Решение № 3621 от 16.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3621 гр. Варна, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110108199 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес : ***, чрез пълномощник и съдебен адресат- адв. Б. М. Х. - ВАК, ***, е сезирала РС Варна с искова молба предявена против ответника В. А. С., ЕГН **********, с адрес: ***,с адрес на електронна поща: ***.

В исковата си молба ищцата Г.Д. сочи, че с ответника В. С. са съпрузи от 2004 г., а от 2021 г. живеят заедно с дъщеря йм в Австрия. На 17.08.2017 г. ответникът бил задържан в *** с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление. В периода от 18.08.2017 г. до 28.11.2019 г.ответникът престоял в място за лишаване от свобода на територията на ***. През времето, в което той изтърпявал наказание и нямал никакви доходи, ищцата твърди, че тя осигурявала необходимите средства за издръжка на семейството. След освобождаването на ответника от затвора в края на ноември 2019 г., той трябвало да се явява лично пред испанските затворнически власти на всеки 15 дни, за да се подписва. Това, пояснява ищцата, че налагало честото му пътуване от България до ***. При поредното му пътуване през месец януари 2020 г. ищцата твърди, че придружила съпруга си до *** и по време на престоя си там си закупила билет от испанската лотария „Евромилиони“. След обявяване на резултатите се оказало, че билетът на ищцата печели сумата от 187 536.49 евро, за която сума бил издаден на Т.Д. - С.а издаден чек от организаторите на лотарията. След като се върнали в България, на 17.01.2020 г., ищцата инкасирала чека с печалбата от лотарията в „***“ АД по открита на нейно име банкова сметка в евро, за което представя доказателства с исковата си молба. Част от тези пари сочи ищцата, че желаела да инвестира в недвижим имот и тъй като майка й и сестра й живеели в с. ***, община ***, област ***, ищцата започнала да търси да закупи празно дворно място в селото, с намерение по-късно в него да построи къща.

На *** г., с посредничеството на агенция за недвижими имоти, ищцата сочи , че закупила поземлен имот, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. “***“, целият с площ от 1193 кв. м., представляващ ПИ с кадастрален идентификатор ***, при граници : ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, за сумата от 33 400 евро, която заплатила изцяло от личната си банкова сметка, в която внесла парите от печалбата от лотарията. Договорът за покупко1 продажба на имота бил обективиран в Нотариален акт № 138, том II, рег.№4962, дело 338/2020 г. на нотариус Б. В., рег. № *** при НК, вписан в Служба по вписвания - *** под акт №***, том ***, вх. рег. №***, дело № *** г. Всички разходи, свързани с придобиването на имота - комисиона на брокера, нотариални такси, местен данък и др., ищцата заплатила изцяло с парите, които спечелила от лотарията, и това било видно от приложеното платежно нареждане.

В началото на месец февруари 2025 г., сочи още ищцата, че с нея се свързал съсед на апартамента, в който живеели в България, и й казал, че на вратата на жилището йм има поставено уведомление до съпруга й от Варненски окръжен съд, в което бил посочен номера на частно наказателно дело. След справка на сайта на ВОС по ЧНД № 66/2025 г. ищцата установила, че било постъпило искане от Областен съд ***, Кралство ***, за провеждане на процедура от страна на българските власти на установяване на имуществото, което съпругът на ищцата притежава на територията на Република България, както и същото да бъде обезпечено, в случай, че такова бъде установено. Тъй като ищцата придобила имота в село *** по време на брака си с ответника, съгласно чл. 21 от СК, този имот се считал съпружеска имуществена общност до оборване на презумпцията по исков ред. Предприетите от испанския съд действия, поставящи началото на конфискация на имуществото на съпруга на ищцата и ответник по делото, сочи още ищцата, че създават правна възможност половината от имота й да бъде отнет за задължения на ответника, възникнали в резултат на неговото противоправно поведение. Това пораждало за ищцата правен интерес да поиска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че процесният имот е изключителна собственост на ищцата, извън обхвата на съпружеската имуществена общност, създадена по силата на сключения между ищцата и ответника граждански брак, тъй като бил придобит изцяло с лични средства на ищцата, което изключвало приноса на ответника-съпруг.

С оглед на горните твърдения ищцата е отправила и искането си до съда, по смисъла на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК :

Да бъде постановено съдебно Решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответника В. А. С., че ищцата е изключителен едноличен собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД 18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот от 20.10.2020 г., находящ се в село ***, общ. ***, обл. ***, ул.“***“, целият с площ от 1193 кв.м, при граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***.

В подкрепа на твърдението и на исканията си ищцата представя и моли по делото да бъдат приобщени като писмени доказателства: заверени за вярност с оригинала копия от Нотариален акт №138, том II, рег. № 4962, дело №338/2020 г. на нотариус Б. В., рег. № *** при НК; Сертификат от лотария „Евромилиони“, с превод на български език; Платежно нареждане на кредитен превод в чуждестранна валута от *** г.; Извлечение от акт за сключен граждански брак, формуляр В; Доказателство за престоя на ответника в пенитенциарно заведение в ***, преведено на български език, Данъчна оценка, издадена от Община *** и Кадастрална скица, издадена от СГКК - Варна;

В СРОКА по чл.131 ГПК ответникът е депозирал лично отговор на исковата молба, предявена против него.

