Решение № 181 от 08.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Кърджали, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200324 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2600015 от 27.03.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 евро на „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД с ЕИК 108688891, адрес с.Конево, общ.Кърджали, обл.Кърджали, в качеството му на работодател и строител, за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД с.Конево счита наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че наказващият орган направил необоснован извод относно причините за настъпилата трудова злополука, неправилно била установена фактическата обстановка. Прието било, че жалбоподателят не е обезопасил контурите на изграждащата се плоча чрез поставяне на парапети, бордови ленти, предпазни мрежи и други колективни средства за защита, който извод не съответствал на фактическата и технологична специфика на извършваните СМР полагане на кофраж за изграждане на плоча към момента на инцидента. Поставянето на описаните в наказателното постановление колективни предпазни съоръжения към този момент било технически невъзможно и щяло да възпрепятства изпълнението на самите СМР, тъй като кофражните платна и носещите 1 елементи били в процес на монтаж. Те се монтирали ред по ред и нямало как да се изграждат предпазни елементи точно на този етап от строителството. Наказващият орган бланкетно възпроизвел нормите от закона, без да съобрази дали в действителност е възможно изпълнението на конкретните мерки описани в наказателното постановление. От трудовото досие на пострадалия било видно, че работодателят е изпълнил задълженията си по безопасност на труда, като на работника били проведени инструктажи и осигурени лични предпазни средства. Пренебрегнато било поведението на пострадалия преди инцидента. Той имал изключителна вина и неговото самоволно поведение довело до инцидента.

Пострадалият не изпълнявал непосредствено възложената му работа към момента на падането, а разговарял по мобилен телефон, като в същото време се разхождал без причина и самоволно се отклонил от безопасния начин на работа. Липсвала категорично доказана причинна връзка между твърдяното нарушение и настъпилия резултат. В наказателното постановление нямало мотиви относно определения размер на наложената имуществена санкция, която била над законовия минимум. Налице било противоречие в наказателното постановление, тъй като санкцията била определена в евро, докато разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ предвиждала размер в български лева. Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено или при условията на евентуалност, да бъде изменено, като се намали размера на имуществената санкция до предвидения минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че в тежест на административнонаказващия орган било да докаже изложените факти в акта и наказателното постановление. На мястото на инцидента имало свидетел, който следвало да бъде вписан в АУАН. От акта и наказателното постановление не ставало ясно каква процедура е избрал административнонаказващият орган или актосъставителят - дали актът е съставен по писмени данни или присъствайки на мястото на инцидента е установил всички факти и обстоятелства, които впоследствие е описал. Това опорочавало самата процедура и осуетявало възможността на жалбоподателя да реализира правото си на защита. В атакуваното постановление имало изброяване от чл.61 и чл.62 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, без да са съобразени вида на извършвания трудов процес и конкретната възможност да бъдат изпълнени на място тези предпазни средства. Без никакви доказателства се твърдяло, че във връзка с инцидента на С.Ч. била причинена смърт. Определената санкция от 3 000 евро не била предвидена в материалния закон, който е посочил административнонаказващият орган. Предвид допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон, моли наказателното постановление да бъде отменено, като претендира и разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата. Изтъква, че жалбоподателят бил наказан за това, че не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на лицето С.Ч. в минималните изискуеми и предвидени в закона изисквания.

Инспекторите ясно определили в какво точно се изразява това, а именно необезопасяване при работа на височина, извършена от лицето в деня на настъпване на злополуката на строеж, чийто единствен строител и изпълнител се явявало дружеството-жалбоподател.

