Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 18.11.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 1192/2024
Вид
Решение № 285
Подписан
18.11.2024
В сила
17.12.2024
Състав
Илияна Цветкова Тодорова Аловска

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.321 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Б., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20241810101192 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване два установителни иска с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

„П.-*”АД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:гр.С., бул.А.№*, район Л., чрез изпълнителния директор А. Й. Л., моли да бъде признато за установено по отношение на ”Г.Г.” ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:Б., ул. К. Б. * №* за съществуване на вземането на „П.-*”АД срещу ”Г.Г.” ООД, за което е издадена Заповед № 370 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.04.2024г. по ч.гр.д.№ 492/2024г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от общо 12 147.43лв./ дванадесет хиляди сто четиридесет и седем лева и 43лв./, която включва: сумата от 8190.20 лева /осем хиляди сто и деветдесет лева и двадесет стотинки/, представляваща вземане по фактура № 0100000309 от 31.01.2023 година, произтичащо от извършена услуга за доставка на несортиран натрошен камък (НСТК) до обект на „Г.Г.“ ЕООД, съгласно Протокол от 31.01.2023г. възлизаща на стойност 6 825 лв., без включено ДДС, следователно 8 190 лв., с включено ДДС, както и за сумата-главница от 3967.23 лева /три хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща вземане по фактура № 0100000307 от 31.01.2023г. произтичащо от продажба на следните материали:1.

Фракция, количество: 48.04 т., цена: 14.00 лв., обща сума: 672.56 лв.; 2. НСТК М.Б. 0/40, количество:

183.64 т., цена: 12.00 лв., обща сума: 2 203.68 лв. и 3. НСТК 0-63, количество: 1 218.78 т., цена: 12.00 лв., обща сума: 14 625 лв., по която има извършено частично плащане и остатъкът възлиза на стойност от 3 967.23 лв., както и да се заплатят направените разноски по настоящето дело и заповедното производство, за които не представя списък за 1 разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез чрез изпълнителния директор А. Й. Л. моли да се уважат исковете.

Ответникът-”Г.Г.” ООД с ЕИК: * е представил писмен отговор с вх.№ 6955 от 26.08.2024г., депозиран по ел. поща на съда на 23.08.2024г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като заявява, че не дължи плащане на процесните суми с оглед постигнатите договорености между страните преди издаване на фактурите за начина и сроковете на плащане и за необходимо коригиране на цените. Заявява, че представените от ищеца писмени доказателства към исковата молба не са подписани от представител на ответното дружество, за което оспорва изрично приложените кантарни бележки и протокол за извършени транспортни услуги. Моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна и се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 492/2024г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 09.04.2024г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 370 от 09.04.2024г. по ч.гр.д.№ 492/2024г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от общо 12147.43лв., която включва сумата от 8190.20 лева, представляваща вземане по фактура № 0100000309 от 31.01.2023 година, произтичащо от извършена услуга за доставка на несортиран натрошен камък (НСТК) до обект на „Г.Г.“ ЕООД, съгласно Протокол от 31.01.2023г. възлизаща на стойност 6 825 лв., без включено ДДС, следователно 8 190 лв., с включено ДДС, както и за сумата от 3967.23 лева , представляваща вземане по фактура № 0100000307 от 31.01.2023г. произтичащо от продажба на следните материали:1. Фракция, количество: 48.04 т., цена: 14.00 лв., обща сума: 672.56 лв.; 2. НСТК М.Б. 0/40, количество:

183.64 т., цена: 12.00 лв., обща сума: 2 203.68 лв. и 3. НСТК 0-63, количество: 1 218.78 т., цена: 12.00 лв., обща сума: 14 625 лв., по която има извършено частично плащане и остатъкът възлиза на стойност от 3 967.23 лв.

Ответникът, чрез пълномощник адв. В. В. от САК е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 20.05.2024г./понеделник/ по ел. поща на съда след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по частното гражданско дело на 18.04.2024г. Във възражението е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №681 от 21.05.2024г., връчено на 30.05.2024г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1192/2024г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана на 01.07.2024г. в РС-Б., изпратена п о пощата с п.кл. от 28.06.2024г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

От приложеното писмено доказателство-копие от фактура № 0100000309 от 31.01.2023г., която не е оспорена от ответника и от същата се установява, че е подписана от представляващия управител ответното дружество, като има и поставен печат на ответното дружество, се установява, че същат е е издадена от ищеца като доставчик и получател-ответника за сумата от общо 8190.20лв. за извършен транспорт на НСТК МБ 0/63 съгласно Протокол от 31.01.2023г., в който са описани подробно по вид, дата и стойност 2 извършените транспортни разходи.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с вх.№ 9047/31.10.2024г. от вещото лице М. Б., което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че описаната по-горе фактура № 0100000309 от 31.01.2023г. е осчетоводена от ответника, включена е в „Дневника за покупки“ за месец февруари 2023г., съответно в „Справка-декларация по ДДС“ и е теглен данъчен кредит, но не е извършено плащане.

