Решение № 262549 от 16.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София, 16.04.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Д. ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8692/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД, конституиран в правата на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД в хода на производството като универсален правоприемник, с която са предявени срещу С.А.Й., „С.Д.“ ЕООД, Р.С.С. и М.Д.С. искове, както следва:

- с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 68290.02 швейцарски франка, представляваща вземане за неплатена заета сума (главница) по договор за жилищен кредит №2808/R/2008 г. от 13.10.2008 г. и анексите към него;

- с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 10034,31 швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.03.2016 г. - 26.06.2018 г.;

- с правно основание по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1192,72 швейцарски франка, представляваща неустойка за забава за периода 20.02.2016 г. - 26.06.2018 г.;

- с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 439,38 швейцарски франка, представляващи месечни такси за периода 20.03.2016 г. - 26.06.2018 г.;

- с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 199,02 лв., представляващи нотариални такси.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит №2808/R/2008 г. от 13.10.2018 г. е предоставил на ответницата С.Й. сумата от 80000 швейцарски франка, а Й. се задължила да я върне на вноски и в срокове съгласно уговорен погасителен план. В същия договор ответното дружество „С.Д.“ ЕООД приело да отговаря като солидарен длъжник по кредита. На 28.12.2011 г. е сключен Анекс №1 към договора за кредит, с който ответникът Р.С. е встъпил в дълга като солидарен длъжник. На 28.12.2012 г. е сключен Анекс №2, с който са предоговорени условията по кредита. С Анекс № 3 от 30.07.2013 г. в дълга e встъпила и ответницата М.Д.С.. С Анекс № 4 от 30.07.2013 г. са предоговорени условията на кредита. Поради спиране плащането на погасителните вноски, ищецът обявява с исковата молба договора за кредит за предсрочно изискуем и претендира падежиралите и предсрочно изискуемите вноски за главница, възнаградителната лихва до подаване на исковата молба, неустойка за забава и нотариални такси.

Ответницата С.Й. Счита оспорва исковете. Ответницата С.Й. твърди, че не са налице основавания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва процесуалният представител на банката да е оправомощен да прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Навежда доводи за нищожност на клаузи на договора за кредит и анексите му поради липса на основни реквизити съобразно ТЗ и ЗКИ – начална дата на усвояване на кредита и крайна дата на погасяването му, вида, размера и падежа на възнаградителната лихва и каква част от кредита ще се използва при разпределението по чл. 5 от договора. Сочи, че банката-кредитодател недобросъвестно е прехвърлила всички задължения по договора в тежест на кредитополучателя, включително риска от неблагоприятни курсови разлики. Твърди, че клаузата на чл. 28, б. „в“ от договора представлява предварителен отказ от право на защита и като такава е нищожна. Твърди, че са извършвани плащания по страна на солидарните длъжници, които не са съобразени от ищеца. Оспорва приложените от ищеца Общи условия и Тарифа на банката и същите да са част от процесния договор за кредит (л. 468).

Ответниците М.С. и Р.С. оспорват исковете. Навеждат доводи за нищожност на клаузи на договора за кредит поради липса на основни реквизити на договора за кредит – цел за отпускането му, банкова сметка ***, размер на възнаградителната лихва. Оспорват едностранното увеличение на лихвения процент и останалите разходи по кредита от страна на банката. Твърдят, че договорът е сключен от ищеца без представителна власт. Сочат, че процесуалният представител на ищеца не е упълномощен да прави изявления за предсрочна изискуемост на кредита. Навеждат твърдения за пълна нищожност на договора за кредит и анексите към него поради противоречие със закона, добрите нрави, нарушение на ТЗ и ЗКИ, поради неравноправност – нарушение на ЗЗП, липса на съгласие по предмета на договора и липса на основание. Поради нищожност на договора за кредит, твърдят, че са нищожни и анексите, с които е изменян договорът. Твърдят нищожност на отделни клаузи на договора за кредит – чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, б. „а“, чл. 16, ал. 2, б.

„б“, чл. 25, чл. 28 б. „в“, чл. 28, последен абзац, чл. 29, б. „а“. Твърдят, че на ответниците не е предоставена информация относно правните и икономическите последици при отпускане и връщане на кредита в швейцарски франкове; че им е прехвърлено носенето на целия валутен риск; че в договора се съдържа възможност за едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката, което представлява неравноправна клауза. Сочат, че с анексите към договора е извършено изменение на клаузи на нищожен договор и поради това анексите са нищожни. Оспорват да са настъпили основанията за предсрочна изискуемост на договора за кредит. Твърдят, че с анексите към договора са придобили качеството на поръчители, банката не е предявила вземането си към кредитополучателя в установения преклузивен 6-месечен срок, поради което е погасено правото на иск на банката срещу ответниците – солидарни длъжници – физически лица. Оспорват да са им предоставяни и приемали Общо условия на банката, включително оспорват приложените от ищеца Общи условия и Тарифа на банката да са част от процесния договор за кредит (л.

442).

