Решение № 771 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 460/2023
- Вид
- Решение № 771
- Подписан
- 08.06.2023
- В сила
- 08.06.2023
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 237, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.644 · Търговски закон
- чл. 658, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 771 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300500460 по описа за 2023 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ВИОВЕС“ ЕООД /в несъстоятелност, ЕИК ***, чрез синдика му А. Н., против решение № 111/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 13268/2021 г. на Районен съд Пловдив, ХІV гр. състав в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск против „КИТАС“ ООД, ЕИК *** за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за ползване на 300 кв.м. незастроена площ от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив с площ от 23 619 кв.м. за месец декември 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване. Жалбоподателят поддържа, че в тази обжалвана част решението е неправилно и незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което искът да се уважи.
Въззиваемата страна „Китас“ ООД, ЕИК *** чрез адв. И. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение в посочената в жалбата част. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
1
По същество :
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Виовес“ ЕООД (в несъстоятелност), срещу „Китас“ ООД искове за осъждането на „Китас“ ООД да заплати на „Виовес“ ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 900 лв. - обезщетение за ползване на 144 кв.м. от сграда с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив с площ от 1473 кв.м. за месец декември 2020 г. и сумата от 900 лв. - обезщетение за ползване на 144 кв.м. от сграда с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив с площ от 453 кв.м. за месец декември 2020 г. В тази му част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на обжалване е тази част от решението на районния съд, с която е отхвърлен искът на „ВИОВЕС“ ЕООД в несъстоятелност против „Китас“ ООД за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за ползване на 300 кв.м. незастроена площ от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив, целият с площ от 23 619 кв.м. за периода месец декември 2020 г.
Видно от исковата молба, всички искове са били основани на твърдението, че ищецът притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, заедно с намиращите се в него сгради, вкл. двете сгради с идентификатори *** и *** . Тези недвижими имоти били придобити от ищеца чрез договор за покупко-продажба, сключен с „Трансекспрес“ ЕООД с нотариален акт № ***, дело 308 от 2019 г. Твърди се, че преди да прехвърли собствеността върху имотите, „Трансекспрес“ ЕООД отдал същите под наем на „Транслогистика“ ООД с договор за наем от 10.10.2018 г., който бил вписан в Службата по вписванията – гр.Пловдив. Предвид прехвърлянето на собствеността върху имотите и на основание чл.237 ЗЗД той встъпил в наемното правооотношение на страната на наемодателя. С решение на ПОС № 149 от 12.03.2020 г. по търг.дело № 1072/2019 г. на ПОС била обявена неплатежоспособността на „ВИОВЕС“ ЕООД с начална дата 01.10.2019 г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик.
Недвижимите имоти, предмет на договора за наем от 10.10.2018 г., сключен с „Транслогистика“ ООД, били включени в масата на несъстоятелността. По реда на чл.644 ТЗ назначеният синдик отправил до „Транслогистика“ ООД 15-дневно предизвестие за прекратяване на договора за наем. В резултат на това наемното правоотношение било прекратено на 14.11.2020 г., но наемателят не предал държането на имотите. Ищецът твърди още, че ответното дружество „Китас“ ООД било пренаемател на процесните имоти въз основа на договор за наем, сключен с „Транслогистика“ ООД и продължавал да ползва имотите. Счита, че същото не може да има повече 2 права от наемодателя си и предвид прекратяването на договора за наем, от който „Транслогистика“ ООД черпи права, то ответникът ползва без правно основание процесните собствени му недвижими имоти, поради което за исковия период – м.декември 2020 г. му дължи заплащане на обезщетение.
С отговора на исковата молба ответникът „Китас“ ООД е оспорил исковете с възражението, че не ползва недвижимите имоти, описани в исковата молба и не е бил и не е в наемно правоотношение с „Транслогистика“ ООД по отношение на процесните имоти. Твърди, че в периода 01.10.2015 г. – 01.08.2016 г. е ползвал поцесните имоти по силата на договор за наем от 01.10.2015 г., сключен с „Трансекспрес“ ЕООД, но този договор е бил прекратен на 02.08.2016 г. и той e върнал държането върху имотите на „Трансекспрес“ ЕООД.
С първоинстанционното решение въз основа на събраните писмени доказателства и доводите на страните, съдът е приел за установено, че с договор за наем от 10.10.2018 г. "Трансекспрес" ЕООД като наемодател е предоставил на "Транслогистика" ООД като наемател за възмездно ползване движими и недвижими вещи, сред които и процесните имоти - поземлен имот с идентификатор с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, заедно с намиращите се в него сгради, вкл. двете сгради с идентификатори *** и *** . Договорът за наем бил сключен за срок от 10 години, до 31.10.2028 г. В чл. 8, т. 4 било изрично договорено правото на наемателя да предоставя части от имота за ползване на трети лица, възмездно или безвъзмездно. Този договор има нотариална заверка на подписите и е вписан в СВп на 10.10.2018 г. С нотариален акт от 28.06.2019 г. наемодателят "Трансекспрес" ЕООД е продал недвижимите имоти, предмет на наемното правоотношение на ищеца "Виовес" ЕООД и на основание чл. 237, ал. 1 ЗЗД договорът за наем останал в сила спрямо него като приобретател.
