Решение № 152 от 07.03.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Шумен, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630100837 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, с която по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от “Теленор България“ ЕАД против Т. АС. Д. от гр. Шумен, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца – Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, съществува изискуемо, парично вземане, за което по образувано заповедно производство – ЧГД № 195/2021 г., по описа на ШРС, против длъжника – потребител, по реда на чл.

410 ГПК, има издадена Заповед № 260083/27.01.2021 г., за изпълнение на парично задължение, в общ размер 435.82 лева, произтичащо от Договори, по издадени фактури, с правно основание, както следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл.

318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 66.17 лв., с ДДС - неплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, ведно с искане за законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2020 г., до окончателно плащане; по чл. 92 ЗЗД и цена 168.26 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно с искане за законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2020 г., до окончателно плащане; по чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал.

1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 201.39 лв. 1 неплатени вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство начислени заедно с месечните абонаментни такси за потребени мобилни услуги, ведно с искане за законна лихва върху цената, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2020 г., до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковете си твърдейки, че ответницата била абонат на ищеца – доставчик на мобилни услуги, като били сключен Договор за мобилни услуги от 16.01.2017 г. , чрез мобилен номер **********, по програма „Нон стоп 24,99 лв.“, за срок от 24 месеца /д о 16.01.2019 г./, изменен с Допълнително споразумение, по програма „Тотал 24,99 лв.“, за срок от 24 месеца /д о 21.09.2020 г./, както и Договор от 21.09.2018 г., за лизинг на мобилно устройство марка NOKIA 3.1 Whie, със срок на изплащане - 23 месечни вноски в размер на 9.58 лв. всяка, съгласно Погасителен план.

Ежемесечно ищецът издавал фактури, с които начислявал договорените абонаментна такса и лизингова вноска. Твърди се фактурираните за периода м. януари 2019 г. – м. май 2019 г. услуги, н е били платени от потребителя, поради което мобилният оператор прекратил едностранно договорите, като издал крайна Фактура № 7288358614/05.05.2019 г., с която били начислени:

168.26 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и 163.03 лв. - неплатени лизингови вноски за устройство NOKIA Whie. Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 195/2021 г., по описа на РС Шумен и срещу ответницата била издадена Заповед № 260083/27.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение в размер на 435.82 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на вземането. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите: 66.17 лева - неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договорите; 168.26 лв. - неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги; 201.39 лв. – неплатени лизингови вноски, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 435.82 лв., от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на вземането.

Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответника служебен защитник подава писмен отговор. Намира исковата молба, както за недопустима, като подадена от лице, без правен интерес или от лице без представителна власт, 2 така и исковете за неоснователни. Твърди, че към исковата молба ищецът не бил представил доказателства за връчване на ответницата на уведомления, че има изискуеми и ликвидни задължения по представените договори, което се явявало нарушение на общите правила на договора за мобилни услуги. Прави възражение за наличието на неравноправни клаузи, както и възражение за нищожност на клаузи от договора, поради противоречие със закона. Прави възражение за изтекла три годишна погасителна давност на вземанията. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а ответникът, чрез назначения му служебен защитник, намира исковата молба за неоснователна.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор за мобилни услуги от 16.01.2017 г. /л. 10/, се установява, че на ответницата са предоставени телефонни услуги, чрез мобилен номер ***, при ОУ на „Теленор България“ ЕАД /л. 21 по ГД № 1331/2020 г., по описа на РС Нови Пазар/, с приложена Ценова листа /л. 13/. С Допълнително споразумение от 21.09.2018 г. /л. 14/, чрез същия мобилен номер, на ответницата са предоставени телефонни услуги по програма „Тотал 24,99 лв.“, по Ценова листа /л. 15/, за срок от 24 месеца /до 21.09.2020 г./.

С Договор за лизинг от 21.09.2018 г. /л. 17/, при ОУ за лизинг на „Теленор България“ ЕАД /л. 18/, на ответницата е предоставено мобилно устройство марка Nokia 3.1 Whie, със срок на плащане - 23 месечни вноски в размер на 9.59 лв. всяка, съгласно Погасителен план. От приетите по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че от ищеца /доставчик на мобилни услуги/ са издадени:

Фактура

№

7282996046/05.01.2019 г. /л. 19/, с която, за отчетен период от 05.12.2018 г. – 04.01.2019 г., са начислени 33.77 лв. /с ДДС/, от които: такси – 21.81 лв. и вноска лизинг – 9.59 лв., със срок за плащане – 20.01.2019 г.; Фактуpa № 7284383831/05.02.2019 г., /л. 20/, с която, за отчетен период 05.01.2019 г. – 04.02.2019 г., са начислени 33.77 лв., от които: такси - 23.23 лв. и вноска лизинг – 9.59 лв., със срок за плащане – 20.02.2019 г.; Фактура № 7285710403/05.03.2019 г. /л. 21/, с която, за отчетен период 05.02.2019 г. – 3