Ответното дружество „С.Д.“ ЕООД не е подало отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Относно възникването на кредитно правоотношение между страните:

От приложения по делото договор за жилищен кредит №2808/R/2008 г. от 13.10.2008 г. се установява, че между банката – ищец и С.А.Й. е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на С.А.Й. кредит в размер на 80000 швейцарски франка за покупка и ремонт на определен недвижим имот – апартамент, а кредитополучателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговорената цел и да я върне по реда, сроковете и условията, уговорени в договора (чл.1, чл.2, чл.8). Уговорен е краен срок за издължаване на кредита - 240 месеца, считано от датата на първото по ред усвояване (чл. 24). В чл. 13 и чл. 14 са договорени дължимите възнаградителни лихви за ползване на кредита. От изложеното следва, че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и съдържа изискуемите по закон реквизити на договора за кредит съгласно ал.1 и ал.2 на чл. 430 ТЗ.

Страните са уговорили ползването на предоставения кредит да става по безкасов път чрез сметка на кредитополучателя, открита в банката (чл. 6). Посочването на конкретна банкова сметка ***, по която да се предостави договорената сума, не е елемент от същественото съдържание на договора за кредит и липсата на конкретна банкова сметка ***, съответно – неоснователни са наведените от солидарните длъжници възражения в този смисъл.

Крайният срок за издължаване на кредита е 240 месеца от датата на първото усвояване (чл.

24). Следователно, неоснователно е твърдението за липса на крайна дата на погасяване на кредита. Крайна дата за погасяване на кредита е определяема.

Неоснователни са твърденията за липса на цел в договора за кредит. Целта в договор за кредит е ясно посочена - покупка и ремонт на жилище и, макар, че не е посочено изрично каква сума от договорената ще се ползва за покупка и каква – за ремонт, същите са определяеми - до размера на данъчната оценка на апартамента ще се използва за покупка, а остатъкът до размера на предоставената сума – за ремонт (чл. 5).

Видът, размерът и падежът на възнаградителната лихва също са определени (чл. 13, ал. 1 и чл. 14) и следователно, възраженията за нищожност поради неопределеност на възнаградителната лихва са неоснователни.

Страните са уговорили, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент, който се формира от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 4,50% (чл.

13, ал. 1). Базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове се актуализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня стойност на 1м LIBOR в швейцарски франкове (чл. 13, ал. 3). Към момента на подписване на договора базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,49% (чл. 13, ал. 4). Лихвата се начислява и се заплаща ежемесечно, заедно със съответната част от главницата съгласно погасителен план – приложение №1 към договора (чл.

14, ал. 1). При просрочие от страна на кредитополучателя/солидарния длъжник, на която и да е вноска по главницата на кредита, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху неиздължените суми по главницата за времето за забава кредитополучателят и солидарният длъжник дължат наказателна лихва в размер на сбора от определената в чл. 13, ал. 1 лихва и наказателна надбавка в размер на 4% (чл. 14, ал. 3).

Доколкото по дефиниция същността на договора за кредит е уговореното задължение за предоставяне на заемна сума от кредитна институция в полза на кредитополучателя, както и уговорката за възнаградителна лихва, съставът приема, че е налице действително изявена воля за сключване на процесния договор, дори и някои уговорки в него да са недействителни, доколкото същите не са съществени, а по съществените уговорки не се констатира порок на волята (нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор - чл.26, ал.4 ЗЗД).

От приложените по договора писмени доказателства се установява, че процесният договор за кредит е изменен с четири анекса – Анекс №1 от 28.12.2011 г., Анекс №2 от 28.12.2011 г., Анекс №3 от 30.07.2013 г. и Анекс №4 от 30.07.2013 г. С анекс №2 от 28.12.2011 г. към договора за кредит е договорено, че към датата на подписване на анекса базовия лихвен процент на банката за кредити в швейцарски франкове е 2,9886% като надбавката от 4,5 не е променена (чл. 1, ал. 1 от анекса). За първите шест месеца след подписване на анекса лихвеният процент е намален на 5,1% и за този период не се дължат плащания по главница, а само лихви, такси, комисионни (чл. 3 от анекса), подписан е нов погасителен план (чл. 8, ал. 1). С анекс №4 от 30.07.2013 г. е договорено, че за първите шест месеца след подписване не се дължат плащания по главница, а само лихви, такси, комисионни (чл. 3 от анекса), подписан е нов погасителен план (чл. 7, ал. 1).

Недопустими са възраженията за липса на представителна власт на лицето, действало от името на ищеца, при сключване на договора за кредит и анексите към него, тъй като на това обстоятелство може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници (т.2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това съдът няма да разглежда възражението, доколкото същото не изхожда от процесуално легитимирана да го прави страна.

По изложените съображения съдът приема, че между банката и кредитополучателя валидно е възникнало правоотношение по процесния договор за кредит. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на 06.11.2008 г. по сметка на кредитополучателя в банката е осчетоводено получаването на 80000 швейцарски франка с основание „усвояване на кредит“ (л. 634). Следователно, банката е изпълнила задължението си за предоставяне на договорената сума, а за кредитополучателя е възникнало задължението да върне тази сума, както и да плати уговорената възнаградителна лихва за ползване на кредита, начислената наказателна лихва и уговорените други такси и разходи.

Разпечатката съдържа 35 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b4cc6e7-c353-47d4-aaaa-931c5be8ee11