Определение № 1079 от 26.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. Варна, 26.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20263100900446 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена от Г. И. Д., регистрирана като земеделски производител /в несъстоятелност/, против В. Г.

В. от гр.Варна искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за установяване несъществуване на прието вземане на кредитора В. Г. В. в размер на 285688,87евро, с левова равностойност 557758,86лв, включващо главница, лихви и разноски, произтичащо от договор за заем с дата 11.11.19г. поради нищожност на договора поради абсолютна симулация.

В хода на преценка по допустимостта на предявения иск, предмет на разглеждане по настоящото дело, съдът намира същият за процесуално недопустим по следните съображения:

С решение от 28.10.2024 година, постановено по т.д.№373/2024г. на ВОС е открито производство по несъстоятелност на Г. И. Д., в качеството й на предприемач - земеделски производител, като производството е спряно. С решение от 27.11.25г. производството по несъстоятелност е възобновено. С молба от 10.12.25г. В. Г. В. е предявил вземане към длъжника в размер на 500000лв, представляващо главница по договор за паричен заем от 11.11.19г., както и мораторна лихва за периода 08.12.21г.-08.02.22г. в размер на 8750лв и разноските по гр.д.№302/22г. на ВОС и гр.д.№397/23г. на ВАпС. С определение от 08.06.26г. е оставено без уважение възражение по чл.690, ал.1 ТЗ от длъжника срещу включените под №1 в списъка на приетите вземания вземания на В.В. за сумата от 557758,86лв, включващо главница, лихви и разноски.

От приложените към молбата доказателства, а и от извършена служебна справка, се установява, че във ВОС е образувано гр.д.№302/2022г., по което са предявени искове от В. Г. В. срещу Г. И. Д. с правно основание чл.240, ал.1 вр. ал.4 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на последната да заплати на ищеца сумата 500000лв-невърната главница по договор за заем от 11.11.19г., както и сумата от 9027лв – лихва за забава за периода 08.12.21г.-09.02.22г. В производството по делото ответникът е навел възражения за нищожност на договора на различни основания, сред които и абсолютна симулация. По делото е постановено решение №726/16.06.23г., което по реда на 1 инстанционния контрол е потвърдено с решение №3/11.01.24г. по в.гр.д.

№397/23г. на ВАпС. По постъпила касационна жалба понастоящем е образувано гр.д.№1840/24г. на ВКС, по което няма постановен краен акт.

Искът по чл.694 ТЗ е специален установителен иск и за да е допустим същият следва да е налице отриц.предпоставка, а именно липсата на образувано преди откриване на производството по несъстоятелност исково производство за установяване или събиране на същото вземане. В случая, видно от гореизложеното, към датата на откриване на производството по несъстоятелност е налице висящо производство по осъдителен иск за събиране на вземането, предмет на предявения иск по чл.694 ТЗ. Развитието на едно висящо към датата на откриване на производството по несъстоятелност исково производство е поставено в зависимост от резултата от предявяването на вземането, предмет на това производство. Така, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност, то ще бъде прекратено, но ако вземането не е прието или е било оспорено от длъжника или друг кредитор, то исковото производство продължава с участието на синдика, респ. и с участието на оспорилия вземането кредитор. Следователно в настоящия случай разглеждането на спора ще продължи по висящото дело по предявения вече осъдителен иск, като за съда възниква задължение да конституира новите страни съобразно разпоредбата на чл.637, ал.3 ТЗ.

Предвид това отпада правният интерес от предявяване на специалния установителен иск по чл.694 ТЗ. Това следва от обстоятелството, че предметът и на двете производства е съществуването и дължимостта на едно и също вземане, както и от еднаквото действие на решението по всяко от двете производства, което съгласно чл.637, ал.4 и чл.694, ал.8 ТЗ се свежда до установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. След приключването на по-рано заведеното исково производство с влязло в сила решение вземането ще се счита безспорно установено или отречено, каквато именно би била последицата и от приключването на производството по чл.694 ТЗ с влязло в сила решение / така Определение №483/11.07.14г. по ч.т.д.№1827/14г. на ВКС/.

Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ при наличието на вече висящо исково производство по чл.240 и чл.86 ЗЗД се явява недопустим, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.№446 по описа за 2026 год. на ВОС, поради недопустимост на иска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2