Решение № 3068 от 18.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48338/2025
- Вид
- Решение № 3068
- Подписан
- 18.02.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.16 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
- чл. 73 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 3068 гр. София, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110148338 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. П. П. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1152/2025 г. по описа на РС – Ботевград.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение за недвижим имот, находящ се в *******. Тъй издадената заповед била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителен иск.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата, в качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация 1
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 1 643,30 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. до топлоснабден имот, находящ се в *******, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 294,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 19.06.2025 г., сумата от 39,26 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 19.06.2025 г.
Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. На първо място се изразява становище, че претендираните суми са погасени по давност. На следващо място се излагат доводи, че фактурираните суми са неправилно изчислени, което противоречи на чл.10, §2 от Директива 1212/27/ЕС. Оспорват се сумите за ТЕ отдадена от сградна инсталация с доводи, че радиаторите в жилището са премахнати, а преминаващите през имота тръби са студени през целия отоплителен сезон. По отношение на ТЕ за БГВ се изразява становище, че начина на изчисляване е неточен и непрозрачен. Поддържа се още, че от представените по делото документи не може да се обоснове извод за вземане на ищеца против ответника. По изложените доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Нелбо” АД изразява становище, 2 че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени нормативните изисквания. Представя справки от изравнителните сметки за исковия период, документи за отчет и пломбиране на водомер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От присъединеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 1152/2025 г. по описа на РС - Ботевград се установява, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1 643,30 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. до топлоснабден имот, находящ се в *******, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 294,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 19.06.2025 г., сумата от 39,26 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 19.06.2025 г.
Тъй като в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение, на ищеца са дадени указания, че може да предяви установителни искове за процесните вземания, което е сторено в настоящото производство.
Между страните не се спори и от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27, том VI, дело № 772/81 г. по описа на I нотариус при Софийски районен съд се установява, че ответницата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през исковия период.
Видно от приложеното по делото заявление-декларация от 08.11.2004 г. е, че ответницата е заявила, че иска да бъде открита партида на нейно име за процесния недвижим имот, като е декларирала, че домакинството й се състои от 3 члена.
По делото е приложен протокол от проведено на 31.07.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Нелбо инжинеринг“ ООД, както и договор от 30.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.
3
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които са приети от съда като обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че топломера в сградата, в която се намира и процесния топлоснабден имот е отчитан по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи и разликата е разпределяна между всички потребители за отопление и БГВ. Вещото лице е констатирало, че в процесния имот всички радиатори са демонтирани, като за исковия период е начислявана ТЕ за сградна инсталация и БГВ. За исковия период абонатът е осигурил достъп за отчет и проверка на уредите за дялово разпределение, но за отчетен период 2023 г. – 2024 г. за БГВ е начислената енергия съгласно т.5.2 от Приложение към чл.61 от Наредба № Е-РД-041/2020 г., тъй като е констатирана нередност на уред № 99740591. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за аб.№ 25852, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1682,56 - главница, в т.ч. сумата от 39,26 лева – за дялово разпределение и сумата от 304,87 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 10,30 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила 4 неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Разпечатката съдържа 32 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b4cd058-095e-4129-9d4f-cc71bbe11008