Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12805 от 28.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36538/2023
Вид
Решение № 12805
Подписан
28.06.2024
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал.2 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№ 12805 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Б. И.ОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110136538 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 176 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, както и евентуални искове по чл. 178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.

86,ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.04.2015г. с ответника *****, е сключил договор за военна служба, съгласно който е работил като „сътрудник по охраната“, като със Заповед № 650/16.05.23г. на Началника на ***** служебното му правоотношение е прекратено, считано от 29.05.23г. Твърди, че за периода 29.05.20г.- 29.05.23г. е работил изцяло на 24-часови смени , като средно на месец е работил по десет смени , като за целия период е положил 270часови смени.Поддържа, че положеният от него труд се равнява на 6480часа, като през този период му било заплащано възнаграждение , определено върху 168часа на месец, а не според реално изработените 240часа на месец.

Разликата от 72 часа на месец или за целия период -1944часа не му била заплатена, което се равнявало на 19 440лева. Върху тази сума претендира и мораторна лихва в размер на 5645лева, дължима за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период до датата на подаване на исковата молба .Претендира и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на главницата. Търсената сума за главницата се претендира като незаплатено основно възнаграждение.

1

При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите суми и периоди на осн. чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР , вр. с чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР– за заплащане на съответните часове извънреден / нощен труд , положен от ищеца в периода 29.05.20г.- 29.05.23г.

С протоколно определение 16.04.2024г. е допуснато изменение на размера на иска, като главницата и по двата иска е увеличена на сумата от 24163,85 лв., а лихвата – на 3377,01 лв.

Ответникът ***** /*****/ оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани . Оспорват се дължимостта на сумите , основанието , на което същите се претендират, както и размера на претенциите.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Договор за военна служба № ВС-686/28.04.2015г. ищецът е назначен на длъжност „сътрудник по охраната“ в ***** със звание „старшина“, като договорът е безсрочен, с основно месечно възнаграждение в размер на 845 лв. и допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба в *****-20 % от основната заплата.

Със Заповед № 2338/23.11.2015г. на началника на ***** е прекратен Договор за военна служба № ВС-686/28.04.2015г., а съществуващото правоотношение по ЗОВСРБ е преобразувано и ищецът е назначен на длъжност „Сътрудник по охраната“ в 03 Сектор „Постова охрана и прпускателен режим“ при 04 Отдел „Масови мероприятия“ и се запазва званието „Старшина III ст.“, с основно месечно възнаграждение в размер на 845 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна служба – 38% и специфични условия труд в *****-20 %.

Със Заповед № 1799/31.10.2019г. на началника на ***** ищецът е преназначен на длъжност „Старши сътрудник по охраната“ в 02 Сектор „Постова охрана и прпускателен режим“ при 05 Отдел, с основно месечно възнаграждение в размер на 955 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна служба – 40% и специфични условия труд в *****-20 %.

Със Заповед № 1437/08.09.2020г. на началника на ***** ищецът е повишен в звание „главен старшина-1-ви клас“ на длъжност „Старши сътрудник по охраната“ в 02 Сектор „Постова охрана и прпускателен режим“ 2 при 05 Отдел.

Със Заповед № 800/28.01.2021г. на началника на ***** ищецът е преназначен на длъжност „Главен технически сътрудник“-охранител в група 02 на сектор 05 на отдел 02, с основно месечно възнаграждение, съгласно заповед на началника на ***** за опреД.е, допълнително възнаграждение за продължителна служба – споре приравнения стаж към първа категория труд и специфични условия труд в *****-съгласно заповед на началника на *****.

Със Заповед № 650/16.05.2023г. на началника на ***** е прекратено служебното правоотношение на ищеца.

Със Заповед № 1691/05.11.2013г. на началника на ***** относно реда за разпределение и отчитане на служебното време на военнослужещите от ***** е определено, че нормалната продължителност на служебнто време е 8 часа при 5-дневна работна седмица. Общата продължителност на служебното време не може да надвишава 12 часа в денонощие. На военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 8 и 12 часови смени, се зачита съответно 8 или 12 служебно време. На военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 24 часови смени, се зачита 16 часа служебно време и 8 за храна и почивка.

Времето на почивка, когато е осигурена такава, не се включва с продължителността на служебното време. Трудът, положен над установеното служебно време се отчита от прекия ръководител и се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни.

По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което за периода 29.05.2020г.-29.05.2023г. ищецът е положил 248 броя 24 часови смени, 6 смени по 8 и 83 командировки по 8 часа или общо 6688 часа положен труд без отчитане на почивките. При отчитане на почивките, положеният труд е 4151,5 часа труд и 2536,5 часа почивки. На ищеца е заплатено възнаграждение за процесния период в размер на 81254,67 лв., както и и сума в размер на 43992 лв. за обезщетение по чл. 121, ал.1 З***** или общо 125246,67 лв.

