Определение № 2289 от 01.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2289 гр. София, 01.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Частно касационно гражданско дело № 20268003101359 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. А., ЕГН **********, и Е. В. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. С. К., против определение №25706 от 16.12.2025г. по в. ч. гр. д. № 20251100514036 по описа за 2025 година на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Определение № 33306/08.08. 2025г. на Софийски районен съд, 92-ри състав, постановено по гр.д. № 75649/2024 година, с което е прекратено производството по гр. д. № 75649/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 92-ри състав, образувано по молба на И. Д. А. и Е. В. Л., с която се иска по реда на чл. 51 ЗН призоваване и определяне на срок на Е. А. С., ЕГН **********, в качеството й на наследник на В. Б. А., ЕГН **********, починал на 05.10.2022г., да заяви дали приема наследството или се отказва от него.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението, като искат отмяната му. В изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърдят наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на четвърто г. о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема 1 следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирана страна- с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с молба на И. Д. А. и Е. В. Л., които като законни наследници на починалия В. Б.

А., ЕГН **********, са поискали на основание чл. 51 ал. 1 ЗН да се призове другия наследник по закон- Е. А. С., ЕГН **********, като й се определи срок да заяви дали приема или се отказва от наследството на наследодателя. С разпореждане № 62916/15.04.2025г. съдът е определил такъв срок на ответната страна по молбата и е указал последиците от неизпълнение на това указание. Същата е била търсена на посочения в молбата адрес в гр. София, ж.к. Западен парк, бЛ. 72, вх. Б, ет. 3, ап. 10, като изпратеното съобщение е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 30.04.2025г., но лицето не е открито, като по сведение на съседката Коцева лицето живее постоянно в чужбина и апартаментът е необитаем. Видно от извършената по делото справка, посоченият адрес е постоянен и настоящ адрес на лицето.

При последващото посещение на адреса длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че по сведения на съседи лицето не живее на адреса, поради което по разпореждане на съда на 10.06.2025г. е залепено уведомление на входната врата по реда на чл. 47 ГПК. В посочения в уведомлението двуседмичен срок по чл. 47 ГПК лицето не се е явило в съда за получаване на съдебните книжа. От служебно извършената от съда справка е установено, че липсват регистрирани трудови договори или търговска дейност на лицето.

При тези дани въззивният съд е приел, че са били положени всички усилия за редовното призоваване на наследника с оглед осигуряване на личното му участие в производството по чл.51 от ЗН и възможност да заяви дали приема или се отказва от наследството на своя наследодател. Посочил е, че за да бъде изпълнена процедурата на чл. 51, ал. 1 ЗН, е необходимо лицето, имащо качеството на наследник, да направи лично волеизявление, за което да му бъде определен срок и да му бъдат ясно разяснени последиците от липсата на волеизявление, но в случая наследникът не е намерен на известния адрес и извършване на тези съдопроизводствени действия се явява невъзможно.

Според съда е недопустимо назначаването на особен представител на лицето 2 по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, тъй като изявлението, което е необходимо да бъде извършено в процедурата по чл. 51 ЗН, принадлежи лично на носителя на правото на наследяване и процесуален представител не би могъл да извърши действията с оглед особения характер на производството. За неоснователно е прието искането в жалбата за изискване на справка от Дирекция „Миграция“ по отношение на лицето, като съдът е посочил, че събирането на това доказателства в случая е ненужно. По изложените съображения съдът е достигнал до извода, че доколкото е налице обективна невъзможност за провеждане на надлежна процедура по чл. 51 ЗН, то производството по делото правилно е било прекратено. Посочил е, че за жалбоподателите не съществува пречка при снабдяване с данни или информация за известни други адреси или възможност за уведомяване на лицето да сезират съда с ново искане по чл. 51 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивнитя съдилища, посочени в т.1 и т.2 от разпоредбата, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, жалбоподателите твърдят, че при постановяване на обжалваното определение съдът се е произнесъл по следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- „Следва ли сьдът да прекрати производството по чл. 51 ЗН спрямо всички наследници, включително редовно призованите, когато по отношение на един от наследниците са изчерпани всички предвидени в закона способи за призоваване, включително по чл. 47 ГПК, без да е постигнато редовно призоваване?"

Иска се допускане на касационно обжалване на определението и при условията на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице поддържаните от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Формулираният от жалбоподателите

3 въпрос в изложението не кореспондира с мотивите на обжалваното определение, не е бил разглеждан при постановяването му и не е от значение за изхода на производството, поради което и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Производството по делото е било образувано по подадена молба с правно основание чл.51, ал.1 от ЗН, с която е поискано определяне на срок за изявление само на едно лице- наследник, което не е било открито на известните по делото адреси и чието уведомяване се е оказало невъзможно, поради което съдът е приел, че следва да прекрати производството по делото. Съдът не е бил сезиран с искане за определяне на срок по чл.51 от ЗН на повече лица и не е постановявал прекратяване на производството срещу други лица, които са били редовно уведомени.

Не се установява наличие и на сочената от частните жалбоподатели очевидна неправилност на определението. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани пряко от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. От твърденията в изложението не може да се обоснове извод при постановяване на обжалваното определение да е било допуснато нарушение, довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл, нито да е била приложена несъществуваща или отменена правна норма. В съответствие с формираната по приложението на разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗН съдебна практика / Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о./ съдът е приел, че ответната страна следва да бъде лично уведомена за указанията на съда да заяви дали приема наследството или се отказва от него и да направи лично волеизявление за това, поради което и в това производство е неприложима разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, предвиждаща назначаване на особен представител. По същите съображения ответната страна не може да се приеме за редовно уведомена на основание чл.47, ал.5 от ГПК. Не са налице и основанията за за приложение на разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК, доколкото на ответната страна не е било връчвано съобщение със съответното предупреждение съгласно чл.40, ал.2, изр.2 и чл.41, ал.2, изр.2 от ГПК. При постановяване на обжалваното 4 определение съдът е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателите, а изложените в обратен смисъл твърдения в изложението им са неоснователни. Обжалваното определение не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №25706 от 16.12.2025г. по в. ч. гр. д. № 20251100514036 по описа за 2025 година на Софийския градски съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5