния случай.

Гореизложеното според ищеца налага извода, че процесната сума в размер на 19лв. е била събрана от ответника без основание. Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. Извършеното от цедента плащане се явява лишено от правно основание, като заплатената сума подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

В този смисъл ответникът е в длъжникова забава от датата на неправомерно получаване на процесната сума - 07.07.2016г.

Това е така, защото плащането е изначално без основание, а паричните вземания са носими, а не - търсими, т.е. от датата на плащане неоснователно обогатилият се ответник е в забава да възстанови неоснователно придобитата сума.

По силата на прехвърлителна сделка (цесия) доверителят ми придобива гореописаното вземане на дата 08.07.2016г., от който момент същото е преминало в неговия патримониум с принадлежностите и привилегиите си, вкл. лихви. Налице е валидно частно правоприемство, по силата на което ищеца е носител на претендираното вземане.

Длъжниковата забава е продължила почти 5 години, което поставя ищеца в риск придобитото вземане да бъде погасено по давност, при което той би се оказал неизправна страна по процесния договор за цесия съгласно чл.IV-2 вр. с чл.ІІІ-1 от същия, със съответните неблагоприятни последици от договорното неизпълнение. Това обуславя както правния интерес, така и необходимостта за доверителя ми от водене на настоящия правен спор. С поведението си, което явно демонстрира опит за отлагане на дължимото плащане до изтичане на погасителната давност, ответникът е станал причина и е дал повод за доверителя ми да инициира исково производство за придобитото вземане.

Съгласно последователната практика на съдилищата, уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, представено като приложение с исковата молба поражда действие за длъжника. От датата на уведомлението цесията има ефект спрямо цедирания длъжник и същият дължи изпълнение на новия кредитор - СМБГ.

Моли съда, да постанови решение, съгласно което да осъди ответника „Е.п." АД да заплати на ищеца сумата от 19лв., представляваща платена на 07.07.2016г. без основание такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия, по издадена фактура № ТП **********/22.02.2016г. (с падеж за плащане 22.02.2016 год.), за обект с абонатен №********** клиентски №**, находящ се в село Каспичан, ул.„Чапаев" 9, с титуляр на партидата М.М.Ч, която сума е прехвърлена на ищеца

„С.Б." ЕООД по силата на договор за цесия от дата 08.07.2016г.

Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което сочи, че искът е допустим, но неоснователен.

Твърди, че захранването на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на договорните задължения на същия поради което е налице правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия.

Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е.П.П." АД има право да поиска от „Е.С." АД да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми, като в настоящия случай е налице просрочие на задължението за заплащане на консумирана енергия по посочените фактури, което просрочие е повече от 20 дни.

Съгласно чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е.П.П." АД изисква от „Е.С." АД възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването.

Продажбата на електрическа енергия се възстановява след като клиентът заплати на „Е.П.П."

АД цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия.

Сочи, че от посочените разпоредби и прекъсването, и възстановяването на преноса на ел. енергия фактически се осъществява от „Е.С." АД. Поради посоченото по прекъсване и възстановяване на преноса се понасят от посоченото дружество, а не от ответника в настоящото производство.

Доколкото обаче таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по елетроразпределителната мрежа, то посочената такса несъмнено представлява заплащане на вид мрежова услуга.

Съгласно т.6, §1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "Мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

На основание чл.28, ал.1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Поради изложеното, макар разходът по преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася от „Е.С." АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на крайния снабдител - „Е.П.П." АД.

Безспорно е, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип от служители на „Е.П.М." АД на адреса на потребление.

Липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката.

Посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, доколкото същата предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В конкретния случай преустановяването на снабдяването с ел. енергия е по причина незаплатени задължения за заплащане на консумирана от абоната ел. енергия.

На основание чл.124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което е направено от ответното дружество.

Моли да се съобрази и обстоятелството, че

Законът за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича възможността за репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Напротив, Закон за енергетиката изрично предвижда Общите условия да уреждат права и задължения на страните по договора, част от които са и правото на електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези разходи са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения на абоната.

Нещо повече - видно от разпоредбата на чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП преноса се възстановява след отпадане на основанието за преустановяването му, но продажбата на ел.енергия се възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на пренос.

От изложеното е видно, че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия.

Снабдяването на обекта с ел.енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава. Последното е видно и от даденото легално определение в Наредба №9/9.06.2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи за „електроснабдяване", съгласно което снабдяването е осигуряване на потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от електрически уредби и мрежи.

Снабдяването на абоната, праводател на ищеца с електрическа енергия е възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след отпадане на причината за преустановяване на снабдяването.

Фактическото ползване на ел. енергия е свързано с договора за покупко-продажба на енергия, което е правоотношение, различно от „снабдяването" като процес. Един обект може да е снабден, т.е. да е осигурена принципната възможност за потребяване на ел. енергия, но такава да не се потребява по други причини.

Заплащането на таксата от 19лв. е условие за възстановяване на правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което, както вече бе посочено по-горе няма нищо общо с възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се изразява във възстановяване на преноса на енергия.

Видно от изложеното, разпоредбата на чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл.124 ЗЕ, нито ограничава правата на потребителя, предвидени по закон. Посочената такса за възстановяване на преноса на енергия е и част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието му.

Сочи, че в исковата молба се твърди, че разпоредбата на чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП е неравноправна на основание чл.143, т.2 и т.18 от Закон за защита на потребителите, без да са посочени конкретни основания от страна на ищеца, поради които счита разпоредбата на ОУ за неравноправна.

Счита, че наведените твърдения са бланкетни и необосновани.

Посочената клауза не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 и т.18 от Закон за защита на потребителите, поради следното:

Посочената клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.