Съгласно приложеното писмено доказателство-копие от фактура № 0100000307 от 31.01.2023г., която не е оспорена от ответника се установява, че същата е издадена от ищеца като доставчик и получател-ответника за сумата от общо 21001.92лв. за продадени стоки: фракция 0-4, НСТК М.Б 0/40 и НСТК 0-63, в която са описани подробно по вид и стойност продадените стоки.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 9047/31.10.2024г. от вещото лице М. Б. се установява, че описаната по-горе фактура № 0100000307 от 31.01.2023г. е осчетоводена от ответника, включена е в „Дневника за покупки“ за месец януари 2023г., съответно в „Справка-декларация по ДДС“ и е теглен данъчен кредит, като в информационната система на ответника е отразено извършено плащане, както следва:

10000лв. по банка, 5000лв. по банка, 960лв. на каса и 1084.69лв.-частично прихващане или общо сумата от 17044.69лв. като остава дължима сумата от 3957.23лв., която все още не е платена. Според в.л. Б. общо дължимата и неплатена сума по фактура № 0100000309 от 31.01.2023г. и по фактура № 0100000307 от 31.01.2023г. е сумата от общо 12147.43лв.

По делото ищецът е представил копия от 60 броя кантарни бележки за периода от 18.01.2023г. до 26.01.2023г., удостоверяващи вида на продадена стока от ищеца на ответника и транспортирането с име на водач и с рег. № на МПС от ищеца до обект на ответника.

Всяка кантарна бележка е подписана от представител на ищеца за продавач и от такъв за ответника като купувач.

Ответникът твърди в писмения отговор, че между страните е имало договорености за начина и сроковете на плащане, коригиране на цените поради недотам точно изпълнение от страна на ищеца и неподписване на кантарните бележки и Протокол за извършени транспортни разходи от представител на ответника, за които обстоятелства не е ангажирал доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК, между надлежни страни и цената на всеки един от тях е под 25000лв.

Разгледани по същество исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от общо сумата 12147.43лв., представляваща сбор от стойността на доставени, но незаплатени изцяло стоки и услуги по 2 фактури №№ 0100000307 от 31.01.2023г. и № 0100000309 от 31.01.2023г. за сумата от 8190.20лв., като по фактура №№ 0100000307 от 31.01.2023г. има частично плащане и не е платена сумата от 3957.23лв., е изцяло основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че между страните е имало сключени 2 броя договори за продажба на стоки и услуги, за което са съставени фактури №№ 0100000307 от 31.01.2023г. и фактура № 0100000309 от 31.01.2023г., издадени от ищеца.

По същността си договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден, консенсуален договор. За възникването му е необходимо постигане на съгласие между 3 страните по него относно вещта и цената, като продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът да я получи и заплати цената.

В случая от приложените писмени доказателства- фактури, кантарни бележки, всяка от които е подписана от представител на ответника и Протокол от 31.01.2023г., се установява, че ищецът е продал на ответника стоки, като по фактура № 0100000309 от 31.01.2023г. и ги е транспортирал.

Ответникът е направил възражение, че имали уговорки с ищеца за начина и сроковете на плащане, коригиране на цените поради недотам точно изпълнение от страна на ищеца, които обстоятелства не са недоказани, тъй като няма представени доказателства в тази насока, за което с оглед на събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, съдът намира, че това възражение е неоснователно и приема, че получаването на стоките и услугите от ответника е установено по несъмнен начин.

При търговската продажба законът не задължава страните да съставят отчетни документи, които да удостоверяват получаването на стоките. Единственото задължение е това по чл.321 от ТЗ, където е посочено, че по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи. В случая освен издаването на фактури няма данни страните да са постигнали съгласие за издаване и на други документи, но има и кантарни бележки, подписани от представители на двете страни за превозените и доставени стоки от ищеца на ответника.

Процесните фактури не са оспорени от ответната страна и удостоверяват безспорно факта на получаване от ответника на посочените в тях стоки, подробно описани по вид, количество и цена, като по една от фактурите стоките са доставени с транспорт, осигурен от ищеца. Обстоятелството, че стоките и услугите са получени от ответната страна, е установено и от назначената по искане на ищцовата страна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка освен на събраните по делото писмени доказателства и на счетоводството на ответника и НАП, от която е установено, че процесните 2 броя фактури са осчетоводени при ответника, включени са в „Дневниците за покупки“, съответно в справките-декларации по ДДС, като последният е извършил частично плащане по банков път, на каса и извършил прихващане на дължима по една от процесните фактури, а именно фактура № 0100000307 от 31.01.2023г., която е на обща стойност от 21001.92лв. и платената и прихваната сума е в общ размер от 17044.69лв., за която ответникът е признал сумата и е отразена надлежно във водените от ответника счетоводни документи и е ползвал данъчен кредит. Другата процесна фактура № 0100000309 от 31.01.2023г., която е на обща стойност от 8190.20лв. е подписана от представител на ответника, с печат на ответното дружество, надлежно е осчетоводена от ответника и същият е ползвал данъчен кредит по ЗДДС.