Определение № 234 от 23.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Велико Търново, 23.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500123 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес на град Велико Търново, ул.“Деньо Чоканов“ № 3, срещу Определение № 344/06.03.2026г. по гр.дело № 2/2026г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което на основание чл.130 от ГПК е прекратено производството по делото в частта относно предявения от М. И. Д. срещу „АКТИВ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК 201093874 евентуален ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че „ГРАНИТ – 3“ ЕООД, ЕИК 200751579 е собственик на недвижими имоти, предмет на сделка, обективирана в Нотариален акт № 481, том III, рег. № 3773, н.д. № 97/2017г. по описа на нотариус Г. С. с район на действие ВТРС, и за осъждане на „АКТИВ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК 201093874 да отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца М. И. Д. върху тези имоти, подробно индивидуализирани, съобразно актуални скици, в молба с вх. № 1010/23.01.2026г., всички находящи се в землището на село Самоводене, община Велико Търново, в качеството му на собственик на дружествените дялове на „ГРАНИТ – 3“ ЕООД, ЕИК 200751579, поради процесуална недопустимост на иска с оглед липсата на правен интерес у ищеца от предявяването му, както и е върната исковата молба в тази част. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е приел, че е предявил иска по чл.108 ЗС като законен представител към настоящия момент на „ГРАНИТ – 3“ ЕООД, ЕИК 200751579 и при преценка на 1 допустимостта му го приема като главен в производството. Поддържа, че е предявил същия в условията на евентуалност и желае произнасяне по него само в случай, че съдът уважи положителните установителни искове по чл.124 ал.1 ГПК и по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и приеме, че е собственик по наследство на 100 % от дружествените дялове на „ГРАНИТ – 3“ ЕООД, ЕИК 200751579. Неправилно съдът приел, че у ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.108 ЗС при положение, че положителните установителни искове бъдат уважени. Развива доводи, че преценката за допустимост на този иск следва да се извърши едва след разглеждане и произнасяне по предявените от него установителни искове, тъй като при уважаването им ще се установи, че е собственик на дружествените дялове на посоченото дружество и за него ще е налице правен интерес да търси ревандикация на процесните имоти, представляващи активи на собственото му търговско дружество. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по ревандикационния иск.

Съдът, след като съобрази доводите в частната жалба и данните по делото, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 2/2026г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по искова молба на М. И. Д., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор от 14.08.2014г. за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „ГРАНИТ – 3“ ЕООД, сключен между А. И. Д. и М. М. Д.а; за прогласяване нищожност на Договор от 29.07.2015г. за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „ГРАНИТ – 3“ ЕООД, сключен между М. М. Д.а и В. П. П.; за прогласяване нищожност на Договор от 27.03.2017г. за продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 481, том III, рег. № 3773, н.д. № 97/2017г. по описа на нотариус Г. С. с район на действие ВТРС; положителен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване правото на ищеца да притежава 100 % от дружествените дялове на „ГРАНИТ – 3“ ЕООД и в случай на уважаване на последния, иск с правно основание чл.108 ЗС срещу „АКТИВ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК 201093874 да отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца М. И. Д., в качеството му на собственик на дружествените дялове на „ГРАНИТ – 3“ ЕООД, върху недвижими имоти, находящи се в землището на село Самоводене, община Велико Търново и описани подробно в молба с вх.

№ 1010/23.01.2026г. по делото, придобити от ответника по иска по силата на Нотариален акт № 481, том III, рег. № 3773, н.д. № 97/2017г. по описа на нотариус Г. С. с район на действие ВТРС. Твърденията на ищеца се свеждат до това, че същият, в качеството си на единствен наследник по закон на А. И. Д., е придобил притежаваните от наследодателя му приживе 100 % от дружествените дялове и активи на „ГРАНИТ – 3“ ЕООД. Излага, че същите представляват част от масата на несъстоятелността в производството по т.д. № 145/2013г. по описа на Окръжен съд-Силистра, но не са осребрени /продадени/ в него. Твърди, че посочените дружествени дялове и неправомерно отчуждените през 2017г. в полза на „АКТИВ ФАРМ“ ЕООД активи на дружеството му принадлежат по наследство, но последните, предмет на горепосочения нотариален акт, се намират при ответния търговец, 2 който ги владее без основание.

С обжалваното определение съдът е счел, че при така изложените в ИМ фактически твърдения не е налице правен интерес у ищеца от предявяване на евентуалния ревандикационен иск по чл.108 ЗС, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която следи служебно. Заключил е, че този иск е недопустим, поради което исковата молба в тази й част подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК, а производството по нея на прекратяване.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Съобразно въведените от ищеца твърдения, съдът определя правната му квалификация.

Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба. При кумулативното обективно съединяване съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове, при евентуално съединяване на исковете по почин на ищеца дължи произнасяне по евентуалния иск, ако отхвърли главния, а при алтернативното съединяване може да се произнесе по исковете без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на изложените в ИМ обстоятелства. След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то той извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване. Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му, а именно неуважаването на главния иск.

Поради изложените съображения и с оглед изложените в ИМ обстоятелства и заявените петитуми, неоснователно се явява оплакването на частния жалбоподател за неправилна преценка на съда за съотношението, в което се намират предявените искове по чл.124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС. Ревандикационният иск не е предявен като евентуален, тъй като това съединяване предпоставя, че след уважаване на главния иск, предявеният при условията на евентуалност не подлежи на разглеждане, тъй като не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му. Правилно е прието, че същите са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване.

Положителна процесуална предпоставка за предявяване на ревандикационен иск, 3 условие за неговата допустимост и разглеждането му, обаче е наличието на правен интерес у ищеца, а такъв е налице, когато той претендира да е собственик на имота и твърди, че ответникът - несобственик го владее без основание. В случая, ищецът твърди, че не той, а друго лице - „ГРАНИТ – 3“ ЕООД, е притежател на правото на собственост, като ищецът не е негов законен представител, нито процесуален субституент. Съгласно чл.26 ал.1 ГПК, страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото, а според ал.2 – освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява чужди права пред съд. Когато ищецът не твърди и не представя доказателства, че е собственик на един имот, той не е легитимиран да предяви ревандикационен иск за собственост предвид императивната разпоредба на чл.26 ал.2 ГПК.

С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл.108 ЗС е недопустим, поради което ИМ в тази й част подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК, а производството по делото досежно този иск на прекратяване.

Ето защо, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 344/06.03.2026г. по гр.дело № 2/2026г. на Окръжен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Върховен касационен съд на Република България.

Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4