Решение № 610 от 11.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. София, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора К. Д. Х. като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100602831 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

С протоколно определение от 01.06.2022 г., постановено по НОХД № 4689/2022 г., СРС, НО, 17-ти състав, в производство по реда на чл. 383, ал. 2 вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1 , вр. чл. 23, ал. 1 НК , е групирал наказанията, наложени на Д. В. Д., измежду наложените такива с: 1. влязло в сила на 08.12.2020 г. споразумение, инкорпорирано в определение по НОХД № 16229/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 101-ви състав; 2. влязло в сила на 21.06.2021 г. споразумение, инкорпорирано в определение по НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав и 3. влязло в сила на 27.10.2021 г. споразумение, инкорпорирано в определение по НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, като е определил едно общо, най-тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и два месеца. Преценено е, че доколкото процесното деяние е извършено на 21.01.2022 г. /тоест в изпитателния срок на всяко едно от предходните осъждания/, в приложение на чл. 68 от НК единствено определеното общо най-тежко наказанието следва да се приведе в изпълнение. На основание чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС е разпоредено наказанието да се търпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е зачетено и приспаднато 1 времето, през което осъденото лице е било фактически задържано по реда на ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 НПК и докато лицето е било е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по наказателните производства, част от процесната съвкупност.

Срещу горепосоченото определение от 01.06.2022 г. е постъпил срочен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура. В иницииращия настоящото производство протест представителят на обвинителната власт възразява срещу извършеното групиране на наказанията „лишаване от свобода“ по НОХД № 9153/2008 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав; НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав; НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав и НОХД № 14816/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав в частта, в която определеното общо найтежко наказание, измежду наложените такива по горепосочените осъждания, е приведено в изпълнение като такова, наложено конкретно по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, без експлицитно съдът да е посочил останалите дела от съвкупността. Изложени са твърдения, че деянията по последните три наказателни производства се намират в условията на реална съвкупност помежду си, предвид което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо и най-тежко наказание измежду всички наложени. От друга страна, в протеста се навежда, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК е неправилно приложена само и единствено по отношение на едно от наказанията, чийто изпитателен срок е бил нарушен, а именно за това, наложено по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав. В подкрепа на лансираната теза се изтъква, че предлаганото от представителя на държавното обвинение групиране, е в интерес на осъденото лице, доколкото за него ще възникне възможността от размера на общото наказание да бъдат приспаднати всички периоди на задържания, реализирани по реда на ЗМВР и НПК в рамките на всяко едно от наказателните производства, включени във формираната съвкупност.

С оглед горепосочените доводи, е отправено искане до въззивната инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт. В жалбата не се иска събирането на нови доказателства.

С определението за насрочване на делото по чл. 327 НПК, въззивният съд е преценил, че не следва служебно да допуска въззивно съдебно следствие, доколкото спорът не предполага допълнително изясняване фактологията по казуса.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което отправя молба до въззивния съд за упражняване на правомощията си по чл. 334 НПК, отменяйки атакуваното съдебно определение. Като аргумент обвинителната власт излага, че определеното общо най-тежко наказание за образувалата се реална 2 съвкупност, следва да бъде нарочно определено като такова измежду трите наказания, наложени по, както следва: НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав; НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав и НОХД № 14816/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав.

Служебният защитник на осъдения Д. – адв. Н. от САК, моли за определяне на общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца при първоначален общ режим.

Осъденият Д. В. Д. не се явява в съдебното заседание, като съдът в хода на въззивното производство докладва молба, изходяща от лицето, постъпила в деловодството на съда чрез затворническата администрация, в която се сочи, че същият не желае да участва в производството. Моли делото му да бъде разгледано само с участие на неговия процесуален представител.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Д. В. Д. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, с адрес по лична карта: гр. София, ж.к. **** и с ЕГН **********. Съгласно приложена справка за съдимост Д. е осъждан 3 пъти, доколкото касателно осъждането му по НОХД № 9153/2008 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, ерго същото е заличено, а последиците, които законите свързват със самото осъждане – отменени за в бъдеще. Трите осъждания, касаещи предмета на настоящото дело са, както следва:

1. С влязло в сила на 08.12.2020 г. определение по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, 101-ви състав, с което е одобрено споразумение, осъденият е признат за виновен в извършено за времето от 22.09.2019 г. до 11.07.2020 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и два месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 НК е прието при евентуално привеждане в изпълнение на така наложеното наказание да се приспада времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗВМР за двадесет и четири часа – на 08.10.2019 г. и на 16.07.2020 г., както и времето, през което е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 НПК за седемдесет и два часа от 07.10.2020 г., както и времето, в което спрямо него е действала мярка за неотклонение „задържане под стража“ – от 08.10.2020 г. до 08.12.2020 г.