04.03.2019 г., са начислени общо 34.57 лв. /с ДДС/, от които: 20.82 лв. /без ДДС/ - за месечна абонаментна такса и 9.59 лв. - лизингова вноска, със срок за плащане – 20.03.2019 г.; Фактура № 7287038545/05.04.2019 г. /л. 22/, с която, за отчетен период 05.03.2019 г. – 04.04.2019 г., са начислени такси 5.73 лв. и лизинг – 9.59 лв., със срок за плащане – 20.04.2019 г.. С Фактура № 7288358614/05.05.2019 г. /л. 23/, за отчетен период 05.04.2019 г. – 04.05.2019 г., са начислени общо 435.82 лв., от които – 168.26 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договор и 163.03 лв. – лизинг, със срок за плащане – 20.05.2019 г.. С Протокол от 26.10.2018 г. /л. 54/ мобилно устройство марка Nokia 3.1 Whie, е прието в магазин на ищцовото дружество с описание на повреда „не се включва“, „черно петно на гърба на телефона, драскотини от горе и отдолу“, ,,протектор, който е с отчупено парче в горен десен ъгъл”. Съгласно Сервизен протокол от 08.10.2018 г. /л. 55/, мобилното устройство е прието с описани на повреда проблем при включване и изключване и със забележки: „следи от удари по корпуса в долните два“. По Жалба на ответницата от Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, е съставен Акт № К-0047130/24.01.2019 г. /л. 196/ за извършена проверка и от Директора е издадено Наказателно постановление № В-0041130/08.04.2019 г. /л. 193/, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 3000 лв., на основание чл. 222а ЗЗП, която с Решение № 437/10.07.2019 г. по ВАНД № 1079/2019 г., по описа на РС Шумен /л. 199/, е намалена на 700 лв.

От приобщеното ЧГД № 195/2021 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 262463/17.12.2020 г., по описа на РС Нови Пазар, в полза на ищеца срещу длъжника - ответник е издадена Заповед № 260083/27.01.2021 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение в размер на 435.82 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.12.2020 г., до окончателно плащане, както и сумата 385 лева разноски. Заповедта е връчена на длъжника, който в законовия срок подава възражение рег. № 263266/26.02.2021 г., по писа на РС Шумен. На заявителя е дадена възможност и едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено на 08.03.2021 г.. С молба рег. № 264209/29.03.2021 г., заповедният съд е уведомен за подадената искова молба.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор 4 писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

Възраженията на назначения на ответника служебен защитник за недопустимост на исковата молба като подадена от лице без представителна власт, както и поради липса на правен интерес, настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения: Към исковата молба има приложено пълномощно от законните представители на ищеца /л. 5/, с което упълномощават Директор Дирекция „Правни отношения и корпоративно управление“ Й. В. И. самостоятелно или чрез преупълномощени лица да извършва всички действия свързани с юридическото обслужване на Дружеството в това число да го представлява пред всички съдилища и съдебни инстанции по всички граждански дела заведени от и срещу Дружеството. С Пълномощно /л. 7/ Й. В. И. упълномощава В. Д. Д. и Д. Л. Ш., заедно и поотделно, да сключван от името на Дружеството договори за правна помощ и съдействие с адв. З. Й. Ц., вписан в САК, какъвто договор и пълномощно са налични на стр. 8 и стр. 9 по делото. В този смисъл исковата молба не е подадена от лице без представителна власт. По общо правило правният интерес се свързва и се предпоставя от твърдението на ищеца, че е налице правен спор. Наличността на правен интерес е предпоставка, за да може да се пристъпи към постановяване на решение по съществото на делото по въпроса доколко твърдяното правоотношение съществува или не съществува. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК поставя изрично изискването за наличие на правен интерес само за установителните искове. При другите искове правният интерес произтича от естеството на търсената защита.

Застъпван е и възгледът, че интересът няма да бъде налице, когато ищецът може да постигне същата цел по друг, по-кратък път, но това не може да важи за всички случаи. В процесния случай ищецът предявява установителни искове твърдейки, че ответникът не е изпълнил поети задължения като за него не съществува по-кратък път за постигане на целта – разрешаване на възникналия правен спор относно удовлетворяване на твърдяното от ищеца материално правното притезание. Исковете са предявени по реда на чл. 422 5

ГПК и са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С предявените искове се цели установяване съществуване в полза на ищеца на парично вземане, като предметът на исковото производство е обусловен от издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на исковете ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 195/2021 г., по описа на РС Шумен, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца /Заявление рег.