Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 434 от 11.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 283/2025
Вид
Определение № 434
Подписан
11.07.2025
В сила
11.07.2025
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 1-10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба подадена от З. Г. с. – Т.а, С.

Д. Т. и Н. Х. Х., тримата действащи чрез процесуалния им представител адв. И. Б. от САК, със служебен адрес: гр. ****, насочена срещу Разпореждане № 5082 от 10.10.2024 г., с което е разпоредено незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение №1261 от 10.10.2024 г. по ч.гр.д.№2463/2024 г. по описа на РС – Кюстендил.

В жалбата се релевира, че атакуваното в настоящото производство разпореждане е незаконосъобразно, тъй като приложеният към заявлението документ не съставлявал "извлечение от счетоводни книги" по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, доколкото не индивидуализирал по ясен начин вземането, претендирано от банката, в това число размера на извършените плащания от страна на длъжника, броя на вноските, които не са издължени на договорените дати, общия размер на непогасената част от дълга, включваща главница и непогасена договорна лихва, размера на обезщетението за просрочено плащане, както и информация дали е настъпила предсрочна изискуемост според условията на договора. Във връзка с оспорването за неяснота относно настъпването на предсрочната изискуемост на процесното вземане е посочено, че в извлечението липсвала информация кога е връчено на длъжниците изявлението на банката за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Акцентирано е, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на произволна дата – 02.10.2024 г., а не след изтичане на 30 дневния срок, даден на длъжниците за доброволно погасяване на дълга. Не се установявало и дали изискуемостта на вземането е настъпила преди депозиране на процесното заявление. Въз основа на изложените съображения е заявено искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

В законоустановения срок е подаден отговор от заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД. Оспорва се основателността на частната жалба. Не се споделя довода за нередовност от външна страна на извлечението от счетоводните книги на банката, като подробно се аргументира това виждане. Оспорва се и сочената от жалбоподателите неясното относно обявяването на предсрочната изискуемост на вземането.

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, които имат правен интерес от 1 обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в нея, становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Пред РС Кюстендил е депозирано заявление по реда на чл.417 ГПК от заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД срещу длъжници З. Г. с. – Т.а – кредитополучател, С. Д. Т. – солидарен длъжник и Н. Х. Х. – поръчител, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: ** лева, представляваща непогасена главница по Договор №000LD-R-109978/09.06.2023 г.; ** лева представляващи непогасена възнаградителна лихва, дължима на основание Раздел II, т.

4 от Договора за кредит за периода от 05.12.2023 г. до 01.10.2024 г.; ** лева представляваща непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва), дължима на основание Раздел II, т. 13 от Договора за кредит за периода от 05.12.2023 г. до 01.10.2024 г.; ** лева представляващи законна лихва върху просрочената главница за периода от 02.10.2024 г. до 09.10.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 1 ** лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на ** лева.

С Разпореждане № 5082/10.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. №2463/2024 г. по описа на РС- Кюстендил е разпоредено да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните вземания. Последвало е издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1261/10.10.2024 г. По тази заповед на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение и на заявителя е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 202574220400175 по описа на ЧСИ в.а. с район на действие Окръжен съд – Кюстендил. Видно от данните по ч.гр.д.№2463/2024 г. по описа на РС Кюстендил, на 05.05.2025 г. на длъжниците е връчена заповедта за изпълнение. С подадено в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение длъжниците са оспорили дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като едновременно с това в срока по чл. 419, ал. 1 и чл. 413, ал. 1 от ГПК е депозирана частна жалба против разпореждането на заповедния съд за незабавно изпълнение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:

Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника без да води исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи.

От своя страна представеният документ по чл. 417 от ГПК трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му. Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал. 2 от ГПК е съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в чл. 417, т. 1-10 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от ГПК длъжникът има възможност да обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК /в редакцията му в сила от 23.12.2019 г./ същото може да бъде отменено при следните три хипотези: 1/.