С решение от 12.03.2020 г. по гр. д. № 1072/2019 г. на ПОС по отношение на ищеца е открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 01.10.2019 г. С определение от 22.06.2020 г. е назначен постоянен синдик, който на основание чл. 644 ТЗ във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ е отправил предизвестие до наемателя - "Транслогистика" ООД за прекратяване на сключения на 10.10.2018 г. договор за наем, като е поискал предаване на имотите. Предизвестието е получено на 29.10.2020 г. от управителя на "Транслогистика" ООД А.Т..
Тези фактически констатации и правни изводи не се оспорват с въззивната жалба и с отговора на същата, поради което не следва да се преразглеждат.
Възраженията на ответника в отговора на исковата молба се свеждат до отричане на ползването от негова страна на имотите за исковия период – м.декември 2020 г.
За да отхвърли исковете за присъждане на обезщетение за ползването на 144 кв.м. от сграда с идентификатор *** и за ползване на 144 3 кв.м. от сграда с идентификатор ***, ПРС е приел, че по делото не е доказано същите да са реално ползвани през исковия период от страна на ответника. ПРС е установил обстоятелството, че въз основа на договор за наем, представен по делото, ответникът е ползвал в този период офис, но в друга сграда, с идентификатор. 2, която е различна от посочените в исковата молба с идентификатори. 4 и. 6 по КК. Тези изводи не са били оспорени от ищеца, който не е подал въззивна жалба и в тази му част решението е влязло в сила.
По отношение на спорната площ от 300 кв.м., представляваща незастроена площ от поземления имот с идентификатор № *** , целият с площ от 23 619 кв.м., настоящият съдебен състав приема, че същата е била ползвана като прилежаща част именно на посочените две сгради с идентификатори *** и ***. Твърденията в исковата молба са били, че ответникът използва частите от двете сгради за офиси и търговска дейност, а незастроената част – за паркиране и домуване на композиции от влекачи и полуремаркета.
По делото е представено и писмо, с което е отправено едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 01.10.2015 г., изпратено от „Трансекспрес“ ЕООД до „Китас“ ООД, във връзка с възмездното ползване на помещение, което е разположено в промишлена сграда с идентификатор *** . 6 и покрита автомивка за товарни автомобили и прикачен състав, която е разположена в промишлена сграда с идентификатор ***, както и места за паркиране, с адрес на поземления имот в ***. Предизвестието е получено на 29.06.2016 г., а твърденията на ответника са били, че след изтичане на предизвестието договорът му с е бил прекратен и държането на имотите е било върнато на „Трансекспрес“ ЕООД.
С първоинстанциононот решение ПРС е приел, че по делото не е установено ползването от ответника „Китас“ ООД на площи от промишлена сграда с идентификатор *** . 6 и от промишлена сграда с идентификатор ***. Настоящият съдебен състав приема, че не е установено и ползването от ответника на процесната площ от 300 кв.м., предназначена за паркиране и домуване на композиции от влекачи и полуремаркета. Тази площ не е индивидуализирана като местоположение по никакъв начин. Целия поземлен имот с идентификатор № *** е с площ от 23 619 кв.м. и същият е бил изцяло отдаден под наем от „Трансекспрес“ ЕООД на „Транслогистика“ ООД с договора за наем от 10.10.2018 г. Установява се, че през м.декември 2020 г. ответникът „Китас“ ООД е ползвал под наем помещение за офис в сграда с идентификатор № ***, както и общо 12 места за паркиране на автомобилни композиции, полуремаркета и леки автомобили, с адрес на поземления имот в ***, по силата на договор за наем от 01.10.2019 г., сключен с "Транслогистика" ООД, за което от последния е била издадена фактура от 01.12.2020 г. Съдът приема, че тези общо 12 места за паркиране на 4 автомобилни композиции, полуремаркета и леки автомобили са прилежаща площ към сградата с идентификатор № *** и тази площ е различна от площта, за ползването на която в настоящото производство се търси заплащане на обезщетение. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел пълно и главно доказване, за да се формира различен правен извод.
Ето защо съдът приема и този иск за неоснователен, поради което същият следва да се отхвърли.
При съвпадение на крайните изводи на въззивния с тези на първоинстанционния съд решението, в обжалваната част решението се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода по спора в тежест на жалбоподатгеля и в полза на въззиваемата страна ще се поставят направените във въззивното производство разноски, които се констатираха на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 13268/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХІV гр. състав в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „ВИОВЕС“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, против „КИТАС“ ООД, ЕИК ***иск за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за ползване на 300 кв.м. незастроена площ от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, целият с площ от 23 619 кв.м. за месец декември 2020 година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „ВИОВЕС“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „КИТАС“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: *** сумата от 400 /четиристотин/ лв.
– разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Разпечатката съдържа 41 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b4610d7-4d55-422d-b737-cf0de05b37d6