Ответникът е начислил служебно време в размер на 4151,5 часа при норматив 4776 часа. Остават незаработени 624,5 часа служебно време от норматива, но същите са платени като възнаграждение на ищеца. Незаплатеният извънреден труд според вещото лице е в размер на 1912 часа. От представените данни от ответника при 24 часова смяна и почивка от 8 часа, има отработено служебно 3 време над установения норматив единствено за второ тримесечие на 2022г. в размер на 4,5 часа. Посочено е, че всеки месец е изплащано % допълнително възнаграждение за специфични условия на труд. При вариант по Заповед на началника на ***** от 05.11.2013г. /24 часовото дежурство се зачита като 16 часа отработено време и 8 часа за хранене и почивка/ се установява, че положенитя труд над нормативно установения е в размер на 56 часа, като за същите ищецът е получил възнаграждение за специфични условия на труд % към основното месечно възнаграждение.

В хода на производството е проведен разпит на свидетеля В. Д. С.. От неговите показания се установява, че с ищеца са били колеги и са работили на един и същи обект на 24-часови смени, като работния ден започва в 7.30. От 7.30 до 8 имат развод, разпределят се смените, след което този, който е първа смяна застъпва за 4 часа в будката, след което отива стаята за отдих и застъпва друг колега, като така се редуват на всеки 4 часа. Тези смени са около 10 пъти на месец. Сочи и че се прави обход от 30 минути.

Свидетелства, че в стаята за отдих е шумно, като е забранено напускането на обекта, тъй като трябва да са на разположение на ръководителите, не може служителят да си отиде вкъщи. Сочи, че ако колега е поискал, са му разрешавали да излезе извън обекта. Уточнява, че е работил при ответника до м.07.2020г.

Проведен е разпит и на свидетеля Г. К. А.. От неговите показания се установява, че в момента е на длъжност технически сътрудник по охрана и работи при ответника, като е работил заедно с ищеца за около 8 месеца на един и същи обект. Сочи, че са работили на смени-4 часа на пост и 4 почивка и това става 4 пъти, т.е. по 12 часа са наряд и 12 часа почиват. Свидетелства, че почивката е активна и не са възлагани други задачи. Сочи, че ако служител е искал да излезе, давало се е разрешение, като няма изискване да напускат цивилни или униформени. Съгласие и разрешение за напускане на обекта дава началника, който трябва да знае по всяко време къде се намират служителите. Сочи, че на ищеца по време на почивките други задачи не са му давани. Уточнява, че обход се прави за 5 минути, а не за 40 минути.

Свидетелства, че 24-часовите смени били около 10 на брой.

От правна страна:

Между страните не се спори, че в исковия период ищецът е заемал 4 длъжност при ответника, като предвид принципа на непрекъсваемост на охраната, процесът на работа е организиран чрез 24 – часови дежурства , давани и от ищеца. Не се спори, че по време на тези дежурства на всеки 4 часа на пост, т.е. служебно време, е следвала 4-часова почивка. Видно от показанията на свидетелите по време на тази почивка ищецът е следвало да бъде в обекта, на разположение на ръководството, като не е можел да напуска обекта без разрешение. Спорът в конкретния случай се свежда до това дали тези 4-часови почивки следва да се отчетат като служебно време или не.

Съгласно ТР № 3 от 2013г. на ОСГК на ВКС, с оглед естеството на работата, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес на смени /дежурства/, в който случай служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Във връзка с организацията на работното време е приета Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която се отнася за всички области на дейност в частната и публичната сфера, с изключение на транспорта.

Съгласно чл.2 от Директивата работното време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения, докато почивката е всеки период, който не е работно време. Въпросът дали при дежурства, или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се счита изцяло за работно време, е бил разгледан в няколко решения на Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания. Това са решение от 3.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Medicos de Asistencia Publica/Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la generalidad Valensiana, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss срещу Stadt Halle. Според тези решения разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част /време за спане, храна и физиологични нужди/, се счита за работно време.

5

Предвид горепосоченото, съдът намира, че часовете почивка в случая се явяват работно време и е следвало да бъде отчетено като такова, независимо от националната уредба в чл. 60, ал.4 З***** в обратен смисъл, доколкото последната противоречи на директивата и практиката на СЕС.

В чл. 38, ал.3, вр. ал.1, т.1 З***** възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от ***** се уреждат с този закон. Именно към тази категория принадлежи и ищецът. По отношение на другите категории служители на ***** /държавни служители и лица, заети по трудово правоотношение/, приложение намират съответно ЗДС и КТ. Съгласно чл. 60, ал.1 З***** нормалната продължителност на работното време на служителите от ***** е 8 часа. Работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа.

Според чл. 60, ал. 6 З***** началникът на ***** определя реда за разпределение и отчитане на работното време и за компенсиране на работата над установеното работно време. В изпълнение на това задължение със Заповед № 1691/05.11.2013г. на началника на ***** е предвидено трудът, положен над установеното служебно време се отчита от прекия ръководител и да се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни.