Решение № 3809 от 26.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3809 гр. Пловдив, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330109156 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът И. Н. П., ЕГН **********, с адрес: **********, ул. В. № ***, е предявил против **************“, БУЛСТАТ *******, общ. К., с. Г., представляван от временно изпълняващ длъжността ******** И. Г. Т., обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № ********** г. на ВРИД Директор на ********************** И. Т., с която му е наложено дисциплинарно наказание „*********“ и като такава да я отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „***********“, както и да му бъде присъдено обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно от 28.03.2024 год. до 08.04.2024 год. в размер на 259 лв. Законна лихва не се претендира.

В исковата молба се твърди, че ищецът работил в ************, с. Г., О. по трудов договор, на длъжност „********“ до 28.03.2024 г. когато със Заповед № *** от същата дата на Директора на **********, на основание чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от същия кодекс, трудовото правоотношение било прекратено.

Счита така извършеното прекратяване за незаконосъобразно. Не е извършвал каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина и винаги стриктно е изпълнявал трудовите си задължения.

На първо място, счита, че трябва да се обърне внимание за началния момент, от който текат сроковете по чл. 194 от КТ. В конкретния случай процесната заповед е връчена на 28.03.2024 1 г., а твърдените от работодателя предполагаеми дисциплинарни нарушения, посочени в първа и втора позиция в заповедта са от 25.01.2024 год. и 26.01.2024 год. При това положение е абсолютно ясно и безспорно, че при налагането на дисциплинарното наказание, работодателят е нарушил императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 от КТ. В подкрепа на тази законова разпоредба цитира съдебна практика на ВКС. По никакъв начин не можело да се направи проверка за това дали са спазени императивните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание, свързани с преклузивните срокове.

Дисциплинарното наказание се налагало с мотивирана писмена заповед. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, в нея се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Законът изисква заповедта да е мотивирана. При липса на релевирано в нея нарушение, дадената правна квалификация се явява лишена от съдържание.

Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация - водещ е фактът, представляващ уволнителното основание, с оглед на който се преценява дали е правилна квалификацията. Липсата на който и да е от реквизитите, посочени в чл. 195 КТ, нарушава правото на защита на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката за законосъобразност на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол в процесната заповед. Липсва фактическото основание на заповедта, което е от съществено значение при преценка на нейната законосъобразност. Заповедта не е мотивирана и не съдържа необходимите и изчерпателно изброени в закона реквизити. Това е ситуация, която нарушава правото на защита на ищеца, което от своя страна прави заповедта незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Не е изрично посочено в случая кое от трудовите задължения виновно ищецът е нарушил, тъй като не съдържа конкретни нарушения.

В обжалваната Заповед, в 9 позиции се твърди да са посочени различни дати, на които според работодателя ищецът не е бил на работното си място, за да изпълнява служебните си задължения. Съгласно т. 4, от §1 - Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда, „Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. В Допълнителните споразумения към трудовия договор, било посочено като място на работа Община К. - *************** с. Г. Не било посочено „работно място“, което предвид съвместяването на две длъжности, едната от които е „******„ нямало как ищецът да бъде ситуиран на едно единствено място, тъй като нуждата от „*********“ е навсякъде в самия Дом и прилежащата му територия. Ищецът бил ежедневно и постоянно в движение. Във връзка с казаното, незнае кой, къде и как е проверил респ. констатирал, че не е на работното си място.

Казаното се подкрепяло изцяло от съдържанието на Длъжностната характеристика дори и само за длъжността „********“. Тъй като не съдържа конкретни нарушения на трудовата дисциплина - в какво точно се изразяват те и кога са извършени, което по същество представлява липса на мотиви с основание може да се твърди, че е нарушен материалния закон по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.

Яснотата в отношенията на страните изисквала работникът или служителят да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на трудовите си права. От друга страна, изискването е гаранция, че съдът ще може да провери начинът на формиране волята на работодателя. Всичко това липсва в оспорваната заповед. Тя е неясна, липсват дори обективните и субективни признаци на посочените в нея дисциплинарни нарушения. Това е 2 ситуация, която нарушава правото му на защита, тъй като работодателят му изрично не е посочил кое точно приема като работно място, което от своя страна прави заповедта незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Не било изрично посочено в случая кое от трудовите задължения виновно ищеца е нарушил.

