Определение № 4244 от 20.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4244 гр. Варна, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Геновева Илиева

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501779 по описа за 2026 година

Производството по е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК 175330437, гр. София срещу определение № 8595/24.06.2026г., постановено по гр.д. № 11350/2025г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение № 2030/25.05.2026г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на адв. М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро с ДДС до размера на сумата от 122, 71 евро за оказана безплатна правна помощ в полза на К. С. в производството по гр.д. № 11350/2025г. на ВРС по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на осн. чл. 248 ГПК.

В частната жалба се твърди, че така постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като присъденият адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ не съответства на действителната правна и фактическа сложност, с която делото не се отличава, с обема на положения от процесуалния представител труд, извършените от процесуалния представител действия, както и с обстоятелството, че същият не се е явил в съдебно заседание, с което именно е счел, че не се налага събиране на допълнителни доказателства.

Настоява се за отмяна на атакуваното определение и намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 122, 71 евро.

Насрещната по частната жалба страна – К. С., чрез адв. М. М. настоява за потвърждаване на атакувания акт по съображения, че определяне на възнаграждение съдът е преценил всички обстоятелства по чл. 36, ал. 3 ЗА.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението, чието изменение в частта за разноските, е поискано първоинстанционният съд е уважил иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, осъждайки 1

КРЕДИСИМО ЕАД да плати на К. С. сумата от 10, 23 евро /20 лв./, представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № 2344050/03.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

В производството по делото, ищецът е бил представляван от адв. М. М., който е предоставил безплатна правна помощ на К. С. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Процесуалният представител е депозирал исковата и уточняваща молба, изразил е писмено становище по изготвения проект за доклад преди първото съдебно заседание и е изразил становище по същество на спора.

Преценявайки конкретно посочени обстоятелства, съдът е присъдил в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро с ДДС, което съответства на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в редакцията на нормата преди изменението й с ДВ, бр. 17 от 2026 г., която е приложима в случая, е предвидено, че когато от адвоката е оказана безплатна правна помощ, съдът определя възнаграждението, което му се следва, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Съдът не следва да прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, с която в нея е регламентиран минимален праг, под който не може да бъде определен размерът на адвокатското възнаграждение за оказана в съдебното производство безплатна защита на страната, чрез препращане към размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В тази насока е константната практика на ВКС - Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о. и др. Размерът на възнаграждението, което се следва на адвокат за осъществената от него безплатна защита на ищеца в проведеното първоинстанционно производство, трябва да бъде определен от съда при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност. Това са видът на спора, интересът на делото, видът и количеството на извършената от адвоката работа.

Съобразявайки се с действителната правна и фактическа сложност, с която делото се отличава, произтичаща от предмета на спора пред първата инстанция, която е разгледала иск за връщане на платена възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит, която изисква проучване на съдебната практика на съдилищата в страната и задължителната такава на СЕС, т.е., че делото се отличава с правна, а с фактическа сложност; изчерпването на защитата с депозиране на искова молба, уточняваща такава и писмено становище по изготвения проект за доклад и становище по същество на спора, съдът намира, че определеното и присъдено възнаграждение съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ищеца защита и сложността на делото.

Предвид изложено, съвпадане изводите на двете инстанции, атакуваното определение, следва да бъде потвърдено.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8595/24.06.2026г., постановено по гр.д. № 11350/2025г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК 175330437, гр. София за изменение на решение № 2030/25.05.2026г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на адв. М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро с ДДС до размера на сумата от 122, 71 евро за оказана безплатна правна помощ в полза на К. С. в производството по гр.д. № 11350/2025г. на ВРС по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на осн. чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3