Решение № 165 от 30.03.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Габрово, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Красимира Ат. Н.а като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210101567 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по искова молба, подадена от М. А., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете И. Г. И., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес гр. Габрово, ул. „**********" 104, ет. 4, ап. 11 срещу Г. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ******** ЗА, ет. 3 за присъждане на издръжка.

І. Искания и възражения на страните, твърдяни обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищцата:

Сочи се, че М. А., с ЕГН ********** и ответникът са родители на детето И. Г.

И., с ЕГН **********, което е родено на 05.02.2014г. по време на бившето им фактическо съжителство без сключен граждански брак. През лятото на 2019г. родителите се разделили, като майката и детето понастоящем живеят на адрес: гр.

Габрово, ул. „**********" № 104, ет. 4, ап. 11.

След раздялата им основната тежест по издръжката на И. била поета от майката, като тя сама престирала непосредствените грижи за отглеждането й. С ответника се били разбрали той да заплаща ежемесечна издръжка за дъщеря им в размер на 100 лв. месечно. Повечето от месеците той изпълнявал задължението, като и през тези месеци й било изключително трудно да се грижи за дъщеря им, а към настоящия момент трудностите станали непоносими. Считано от месец ноември 2021г. до настоящия момент издръжка не й била превеждана. Майката изцяло се грижела за издръжката на дъщеря им, която щяла бъде ученик в 3-ти клас в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Габрово за учебната 2022/23г. и се нуждаела от средства за храна, облекла и учебни пособия. Допълнително посещава школа по народни танци „Боженци", както и занимания по хандбал.

1

Междувременно след раздялата им с ответника се запознала с друг мъж от който й се родило второ дете - А.И.Н., родено на 15.04.2021г. Освен за И. имала задължение по закон да издържа и другото си дете А., за което й помагал и неговият баща. Доходите й били недостатъчни за издръжката на И., като от друга страна ответникът бил в трудоспособна възраст и реализирал добри доходи. Като баща на дъщеря им, той също имал безусловното задължение по закон да участва в нейната издръжка. Към настоящия момент ответникът отказвал доброволно да плаща издръжка за дъщеря си И..

Искането на ищцата е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника:

- да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /12.09.2022 г./ до настъпване на предвидените в закона обстоятелства за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие за всяка дължима месечна издръжка;

- да й заплати издръжка по 250,00 лева на месец за периода от 01.12.2021 г. до 11.09.2022 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

Плащането на задълженията да се извърши по банкова сметка с ІВАN:

ВG53UNCR70001522437396, с титуляр Петя Боркова Игнатова, ЕГН **********.

2. От страна на ответника:

Признава, че с майката са разделени от 2019г., че всеки от двамата след раздялата е създал ново семейство с друг човек, като ищцата има и второ дете от тази връзка.

Не било вярно, че бащата бил незаинтересован родител и дори не давал издръжка- напротив- винаги давал не само издръжка, но откликвал на всички потребности на дъщеря си, които съществували според майката, или самият той виждал. Вземал със себе си детето на почивка през лятото и редовно осъществявал контакти и грижи за момиченцето. Осигурявал му възможност да се занимава и със спорт, какъвто желае, като поемал и разхода за това.

ІІ. Правна квалификация.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 143, ал.

1 от СК относно присъждане на издръжка за бъдеще време от подаване на исковата молба насетне и по чл. 149 от СК относно изплащане на издръжка за период до една година преди предявяване на иска /в конкретния случай от 01.12.2021 г./ до подаване на исковата молба.

ІІІ. Обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

- детето не е навършило пълнолетие;

- родителите живеят разделени и детето живее при майката от 01.09.2021 г.;

2

- доходите на родителите за една година назад от предявяване на иска;

- дали родителите имат задължения за издръжка към други лица по закон;

ІV. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане на детето И. Г. И., с ЕГН **********, негова майка е М. А., с ЕГН ********** и баща – ответникът по делото Г.

И. И., с ЕГН ********** /което не се спори от страните/.

В проведеното открито съдебно заседание на 09.02.2023 г. са разпитани в качеството на свидетели И.Т.Н. /живеещ на семейни начала с майката на детето/ и В.Г.М. /живеещ на семейни начала с бащата на детето/. Поради съществените противоречия в показанията на двамата свидетели, на основание чл. 174 от ГПК двамата са поставени в очна ставка. От показанията на свидетелите при извършената очна ставка безспорно се установява, че до края на м. октомври 2022 г. детето е живяло половината време при единия родител, половината време при другия родител /по две седмици при всеки от родителите/. Посоченото обстоятелство се установява и от показанията на свидетеля Г. П..

