Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 817 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1704/2025
Вид
Решение № 817
Подписан
05.02.2026
В сила
05.02.2026
Състав
Станимира Иванова, Виктория Руменова Митева, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

В. Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100501704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14467/23.07.2024г. по гр.д. № 49024 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 174-ти състав

В. Д. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Х. М. Б., ЕГН ********** на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1500лв., ведно със законната лихва от 01.09.2023г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се във вреди по апартамент № 9 в гр. София, ж.к. ******** причинени от извършени некачествени ремонтни дейности в апартамент № 14 в гр. София, ж.к. ********;

В. Д. Д., ЕГН ********** е осъдена на основание на чл. 109 от ЗС по иск на Х. М. Б., ЕГН ********** да извърши за своя сметка следните ремонтни дейности в кухненското помещение на апартамент № 14 в гр.

София, ж.к. ********: водомерните възли (водомери и спирателни кранове) да бъдат монтирани на височина от 0,5м. до 1м. от пода или в инсталационните шахти; подът на помещението в този участък да е с водоплътно покритие (плочки, мозайка или друг вид водонепропусклив 1 материал), да се постави цокъл по граничещи стени минимум на 5-6см., В. Д. Д., ЕГН ********** е осъдена:

- да заплати на Х. М. Б., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 372,50лв, представляващи съдебни разноски;

-да заплати на адвокат В. В. Т., представлявал ищеца М. безплатно пред СРС по исковото дело – на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 150лв.;

- да заплати на адвокат Р. К. Р., представлявал ищеца М. безплатно пред СРС по делото за обезпечение на доказателства – на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 150лв са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 245224/01.09.2023г. на СРС на Х. М. Б., ЕГН ********** срещу Д.

К. Д., с адрес: гр. София, ж.к. ********, с която е поискал: ответникът Д. да бъде осъден солидарно с В. Д. Д. на основание чл. 45 от ЗЗД да му заплати сумата от 1500лв., ведно със законната лихва от 01.09.2023г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се във вреди по апартамент № 9 в гр.

София, ж.к. ********, причинени от извършени от некачествени ремонтни дейности в апартамент № 14 в гр. София, ж.к. ********; на основание на чл. 109 от ЗС ответникът Д. да бъде осъден да извърши следните ремонтни дейности в кухненското помещение на апартамент № 14 в гр. София, ж.к. ********: водомерните възли (водомери и спирателни кранове) да бъдат монтирани на височина от 0,5м. до 1м. от пода или в инсталационните шахти; подът на помещението в този участък да е с водоплътно покритие (плочки, мозайка или друг вид водонепропусклив материал), да се постави цокъл по граничещи стени минимум на 5-6см., като на Х. М. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на Д. К. Д., с адрес: гр. София, ж.к. ******** на основание на чл.

78, ал. 3 от ГПК сумата от 600лв ., представляващи съдебни разноски.

С Определение № 43563/25.10.2024г. по гр.д. № 49024/2-23г. по описа на СРС, 174-ти състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като на ищеца се присъдят и направените в изпълнителното дело разноски от 72лв. , което било образувано по издадената обезпечителна заповед, както и на него да му се присъди възнаграждение в 2 размер , определен от база 600лв., а не както приел съда от база от 300лв. по исковото дело.

Срещу така постановеното решение са депозирани: въззивна жалба вх. № 267159/20.08.2024г. по регистъра на СРС от ищеца Х. М. Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете му срещу Д. Д. са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че за ангажиране отговорността на ответника Д. не било необходимо да се установи, че има учредено вещно право на ползване или друго облигационно право да ползва имота.

Ответникът Д. бил баща на собственика на имота и в негово отсъствие стопанисвал имота, като го отдавал под наем. Ответникът Д. бил извършил ремонтните работи, довели до повредите в имота на ищеца, той осигурявал достъп до имота както на наематели, така и за извършването на ремонта, той осигурил достъп до имота в хода на производството по обезпечение на доказателства. За причинените в имота му вреди собственикът и стопанисващият апартамент № 14 отговаряли солидарно пред ищеца - аргумент от чл. 53 от ЗЗД .

Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенция на насрещна страна за разноски.

Въззиваемият- ответник по тези искове Д. К. Д. , с адрес: гр. София, ж.к.

******** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в тази част е правилно.

Не било установено основание да отговаря солидарно с В. Д.. Не било установен и стойността на ремонта, откъде точно е течът, че той е породен от неправилно монтирани водомери. Не ставало ясно как свидетелят е преценил че ремонт е „неграмотен“, той нямал специални знания за същото. Не било установено и дали изобщо и кога е извършен ремонт и дали той е извършен от Д.. Доказателство за действително причинени вреди не можело да бъде само една оферта и то само за труд. Нямало законоустановено изискване водомерите да се монтират на посочената в решението на СРС височина, нито да има изискване за монтаж на мозайки, плочки, цокъл и т.н. Не следвало да се кредитира извода на вещото лице че имало силен теч, шахтата била затворена плътно с капак под мивката и вещото лице дари не погледнало какво се случва в шахтата. Д. Д. не живеел в ап. 14, не бил пряк причинител 3 на вредите. Възлагане по чл. 49 от ЗЗД нямало, евентуално се касаело за авария на вече монтирани съоръжения Не било установено кой е монтирал съоръженията и по чие възлагане. Не било установено това е Д., поради което и той не носел отговорност по чл. 109 от ЗС. Претендирал е разноски.

Въззивна жалба вх. № 272703/27.08.2024г. , идентична с въззивна жалба вх. № 273810/27.08.2024г., идентична с въззивна жалба вх. № 275057/28.08.2024г. от ответника по исковете В. Д. Д., ЕГН ********** в частта, в която исковете срещу нея са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че показанията на свидетелите не следвало да се кредитират, те били дадени от предубедени и заинтересовани свидетели. Не следвало да се кредитират и изводите на техническата експертиза като несъстоятелни.