С уточнителна молба от 04.06.2024 г., ищецът сочи, че периодът, в който е останал без работа е 28.03.2024 г. – 08.04.2024 г., а претендираното обезщетение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 259 лв. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец е в размер на 1300 лв.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае процесната заповед за незаконосъобразна и като такава да я отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност, както и да му бъде присъдено обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно от 28.03.2024 год. до 08.04.2024 год. в размер на 259 лв.

С представената писмена защита се поддържа иска набляга на това, че считам освен, че заповедта е немотивирана, то ищецът постоянно е в движение, като съвместява две длъжности, то няма точно определено раб. място, не става ясно кои са били възложените му задачи, както и не става ясно каква е била продължителността на работния му ден - ищецът, при условие, че е назначен с раб. време 8 часа, не става ясно в кой час започва и в случай, че е 6:00 часа, би следвало работното му време да приключва в 14:00 часа, както и да не работи в събота и неделя, а две от датите, за които му е наложено наказание, са събота и неделя.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Не оспорва обстоятелството, че ищецът е работил в ********************* от 21.02.2011 г. до 28.03.2024 г. на длъжност „***********“. Не оспорва твърдението, че трудовото правоотношение с И. Н. П. е прекратено със Заповед № ******** г. на директора на****** „*************“, на основание чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

Изцяло оспорва твърдението на ищеца, че не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено дисциплинарно наказание „************“, както и, че Заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е немотивирана и не съдържа реквизитите на закона, не съдържа конкретни нарушения на трудовата дисциплина.

Работодателят счита, че е упражнил законно правото си на уволнение. Излага, че в чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена възможност за налагане на наказание „***********“ за системни нарушения на трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието „системни нарушения“. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът /служителят е извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност имало, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. За наличието на основанието по чл.

190, ал. 1, т. 3 КТ сочи, че съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието - работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено 3 по описания ред. Ако законодателят е имал предвид да ограничи приложното поле на основанието само и единствено за еднородни нарушения, то текстът на закона би посочил това, както е сторено с основанията на чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. След като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.

В мотивите на оспорената заповед за уволнение като основание за най- тежкото дисциплинарно наказание се твърди да са описани посочените нарушения, а цифрово като основание за налагането на дисциплинарното наказание са отразени текстовете на чл. 190, ал. 1, т.

3, вр.чл. 188, т. 3 КТ.

Сочи, че според константната съдебна практика, установена в редица съдебни решения, при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, а при противоречие в посочената цифрово законова квалификация и заявените в мотивите обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства.

Дисциплинарните нарушения показвали постоянство в укоримото поведение на И. П., поради което следвало да се приеме, че дисциплинарното наказание е съобразено с тежестта на нарушенията.

Твърди, че служителят е извършил следните нарушения на трудовата дисциплина: На 25.01.2024 г. в 14:10 часа не е бил на работното си място, за да изпълнява служебните си задължения, което е констатирано с Протокол от 25.01.2024 г.; На 26.01.2024 г. в 14:45 часа не е бил на работното си място, за да изпълнява възложените задачи, което е констатирано с Протокол от 25.01.2024 г., както и с Рапорт за дневно дежурство от 26.01.2024 г.; На 05.02.2024 г. в 10:50 часа не е бил на работното си място и при проведен телефонен разговор е заявил, че е в дома си, като в същия ден е потърсен отново в 11:30 часа и отново не е бил открит на работното си място, което е констатирано с Протокол от 05.02.2024 г., както и с Рапорт за дневно дежурство от 05.02.2024 г.; На 21.02.2024 г. в 15:00 часа не е бил на работното си място, за да изпълнява възложените задачи, което е констатирано с Протокол от 21.02.2024 г.; На 27.02.2024 г. в 10:50 часа не е бил на работното си място и при проведен телефонен разговор с него е заявил, че се намира в своя дом, което е констатирано с Протокол от 27.02.2024 г.; На 08.03.2024 г. в 15:30 часа е напуснал работното си място без предупреждение и основателна причина и не е бил на работното си място до края на работния ден, което е констатирано с Докладна на дежурния екип на 08.03.2024 г.; На 09.03.2024 г. в 11:30 часа е напуснал работното си място без предупреждение и основателна причина и не е бил на работното си място до края на работния ден, което е констатирано с Докладна на дежурния екип на 09.03.2024 г.; На 10.03.2024 г. е дошъл на работа в 11:30 часа, след което е напуснал работното си място без предупреждение и основателна причина и не е бил на работното си място до края на работния ден което е констатирано с Докладна на Директора на ******** село Г. на 10.03.2024 г.;