2 когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК, т. е. ако документът, въз основа на който е допуснато незабавено изпълнение не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, 2/. не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК, т. е. когато не са представени доказателства за изискуемостта на вземането, в случаите, в които тя е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, както и 3/. когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

За да бъде уважена частна жалба по чл.419 ГПК е необходимо да се докажат пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, които да се основават на съображения, извлечени от самия акт по чл.417 от ГПК. В случая актът по чл.417 ГПК е извлечение от счетоводните книги на заявителя, с което се установява задължения на жалбоподателите, произтичащи от Договор за банков кредит №000LD-R-109978/09.06.2023 г. и Договор за поръчителство от 09.06.2013 г.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателите, че извлечението от счетоводните книги на банката- заявител е нередовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Въпросът за съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК е развит в множество съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК (виж Определение № 545/ 11.07.2011 г. по ч. т. д. № 373/2011 г. на 2-ро т. отд. на ВКС;

Определение № 162/ 09.02.2010 г. по ч. т. д. № 66/2010 г. на 1-во т. отд. на ВКС;

Определение № 118/ 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на 2-ро т. отд. на ВКС;

Определение № 364/ 26.04.2011 г. по ч. т. д. № 117/2011 г. на 2-ро т. отд. на ВКС;

Определение № 697/ 19.11.2009 г. по ч. т. д. № 618/2009 г. на 2-ро т. отд. на ВКС;

Определение № 693/ 16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на 2-ро т. отд. на ВКС;

Определение № 475/ 17.06.2010 г. по ч. т. д. № 401/2010 г. на 1-во т. отд. на ВКС). От цитираната съдебна практика се установява, че редовността на документа от външна страна се свързва с неговото " удостоверително действие". Документът ще бъде редовен от външна страна, когато: съдържа достатъчно данни, които индивидуализират вземането по основание и по размер, и когато документа е изготвен и подписан от оторизирани длъжностни лица. В случаите, когато документът по чл. 417 от ГПК представлява "извлечение от счетоводните книги на банките", минимално необходимото съдържание на извлечението, което индивидуализира вземането по основание и по размер и прави документа редовен от външна страна е посочено в чл.

60, ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/- изм. ДВ. бр. 59/29.07.2016 г.

Съгласно законовата регламентация документа трябва да отразява: общият размер на просрочената сума; общият размер на непогасената част от дълга; непогасената главница по кредита; непогасената договорна лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

От съдържанието на представеното към заявлението Извлечение от счетоводните книги на Банката съдът прави извода, че то отговаря напълно на изискванията по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.

В извлечението са посочени страните по договорното правоотношениекредиторът и кредитополучателя, както и солидарния длъжник и поръчителя. Посочен е договора за кредит. Размерът на отпуснатия кредит. Срокът на усвояването му. Краен падеж. Брой, размер и падеж на погасените и на просрочените вноски по главница и по договорни лихви. Общият размер на непогасената част от дълга. Размерът на дължимата главница, договорни ( възнаградителни) лихви, размер на обезщетението за забава (наказателни лихви ). Документът е изготвен и подписан от компетентни длъжностни лица.

При това съдържание на извлечението съдът прави извода, че то представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК.

3

От документа е установима и сочената от банката – заявител изискуемост на вземането. Установено е спазването на изискването по т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за надлежно обявяване на длъжника, преди подаване на заявлението, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Съгласно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, а предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. За да се постанови незабавно изпълнение, е необходимо получаването на това волеизявление да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Както се приема и в посочената точка на ТР на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора /обективен елемент/ и волеизявление от страна на кредитора, че счита целия остатък за предсрочно изискуем. В случая от представените писмени доказателства се удостоверява надлежно връчване до длъжниците на съобщението на кредитора за възникване на предсрочната изискуемост.

При липса на уговорка в договора относно кореспонденцията между страните, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК (така и Решение № 148/02.12.2016 г., постановено по т. д. № 2072/2015 г. по описа на ВКС). В случая връчителят към кантората на съдебен изпълнител В. Александрова, рег. № 742 е връчил лично на длъжниците волеизявлението на банката – кредитор на 08.05.2024 г. във връченото предизвестие банката е посочила размера на просрочените задължения като е указала, че ако последните не бъдат заплатени в указания в предизвестието 30 дневен срок , банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем, което е сторено на 02.10.2024 г. заявлението е подадено на 10.10.2024 г., т.е. след като кредита вече е обявен за предсрочно изискуем. Правомерността на обявяването на кредита за предсрочно изискуем на по- късна от сочената в предизвестието дата е относимо към размера на дължимите възнаградителна и законна лихви, който въпрос следва да бъде разгледан в исковото производство по чл.422 ГПК. В настоящото производство дължимата от съда проверка се свежда до установяването дали преди подаване на заявлението е станало изискуемо претендираното от кредитора вземане, което, както беше отбелязано по-горе, е установено в производството по издаване на обжалваното разпореждане.