Не било установено вреди в ап. 9 да са настъпили поради поведението й .

Нито свидетелите нито вещото лице сочело откъде точно идва теч, възможно било да е от вертикален щранг или от хоризонтални тръби свързани в него в частта на ревизионната шахта. Не било установено начинът на монтиране на водомерите да са причина за течовете. Закупила апартаментът през 2005г. и при огледа от вещото лице той бил в състоянието към 2005г. Ако от тогава били вредите , то ищецът едва ли би реагирал 19 години по-късно. Установено било че в по-голямата част от времето ап. 14 е необитаем, така не следвало да се кредитира извод на вещо лице, че теч е постоянен. Не било установена стойността, на която ще възлязат ремонтните работи. Не било установен и стойността на ремонта, откъде точно е течът, че той е породен от неправилно монтирани водомери. Не ставало ясно как свидетелят е преценил че ремонт е „неграмотен“, той нямал специални знания за същото. Не било установено и дали изобщо и кога е извършен ремонт и дали той е извършен след придобиването на имота от Д.. Доказателство за действително причинени вреди не можело да бъде само една оферта и то само за труд. Нямало законоустановено изискване водомерите да се монтират на посочената в решението на СРС височина, нито да има изискване за монтаж на мозайки, плочки, цокъл и т.н. Кухнята в този апартамент и в целия блок били предадени при построяването му на балатум и това покривало стандартите. Не следвало да се кредитира 4 извода на вещото лице че имало силен теч, шахтата била затворена плътно с капак под мивката и вещото лице дари не погледнало какво се случва в шахтата. За ап. 14 имало сключена застраховка, включително и за наводнение, не била образувана застрахователна щета, защото нямало теч. В. Д. не живеела в ап. 14, не бил пряк причинител на вредите.

Възлагане по чл. 49 от ЗЗД нямало. Не било установено кой е монтирал съоръженията и по чие възлагане. Не било установено това е Д., не носела отговорност по чл. 109 от ЗС. Ако СРС бил кредитирал изцяло показанията на св. П., който заявил, че през септември 2023г. сменил тръбите, скоби и т.н. , то следвало да се приеме, че проблем е отстранен и иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен. Претендирал е разноски.

Въззиваемият – ищец Х. М. Б., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е решението в тази част е правилно. Размер на вредите съдът бил определил по реда на чл. 162 от ГПК, а не по представената оферта. Процесуалното поведение на ответника довело до недоказване на твърденията му, така установени били елементите от състава на чл. 45 от ЗЗД. Събраните доказателства установявали че вредите по ап. 9 се дължат на неизправни ВиК съоръжения в собствения на Д. ап. 14, който бил ползван от баща й – ответникът Д.. Правилно била кредитирана неоспорената съдебно-техническа експертиза, изводите на която били категорични и обосновани. Едва с въззивната жалба се навеждали твърдения че за ап. 14 имало имуществена застраховка, по която не била образувана щета. Наредбата сочела изисквания за монтиране на водомери, забрана за проектиране по подове и стени на водопроводни инсталации, изисквания за изпитания за якост и водонепропускливост.

Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенция на насрещна страна за разноски.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 370812/18.11.2024г. по регистъра на СРС от адв. Т., процесуален представител на ищеца Х. Б.. Посочил е че определението е неправилно. При изпълнително производство, образувано въз основа на обезпечителна заповед не се събирали разноски от съдебния изпълнител , те следвало да се присъдят с решението по исковото дело по иска, за обезпечение на който била издадена обезпечителната заповед. Адвокатското възнаграждение следвало да се 5 присъди от база 600лв., защото точно този размер районният съд бил приел за съответстващ на сложността на делото при произнасянето по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът по частната жалба-В. Д. е оспорила частната жалба .

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

245224/01.09.2023г. по регистъра на СРС от Х. М. Б., ЕГН ********** срещу В. Д. Д., ЕГН ********** и Д. К. Д., с адрес: гр. София, ж.к. ********, с която е поискала от съда на основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 1500лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 01.09.2023г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди , изразяващи се в увреждания по собствения му апартамент № 9 в гр.

София, ж.к. ******** в кухненското помещение–намокряне на тавана и двете стени над кухненските шкафове; подкожушена и обрушена мазилка по тавана, паднала на места с явни петна от ръжда; по стените – петна от теч и набъбнала мазилка , които вреди са настъпили в резултат от нарушение и неспазване на предписаните и общоприети правила , лоша поддръжка и монтаж на ВиК инсталация на собствения на ответника В. Д. апартамент № 14 в същата сграда, стопанисването и управлението на който по упълномощаване от собственика се извършвал от ответника Д. Д.; да осъди ответниците да извършат за своя сметка следните ремонтни дейности в кухненското помещение на апартамент № 14 в гр. София, ж.к. „********: водомерните възли (водомери и спирателни кранове) да бъдат монтирани на височина от 0,50м. до 1м. от пода или в инсталационните шахти; подът на помещението в този участък да е с водоплътно покритие (плочки, мозайка или друг вид водонепропусклив материал), да се постави цокъл по граничещи стени минимум на 5-6см. Навел е твърдения, че е собственик на ап. 9, ет. 3 в сградата на бл. ******** в гр. София, а ответникът В. Д. била собственик на апартамента над него – на ап. 14. Тя живеела в чужбина и била възложила на баща си – ответникът Д. Д. управлението на имуществото й. Д. живеел в сградата, бил от години домоуправител, отдавал под наем ап. 14. През последните години двамата ответници и преимуществено ответникът Д.