В отговора на искова молба, регистриран под вх.№ 65 644/23.07.2025 г. ответникът не е оспорил нито фактическите твърдения на ищцата, нито искането, с което ищцата е сезирала съда. Напротив - ответникът е определил като верни твърденията на ищцата, че в периода 17.8.2017г. - 28.11.2019 г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода на територията на ***. В периода м.август 2017 г. до м. юли 2022 г. твърди ответника, че той не работел, поради което и грижата за издръжката на семейството йм била изяло поета от съпругата му. Това било изключително труден за ищцата и ответника период, твърди ответникът и именно това било причината съпругата му да опитва късмета си в лотарията с 2 надеждата за допълнителни средства, които да им помогнат да се справят с разходите.

Спечелената от ищцата сума твърди и ответника, че била на значителна стойност, която освен, че покривала разходите йм за издръжка, позволила на съпругата на ответника и ищца по делото да закупи процесния имот. Между ответника и ищцата сочи ответника, че никога не било имало спор чия собственост е имотът, закупен с парите от нейната печалба от лотарията. Твърди се от ответника, че той няма никакъв принос в придобиването на процесния имот.

На следващо място ответникът е посочил, че отговоря на истината и твърдението в исковата молба, предявена от съпругата му, че във връзка с наказателно производство водено срещу него, смятат, че към имуществото на ответника ще бъде предприето принудително изпълнение, което поставяло и според ответника в риск и процесния имот, който ищцата придобила по време на брака, без ответника да има принос за това. С оглед горното ответникът е обобщил, че не се противопоставя да бъде постановено решение, с което да бъде уважено искането на съпругата му и ищца по делото, че ищцата е едноличен собственик на имота по искова молба. На последно място в писмения отговор ответникът е посочил, че предвид обстоятелството, че трайно пребивава със семейството си в Австрия и се връщали в РБ само в рамките на една до две седмици през лятото, в случай че не може да се яви в открито съдебно заседание, не възразява да се даде ход на делото и да се постанови решение в негово отсъствие.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните, редовно уведомени – не се явяват.

Видно от протокола от първото и единствено открито съдебно заседание , проведено на 19.09.2025 г. в заседанието се е явил само адв.Б. Х., в качество на надлежно упълномощен процесуален представител на ищцата.В хода на спора по същество адв.Х. моли съда да постанови Решение, с което да бъде уважен иска, с оглед признанието на ответника.

Изрично е посочено от адв.Б.Х., че ищцата не претендира разноски и моли за постановяване на Решение при условията на чл. 235 и 236 от ГПК по съществото на спора.

СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства , приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Ищцата Г. Д. –С.а е сезирала РС Варна с искова молба, предявена в съда на дата 20.06.2024 г. против съпруга й – ответника В. С. .Исковата молба е предявена от и против лице разполагащо с активна и пасивна процесуална легитимация , при наличие на ясен правен интерес от избраната форма на искова защита, поради което и приемайки , че се налице всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни от характера на абсолютните за разглеждане на исковата молба, съдът дължи произнасяне по същество на спора, така както е очертан в исковата молба.

Видно от неоспорения от страните доклад по делото, съдът е дал правна квалификация на предявения от ищцата против ответника иск по чл. ***, ал. 1 ГПК вр. чл.

23 СК, като е отчел признанието на иска , сторено от ответника в срока по чл.131 ГПК.

Съдът е указал на страните, че тежестта на доказване по предявения иск е разгледана в мотивите на Решение № 72/ 07.07.2017 г.на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение постановено по гр. д. № 3056 по описа за 2016 г., препращащо към решение № 249/ 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г. на ВКС, ГК, II-ро гражданско отделение , че по установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота.

Изрично е обявено на страните с доклада по делото ,че помежду им не са налице спорни факти и обстоятелства.

3

С оглед и маркираното по-горе, на база събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, признанието на иска извършено от ответника с отговора на искова молба съдът извежда извода ,че твърденията на ищцата изложени в исковата молба са верни и доказани , а предявеният иск като основателен следва да бъде уважен изцяло.

За да изведе от правна страна извода за основателност и доказаност на предявения иск, съдът се спира на анализ на събраните по делото писмени доказателства :

Видно от приобщеното на л. 15-ти заверено за вярност с оригинала копие от извлечение от акт за сключен граждански брак № 0423/2004 г. от Служба по гражданско състояние – *** , ищцата и ответника са сключили гр.брак на 23.03.2004 г. в гр.***, за което е съставен акт за гр.брак от длъжностно лице по гражданско състояние при Община *** номер 0423/2004 г.

От приобщеното по делото на л. 16 в заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение от *** (***) - превод от испански език е видно, че ответникът е бил осъден с окончателна присъда 2 /2020 на Областен съд *** , отделение 5A (*** ) като му е било наложено наказание лишаване от свобоза общо 843 дни изтърпяно в периода от 15/05/2018 г. до 10/01/2025 г. и е бил условно предсрочно освободен на 12 септември 2024 г.