2

Чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд изисквал работодателят да предостави поне минималните изисквания за безопасност и здраве при работа на работещите. Именно неизпълнението на това законово изискване било нарушението в процесното наказателно постановление. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност на обжалваното постановление, като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, позовавайки се на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2025 г., около 13.40 часа, свидетелите Х. Ч. и Д. В. - инспектори в ДИТ гр.Кърджали, по повод подаден сигнал за настъпила злополука, извършили проверка по работни места на обект: строеж на „Жилищна сграда с търговски партер в **** по плана на гр.Кърджали”-сграда 3, находящ се на адрес *******. Строежът се изпълнявал чрез наети лица от „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД по силата на Договор за доставка и строителство от 17.05.2023 г., сключен между „БГ БАЛКАНСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД - възложител и „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД - изпълнител. Свидетелите установили, че на същата дата С.С.Ч. и Б. Х. М. /наети от жалбоподателя на трудов договор/, работели в обекта на височина кота +1 (около 2,70м.) от терен/земя - изграждали кофраж за полагане на етажна плоча между първи и втори жилищен етаж на сградата. По време на проверката по работни места, инспекторите констатирали, че жалбоподателят, в качеството му на работодател и строител, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд при работа на С.С.Ч., работещ в обекта на длъжност „общ работник строителство на сгради”. Дружеството „СЕРВИС ИНВЕСТ“ ЕООД не било обезопасило срещу падане на хора от височина контурите на изграждащата се плоча (етажна плоча между първи и втори етаж) на северната фасада на строящата се жилищна сграда, с обща височина около 14,70 м. (формирана от: около 2,70 м. на височина от кота „0” от терен/земя и около 12 м. в дълбочина кота (-12 м.) от терен/земя, която дълбочина е с ширина около 2 м. образувана между основите на сградата и изкопа), чрез достатъчно високи приспособления (съоръжения, ограждения), изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение, или чрез средства за колективна защита (предпазни/защитни мрежи и др.). По този начин на 11.12.2025 г. бил създаден риск от падане от височина на работещия С.С.Ч., изграждащ кофраж на етажна плоча между първи и втори етаж на строежа. На същата дата около 13.00 часа, работникът С.Ч. паднал от височина около 14,7 м., от изграждащата се етажна плоча с необезопасени контури (между първи и втори етаж на строежа), вследствие на което получил черепно-мозъчна травма с фрактура на главата, а впоследствие настъпила смърт. Още в деня на проверката свидетелят Ч. съставил Акт за спиране на строежа, на основание чл.404, ал.1, т.3 от КТ. Поставен бил и 3 специален знак за спиране - предупредителна лента за ограждане на плоча кота +1 от терен/земя на строежа „Жилищна сграда с търговски партер в **** от **** по плана на гр.Кърджали“-сграда 3. По повод установеното нарушение, на 28.01.2026 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, връчен на същата дата на управителя Е.Н., който го подписал без възражение. Въз основа на съставения акт, на 27.03.2026 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ наложил на „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД с.Конево административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 евро за извършено нарушение по чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Х. Ч., Д. В. и Б. М.; Акт за установяване на административно нарушение от 28.01.2026 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол № ПР2549175/28.01.2026 г., в който са отразени констатациите на контролните органи от извършената проверка по работни места и по документи; Констативен протокол от 11.12.2025 г.; Акт за спиране от 11.12.2025 г.; Декларация на работника Б. М. от 11.12.2025 г.;

Обяснение на Б. М. от 11.12.2025 г.; Разрешение за строеж ****; Решение към Разрешение за строеж ****; Заповед № 43 от 07.11.2023 г.; Договор за доставка и строителство от 17.05.2023 г.; Призовка по чл.45 от АПК от 11.12.2025 г.; Трудов договор ****; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Длъжностна характеристика; Допълнително споразумение от 02.01.2025 г.; Служебна бележка от 10.12.2024 г.; Заповед от 29.12.2025 г. за прекратяване на трудов договор; Протокол от 12.01.2026 г. за вписани електронни трудови записи;

Застрахователна полица; Декларация за трудова злополука от 16.12.2025 г.; Протокол за трудова злополука от 15.12.2025 г.; Трудов договор № ****; Длъжностна характеристика;

Допълнително споразумение от 02.01.2025 г.; Служебна бележка от 09.08.2024 г.; Протокол от 19.02.2026 г. за резултатите от извършено разследване на злополука от 11.12.2025 г.;

Разпореждане на НОИ от 27.02.2026 г.; копия от книги за инструктаж; Списък на работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства в т.ч. специално работно облекло на работещите в „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД; Оценка на личните предпазни средства в „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД; Оценка на работното облекло, личните предпазни средства и специалното работно облекло в „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД;

Инвестиционен проект; Протокол от 06.01.2026 г.; снимков материал, както и другите приети по делото доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в 4 законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД с.Конево за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Такова изискване за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е определено в чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, според който текст паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Съгласно чл.62, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., за предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.