Тъй като детето е живяло поравно при двамата родители, съответно родителските грижи са полагани поравно от двамата родители, то от ответника издръжка за детето до края на м. октомври 2022 г. не се дължи. Съответно искът за минало време следва да бъде отхвърлен изцяло, а за в бъдеще време – до края на октомври.

След края на м. октомври родителите изпаднали в конфликт, детето започнало да живее при майката и да посещава бащата и своя дядо по бащина линия периодично през почивните дни.

Тъй като родителските грижи от 01.11.2022 г. насетне се полагат от майката, бащата дължи издръжка на детето. Неоснователно е възражението на ответната страна, че след посочената дата не се дължи издръжка, тъй като не са присъдени родителските права върху детето. Издържката се дължи от неполагащия родителските грижи родител на полагащия такива грижи. За това задължение е от значение фактическото положение, дори то да не е скрепено с юридическа санкция.

От показанията на поставените в очна ставка свидетели И.Т.Н. и В.Г.М., и от показанията на свидетеля Г. П., съдът прави извод, че след настъпилия конфликт между родителите суми за издръжка на детето не са давани от бащата /показанията на свидетелката М. относно предавани за детето суми касаят именно периода до настъпване на конфликта, а свидетелят П. не конкретизира до кога през 2022 г. бащата е предавал чрез него издръжка по 100-120-140 лв. на месец/.

Относно размер на издържката:

3

Задължението на родителите да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца има абсолютен характер и обстоятелството, че родителят не работи или получава ниски доходи, има задължения към кредитни институции или задължения от публичен характер, както и че страда от заблявания не го освобождава от задължението да дава издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.

При определяне на размера на дължимата издръжка съдът следва да изхожда единствено от възрастта на детето, нуждите му и възможностите на двамата родители, както и от обстоятелството дали родителят има задължение от абсолютен характер и към друго лице.

Детето И. Г. И. по отношение на което се иска издръжка е на навършени 9 години..

Ноторно известен факт е, че необходимите разходи за детето обхващат такива за облекло, храна, посещение на училище /училищното образование е задължително за децата в неговата възраст/ и социални контакти. По делото няма доказателства детето да се нуждае от извънаредни средства.

От показанията на свидетелите Н. и М. се установява, че майката има и второ дете, което още е в бебешка възраст, за което също има абсолютно задължение за издръжка. Бащата няма друго дете.

Минималният размер на дължимата издръжка се определя съгласно чл. 142 ал.

2 от СК на ¼ от минималната работна заплата, която през 2023 г. е 780 лева. съответно минималната месечна издържка е 195 лева.

С оглед възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите да дават такава /доход на двамата около минималната работна заплата/ следва да се определи обща месечна издръжка в размер над двемминмални такива, тъй като детето е на девет години, а именно в размер на 420 лева. Тъй като бащата няма задължения за осигуряване на издръжка от абсолютен характер към други лица, а майката има такова относно още едно дете, то бащата следва да заплаща по-голяма част от издръжката, а именно в размер на 20 лева. Същата издръжка следва да заплаща и за последните два месеца на 2022 г., тъй като икономическите условия през тях не се отличават съществено от тези през 2023 г.

С оглед посоченото по-горе искът за заплащане на издръжка от датата на подаване на исковата молба насетне следва да бъде отхвърлен за периода до края на м. октомври 2022 г., като неоснователен и недоказан.

VІ. Разноски и държавни такси:

От двете страни се претендират разноски – по 400 лева за адвокатски хонорар, които видно от предтавените по делото доказателства са заплатени.

4

С оглед изхода на делото на всяка от страните следва да бъде присъден половината от заплатения адвокатски хонорар, а именно по 200 лева, които суми се компенсират взаимно и поради това на никоя от страните не следва да бъдат присъждани разноски.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената издръжка за бъдещо време върху тригодишния падеж на присъдената издръжка в размер на 360 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

1. ОСЪЖДА Г. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ******** 3А, ет. 3 да ЗАПЛАЩА на дъщеря си И. Г. И., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. А., с ЕГН **********, двете с адрес: гр.

Габрово, ул.„**********” №104, ет. 4, ап. 11 ежемесечна издръжа в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, считано от 01.11.2022 г. до настъпването на предвидените в закона основания за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие за всяка дължима месечна издръжка, на основание чл.

143, ал. 2 от СК.