2. С влязло в сила на 01.06.2021 г. определение по НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, 129-ти състав, с което е одобрено споразумение, Д. е признат за виновен в извършено в периода 02.06.2020 г. – 11.07.2020 г., престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието 3 изпълнение е определено да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е прието при евентуално привеждане в изпълнение на така наложеното наказание да се приспада времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗМВР за двадесет и четири часа – на 03.06.2020 г. и на 15.07.2020 г.

3. С влязло в сила на 27.11.2021 г. определение по НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, 105-ти състав, с което е одобрено споразумение, Д. е признат за виновен в извършено на 13.02.2020 г., престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

На първо място въззивният съд намира за нужно да маркира, че компетентен за произнасяне по въпроса за кумулиране на наказанията е бил именно СРС, 17-ти състав, доколкото същият е постановил последното влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение между осъдения и представителя на държавното обвинение /в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 16.11.2009 г., постановено по н.д. № 3/2009 г. на ОСНК, ВКС/.

При решаване на делото със споразумение по реда на Глава 29 НПК, по силата на разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК съдът определя общо наказание на основание чл. 25 и чл. 27 НК и се произнася по прилагане на чл.

53 НК по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с определение. В унисон с предписаното в процесуалния закон е процедирал и първият съд.

На основание чл. 383, ал. 3 НПК вр. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 НК съдът е групирал мисловно и определил едно общо, най-тежко наказание на осъденото лице измежду наложените му по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав; НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, НО, 129ти състав и НОХД № 14816/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, защото именно между тези три осъждания е налице множество престъпления и по-конкретно реална съвкупност от престъпления. Това е така, тъй като осъждането по НОХД № 16229/2020 г. по описа на СРС, 101-ви състав /влязло в сила на 08.12.2020 г./ касае консумирана продължавана по смисъла на чл.

26, ал. 1 НК престъпна деятелност, довършена на 11.07.2020 г., осъждането по НОХД № 3920/2021 г. по описа на СРС, 129-ти състав /влязло в сила в законна сила на 21.06.2021 г./ пък касае консумиран при условията на продължавано престъпление престъпен състав, довършен отново на 11.07.2020 г., а осъждането по НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, 105ти състав /влязло в сила на 27.10.2021 г./ касае консумирана престъпна деятелност на 13.02.2020 г.

Тоест към датата на довършване на въздигнатите в престъпление продължавани по смисъла на чл. 26 от НК деяния по първите две споменати наказателни дела, осъденият Д. е бил извършил вече престъплението по последно цитираното НОХД № 14846/2021 г. по описа на СРС, 105-ти състав, без да е имало влязла в сила присъда за което и да е от трите престъпления.

4

Съгласно новелата на чл. 23, ал. 1 НК, ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага само най-тежкото от тях. Разпоредбата на чл.

25, ал. 1 НК определя, че горепосоченото правило се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди /процесуалният закон изрично приравнява споразумението по последици на влязла в сила присъда – арг. чл. 383, ал. 1 НПК/.

Предвид горните съображения и с оглед конкретните обстоятелства в случая, а именно девиантните прояви на осъдения Д., обосновано и законосъобразно е прието в атакувания съдебен акт, че общото най-тежко наказание измежду трите определения, с които са одобрени споразумения, се явява именно наказанието „лишаване от свобода“ в размер на една година и два месеца.

Адекватно е съобразено и правилото, установено в новелата на чл. 68, ал. 1 НК, съобразно която съдът следва да приведе в изпълнение определеното по реда на чл. 25, ал. 4 НК общо и най-тежко наказание, в случая „лишаване от свобода“ в размер на една година и два месеца. Това е така, понеже, когато деецът извърши ново престъпление, за което му се наложи наказание „лишаване от свобода“ /характеризиращо се като такова, което единствено може да активира предходно условно осъждане/ в изпитателните срокове на предходни влезли в сила присъди и, когато престъпленията, предмет на последните, са в съвкупност по смисъла на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, след като определи за тях общо наказание, съдът е длъжен по реда на чл. 25, ал. 4 от НК да определи още и начина на изтърпяване на общото наказание. В този случай обаче, поради обстоятелството, че в изпитателния/те срок/ове, определен/и с предходните присъди (в случая определения по глава 29 от НПК) е извършил ново умишлено престъпление, за което съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“, не може да се определи начин на изтърпяване на общото наказание, различен от ефективен, защото са налице предпоставките за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК. Последното се явява нормативна пречка за отлагане на изпълнението на общо определеното наказание „лишаване от свобода“ или в тези случаи, конкуренцията между нормите на чл. 25, ал. 4 НК и чл. 68, ал. 1 НК е в полза на последната (така и в решение № 128 от 30.03.2015 г. по н.д. № 1953/2014 г., 1-во н.о. на ВКС). Допълнителен аргумент в подкрепа на последно изведеното е и структурното оформление на наказателния материален закон и по-специално систематическото място на новелите на чл. 25, ал. 4 и чл. 68, ал. 1 НК, видно от което приоритетно приложение следва да има втората спрямо първата, доколкото такава е последователността, а и логиката на нормотвореца.