Решение № 754 от 07.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Кюстендил, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20261520100697 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 2750/25.02.2026 г. о т „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 204611425 със седалище и адрес на управление: гр. София 1408, район „Триадица“, Бул. „Витоша“ № 146 А, Бизнес център България, представлявано от изпълнителните директори С. Е.

Ц. и Г. Х. К., чрез юрк. А. Б. против Р. Ф. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К***.

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2024 г. между „Максо България“ АД като кредитодател и Р. Ф. Р. – кредитополучател, бил сключен по електронен път Договор за кредит № 100085841. Договорът бил сключен по електронно заявление за отпускане на кредит от разстояние, подадено онлайн от Р. Р.. На същата били изпратени всички необходими документи, в това число Общи условия, Приложение № 1, съдържащо погасителен план, и Стандартен европейски формуляр към договора като същите били налични и на сайта на дружеството. След като се запознала със съдържанието на договора ответницата натиснала бутон „Вземи парите сега“, въвела изпратения на телефонния й номер шестцифрен код и по този начин подписала договора за кредит при уговорените условия. По силата на този договор кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 5 000 лева при договорени между страните условия. Съгласно погасителния план последната вноска била с падеж 20.08.2027 г. Част от заемната сума, равняваща се на 3 641, 62 лева, била усвоена от Р. Р. в брой на каса на „Изипей“ АД, а остатъкът до пълния размер на заема от 5 000 лева или 1 358, 38 лева послужил за погасяване на задълженията по предходен Договор за 1 кредит № 100029022 от 01.08.2022 г., сключен между страните. Заявява се, че длъжникът извършил три плащания по договора, както следва: 350 лева на 04.10.2024 г., 200 лева на 28.04.2025 г. и 100 лева на 20.06.2025 г. Твърди се, че ответникът изпаднал в забава, поради неплащане на шест погасителни вноски, с оглед на което кредиторът имал право да обяви всички задължения по договора за изцяло и предсрочно изискуеми, считано от 22.08.2025 г. – датата на която бил изпратен уведомителен имейл на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция с длъжника. Не последвало доброволно изпълнение. Поради това било образувано заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 410 ГПК - ч. гр. дело № 2198/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, по което била издадена заповед за изпълнение. В хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК били дадени указания на заявителя да предяви вземанията си по исков ред, с което обосновава и правния интерес от водене на настоящите искове.

С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че „Максо България“ АД, ЕИК 204611425 има следните вземания срещу ответника Р. Ф.

Р., ЕГН **********, с адрес в гр. К***: 2 479, 65 евро главница, дължима по Договор за кредит № 100085841 от 09.08.2024 г.; 760, 33 евро – договорна лихва, начислена за периода от 20.10.2024 г. до 20.08.2025 г.; 41, 40 евро – наказателна лихва, начислена за периода от 20.11.2024 г. до 20.08.2025 г., за които суми (в левовата им равностойност) е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2198/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово.

Претендират се разноските в настоящото производство и по ч. гр. д. № 2198/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, н е изпраща представител. Депозирали са молба за даване ход на делото в отсъствие на представител на дружеството, както и се прави искане за постановяване на решение при условията на чл. 238 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

По допустимостта на исковете:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.

2

По основателността:

Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че искането за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор в срок на исковата молба, не се явява в първо съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Съдът счита, че искът е вероятно основателен с оглед на представените по делото писмени доказателства – Общи условия за предоставяне на кредити Xtra, Приложение 1 към Договор за кредит Xtra №100085841/09.08.2024 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, представена онлайн кореспонденция между страните и др.

Извън посоченото, съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.

236, ал. 2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, то на ищеца се следват разноски. Същият претендира разноските в заповедното и исковото производство, доказал е плащането им, приложил е списък за разноски по чл.

80 от ГПК и ги е претендирал своевременно /л. 52/. Поради това ответникът ще бъде осъден за сумата от 287, 16 /двеста осемдесет и седем евро и шестнадесет цента/ евро, разноски в настоящото исково производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и за сумата от 81, 35 /осемдесет и едно евро и тридесет и пет цента/ евро, разноски по ч. гр. д. № 2198/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По обжалваемостта:

Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Р. Ф. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К***, дължи и следва да плати на „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 204611425 със седалище и адрес на управление: гр. София 1408, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 А, Бизнес център България представлявано заедно от изпълнителните директори – С. Ц. и Г. К., сумите, както следва: 2 479, 65 евро - главница, дължима по Договор за кредит № 100085841 от 09.08.2024 г.; 760, 33 евро – договорна лихва, начислена за периода от 20.10.2024 г. до 20.08.2025 г.; 41, 40 евро – 3 наказателна лихва, начислена за периода от 20.11.2024 г. до 20.08.2025 г., за които суми (в левовата им равностойност) е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2198/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА Р. Ф. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К*** ДА ПЛАТИ на „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 204611425 със седалище и адрес на управление: гр. София 1408, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 А, Бизнес център България, сума в размер на 287, 16 /двеста осемдесет и седем евро и шестнадесет цента/ евро разноски в настоящото исково производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и за сумата от 81, 35 /осемдесет и едно евро и тридесет и пет цента/ евро, разноски по ч. гр. д. № 2198/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4