Решение № 3628 от 24.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 24.05.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 16 460 по описа за 2015 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” АД да заплати следните суми:

1. на А.А.К.:

-

32 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.08.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 100 000,00 лева от общо твърдени вреди за 160 000,00 лева;

- 120,83 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.08.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 210,68 лева от общо твърдени вреди за 915,00 лева;

2. на адвокат П.К.

– 1 359,40 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 1 330,00 лева държавна такса и 208,35 лева възнаграждения за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А.К. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***0, а „ДЗИ-О.З.” АД е с адрес в гр. София, ул. „******** [2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на А.К. срещу „ДЗИ-О.З.”

АД:

- за неимуществени вреди над 32 000,00 лева до

100 000,00 лева;

- за имуществени вреди над 120,83 лева до 210,68 лева.

[3] ОСЪЖДА А.К. да заплати на ДЗИ-О.З.” АД 203,84 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 665,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА

РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

Делото е търговско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[6] А.К. е заявила в искова молба от 18.12.2015 г., че на 17.08.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от К.Т.. От това ПТП А.К. е получила:

- контузия на главата, лицето, шията и гръдния кош;

- счупване на лява раменна става;

- разкъсно-контузна рана на главата и фрактура на черепа;

- счупване на горната челюст;

- контузия на дясното коляно.

[7] Към момента на

ПТП гражданската отговорност (ГО) на К.Т. е била застрахована при ответника „ДЗИ-О.З.” ЕАД (ДЗИ). А.К. твърди, че от уврежданията тя е претърпяла неимуществени вреди за 160 000,00 лева и имуществени вреди за 915,00 лева, за които ДЗИ не ѝ е заплатил обезщетение. Затова А.К. моли съда да осъди ДЗИ да ѝ заплати: 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от дължащите се 160 000,00 лева; 210,68 лева обезщетение за имуществени вреди, като част от дължащите се 915,00 лева (исковата молба, л. 2-3; протокола от с. з. на 24.02.2017 г., л. 117-120, 120).

2. На ответника

[8] ДЗИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1.

ПТП не е било предизвикано от К.Т.;

2. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

3. А.К. е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 26-29).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

[9] Не се спори, че

А.К. е била родена на *** г. На 17.08.2015 г. около 16:45 часа К.Т. е управлявал лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА” по околовръстния път на гр. Казанлък. По същото време и в същата посока зад него Б.И. е управлявал лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА” с 88,5 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч (заключението на вещото лице Е., л. 91-98, 94 и 98). Не се спори, че А.К. е пътувала в лекия автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“ на задната седалка зад шофьора Б.И.. Тя е била без поставен обезопасителен колан (заключението на вещите лице Е. и д-р Ш., л.

105). Пътят е бил с две ленти за движение в едната посока, а времето е било сухо и слънчево (протокола за оглед, л. 39-40).

[10] В зоната на ж.п. прелез „Арсенал” К.Т. е предприел маневра обратен завой въпреки че на това място такава маневра не била разрешена. В момента, в който К.Т. е завивал наляво, е настъпил удар между двата автомобила. Ако Б.И.се е движил с максимално разрешената скорост от 60 км/ч, той би могъл да предотврати удара (заключението на вещото лице Е., л. 98).

[11] От удара А.К. е получила увреждания. За станалото К.Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК, като присъдата е влязла в сила (присъдата, л. 63-64). Не се спори, че към момента на ПТП гражданската отговорност на К.Т. е била застрахована при ДЗИ.

[12] Вследствие на удара А.К. е получила: контузия на главата, лицето, шията и гръдния кош; мозъчно сътресение; счупване на големия туберкул на лявата мишнична кост; разкъсно-контузна рана на главата; счупване на алвеоларната кост в областта на 22-ри и 23-ти зъб на горната челюст; контузии на дясно коляно (епикризите, л.

8-9, както и заключенията на вещите лица д-р К. и д-р Д., л. 108-112). Ако е била с поставен обезопасителен колан, А.К. не би получила травми по главата и счупване на раменната кост. При поставен обезопасителен колан и предвид скоростта от 88,00 км/ч на лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ е било възможно тя да получи счупване на ребра и гръдната кост и евентуално увреждане на шията (показанията на вещите лица д-р Ш. и Е., л. 119).

[13] Непосредствено след удара, ищцата е била в безсъзнание. Тя е била приета в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” – гр. Стара Загора. Разкъсно-контузната рана на главата е била третирана оперативно. По отношение на фрактурата на костта и на мозъчното сътресение е било проведено консервативно лечение. След проведената оперативна интервенция и медикаментозна терапия пострадалата е била изписана на 20.08.2015 г., след което лечението ѝ е продължило в домашни условия (СМЕ от наказателното дело, л. 46-48; заключенията на вещите лица д-р К. и д-р Д., л.

108-112, както и показанията на свидетеля К., л. 117-гръб).

[14] На 02.09.2015 г.

А.К. е била приета в УМБАЛ „Свети Георги” – гр. Пловдив в отделението по лицево-челюстна хирургия за лечение на травмата на алвеоларния гребен в областта на 22-ри и 23-ти зъби на горната челюст. За да бъде стабилизирана фрактурата, фронталните зъби на горната челюст са били шинирани за 30-40 дни.

През този период ищцата е имала затруднение при говора и храненето, както и болки и дискомфорт в устната кухина. Пострадалата е била изписана от болницата на 04.09.2015 г. Не е била налице лицева асиметрия (заключението на вещото лице д-р Д., л. 111-112; показанията на д-р Д., л. 118; показанията на свидетеля К., л. 117-гръб).

[15] Възстановителният период е продължил около два месеца. През този период съпругът на ищцата се е грижил за нея, като ѝ е помагал при обличане, събличане и хранене.

Възможно е при промяна на времето и при по-интензивно натоварване пострадалата още да изпитва болка в ръката. В отделни моменти черепно-мозъчната травма може да предизвика световъртеж, гадене, както и обърканост при по-голямо психическо натоварване. А.К. все още сънува кошмари за инцидента и при пътуване изпитва страх при разминаване с други коли (заключението на вещото лице К., л. 108-110, както и показанията на свидетеля К., л. 117-гръб). А.К. е заплатила 151,04 лева за лечението (л. 10-11 и л. 49).