Решение № 9980 от 27.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9980 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря ...................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20221110134064 по описа за 2022 година иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът .............................. чрез пълномощницата адвокат З. Б. К. твърди против ответника ........................ настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от ищеца.

Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 3 551.74 лева застрахователно обезщетение, като направил и 25.00 лева ликвидационни разноски, след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче платил на ищеца едва 1 790.87 лева от претендираните общо 3 576.74 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

1 785.87 лева застрахователно обезщетение;

17.86 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 19. V. 2022 година до 23. VІ. 2022 година включително; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 24. VІ. 2022 година 1 до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска, включително по размер. Оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца. Не оспорва, че ищецът изплатил обезщетение в претендирания размер, нито, че автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че вече изплатената от него сума покрива напълно действително претърпените от клиента на ищеца вреди. Произшествието настъпило случайно по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс. Водачът на застрахования от ищеца автомобил нарушил правилата за движение като паркирал автомобила си неправилно.

2. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА

СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на застраховката „Каско“:

На 21. IХ. 2021 година ищцовото застрахователно дружество и ................... Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., сключват автомобилна застраховка .............................. За горното явства застрахователна полица №.................................. представена по делото с исковата молба.

2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“:

Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд към 22. ХI. 2021 година за лек автомобил марка ............... с регистрационен №.................... бил сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответника. Договорът е сключен за срок от ...........................

3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:

На ....................... часа в гр. ...... свидетелят ................. с ЕГН**********, живеещ в гр.

..................... управлява собствения си лек автомобил марка ................ с регистрационен №.................... на бул. ................. Водачът паркира автомобила на Т-образно кръстовище в района на .................. без да задейства ръчната спирачка. В следствие на горното превозното средство самопотегля, движейки се с треактория на ляво, преминава кръстовището и се сблъсква с лек автомобил марка ............................ с регистрационен №.... собственост на ................ Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., управляван от свидетеля С. А. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. ........................ Така водачът на лек автомобил марка .................. с регистрационен №.................... предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.

На същата дата в 1500 часа е съставен представен по делото с исковата молба двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

4. По изплащането на застрахователното обезщетение:

На 22. II. 2022 година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на застрахованото моторно превозно средство, сумата от 3 551.74 лева. За горното обстоятелство явства представено 2 по делото с исковата молба преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.

На 13. IV. 2022 година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ №.................. с което заявява за възстановяване общо тридесет регресни щети, включително процесната. На ответника е изпратена и регресна претенция. Писмото и регресната претенция, както и известието за доставянето им, са представени по делото с исковата молба.

На 20. V. 2022 година ответникът плаща на ищеца сумата от 1 790.87 лева. Съдът установява обстоятелството от справка за движенията по сметки на ищеца от същата дата, представено по делото с исковата молба.

5. Данни, почерпани от експертното заключение:

По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 23. I. 2024 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ................................. Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка .................. отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 3 551.74 лева.

Съдът не взема предвид отговора на вещото лице по последния въпрос, поставен от ответната страна. Видно от самото заключение, отговорът на въпроса зависи от това дали начертаната в процесния протокол скица отговаря на действителното положение на автомобилите.

Тъй като доказателства в такава насока не се събраха, съдът не може да приеме, че застрахования от ищеца автомобил е бил паркиран непосредствено след кръстовището. Самото вещо лице посочва в отговора на въпрос VIII, че е невъзможно да установи точното място на настъпването на произшествието.

3. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:

1. По иска за главницата:

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство; увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство; причинна връзка между противоправното поведение и увреждането; вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното.

3

В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.

В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 98 от Правилника за прилагането на Закона за движение по пътищата, според който водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият допуска пътнотранспортно произшествие на 22. ХI. 2021 година. В резултат на това противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка .............................

Вината се предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена.

Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението на вещото лице.

Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 3 551.74 лева.

Страните не спорят относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и ответника.

Спорен между страните е и въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане на 3 551.74 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер определя на 1 790.87 лева.

Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.

4

Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение, постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния случай вещото лице определя размера на действително настъпилите вреди на 3 551.74 лева. Към тях следва да се добави и сумата от 25.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето на дължимото обезщетение. Така съдът определя общо дължимата сума на общо 1 790.87 лева.