Решение № 135 от 13.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20234100100872 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е искова молба от И. М. Ч. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С., ЖК „М. – І“, бл.43, вх.1, ет.1, чрез процесуален представител – адвокат М. М. - САК срещу „П. Л. БГ“ ЕООД, с ЕИК: *, гр. С., „М. – ІV“, комплекс БПС, бул. „Б. П. С.“, № 1, бл.12, вх.А, ет.2, с твърдяно правно основание чл.27, пр.4 ЗЗД, вр. с чл.29 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.45 от ЗЗД, с цена на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД – 39 104,00 лева, с цена на исковете по чл.45 ЗЗД – 4 400,00 лева - имуществени вреди и също неимуществени вреди 15 000,00 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че с ответника в качеството му на лизингодател ищецът е сключил Договор за финансов лизинг № 22426 от 16.07.2019г. с предмет на лизинга л.а. марка „Мерцедес Бенц“, модел С300, с посочен номер на рама, на стойност без ДДС – 32 722.68 евро, при дължима месечна вноска без ДДС в размер на 575,25 евро, като с договора му бил предоставен екземпляр от общите условия за потребителя за лизинг. На 16.07.2022 г. бил подписан Анекс към лизинговия договор № 22426. Твърди, че не му била предоставена възможност от лизингодателя по какъвто и да е начин да окаже влияние върху съдържането на клаузите. Те 1 били предварително изготвени. Описано е как е получил лизинговия автомобил със съответния протокол, като в оторизиран сервиз бил извършен монтаж на защитна система на автомобила. Посочено е как на 09.07.2020г. ищецът Ч. бил уведомен от служители на VІ РУ на СДВР на МВР – С., че автомобилът е краден и обявен за издирване от Интерпол. Бил съставен протокол за доброволно предаване на вещи по ЗМВР и той предал автомобила, като от тази дата до датата на исковата молба автомобилът се намира в VІ РУ на СДВР. Ищецът така бил лишен от владение върху него.

Посочено е как е бил уведомен ответникът, но въпреки това той продължил да изисква от ищеца заплащането на лизинговите вноски. Твърди се, че опитите му за прекратяване на договора и анекса по взаимно съгласие останали безрезултатни. На 12.11.2020г. уведомил ответника с нотариална покана за разваляне на сключените договори и анекс. Също били заявени претенции за обезщетение за претърпените вреди. Посочено е как бил получен писмен отговор от ответника, според който отговор изявленията за разваляне на договора били невалидни без да произвеждат правни действия.

Твърди, че ответникът още със сключване на договора го е въвел в заблуждение и поддържал у него невярна представа, че автомобилът е с изряден произход и документи. Описва, че съответните клаузи в договора са нищожни, включително, че е налице порок на унищожаемост на лизинговия договор и анекса поради наличие на измама. Във връзка с претенцията по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се излагат съображения как ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със съответната посочена сума до дата 15.10.2020г. По-нататък се акцентира и върху различните видове застраховки, които били за негова сметка и заплатени суми, също и за заплатените местни данъци и такси. Описано е за заплащането на лизинговите вноски за съответните месеци. По-нататък ищецът се спира на претенцията си по чл.45 ЗЗД, а именно защо и как претендира обезщетение в размер на 4 400 лева имуществени вреди, респективно за 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда на основание чл.27, пр.4 ЗЗД, вр. с чл.29 ЗЗД да постанови съдебно решение, с което се унищожава правната сделка Договора за финансов лизинг № 22426/16.07.2019г. и анекс към него от 16.07.2019год., сключени между страните, с предмет на договора лизинг на вещ – лек автомобил, описан, като сключени при измама от страна на ответника. На основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден 2 ответникът да му заплати сума в размер на 32 104,00 лева - представляваща общата стойност на заплатените без правни основания лизингови вноски и други плащания – застраховки, данъци, такси МПС, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът съответно обеднял, ведно със законната лихва, считано от датата на внасяне на авансово платената сума – 15.07.19г. до 15.10.20г. – датата на последно заплатената лизингова вноска, до окончателното изплащане. На основание чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането, както следва: имуществени вреди в размер на 4 400,00лв. – представляващи извършени разходи след датата на узнаване на измамата – 09.07.20г., ведно със законната лихва, считано от тази дата 09.07.20г. до окончателното изплащане; неимуществени вреди в размер на 15 000,00лв. – за периода 09.07.20г. - датата на узнаване на измамата и предаване на лизинговата вещ на органите на МВР до предявяване на исковата молба – изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 09.07.20г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ответникът „П. Л. БГ“ ЕООД, ЕИК: *, гр. С., чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на исковите претенции, които счита за недоказани и моли да се отхвърлят предявените искове.

Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

Отношенията между страните са следните: ищецът И. М. Ч. с ответника „П. Л. БГ“ ЕООД в качеството му на лизингодател е сключил договор за финансов лизинг № 22426 от 16.07.2019г. с предмет на лизинга: лек автомобил - марка MERCEDES -BENZ модел С 300, рама № WDD2053481F505517, нa стойност без ДДС 32 722.68 евро. Дължимата месечна вноска е в размер на 575.25 евро. С договора, на ищеца е предоставен и екземпляр от общите условия за потребители на лизинг на „П. Л. БГ“ ЕООД към 23.05.2018г. Към договора е подписан и анекс от 16.07.2022г.

Лизинговият автомобил е получен с български регистрационни номера, с 3 приемо - предавателен протокол от 15.07.2019г., на която дата са предадени и 1 бр. оригинален и 1 бр. интегриран ключ. На същата дата е извършен монтаж на система срещу кражба на автомобила.

На 09.07.2020г. по повод извършена служебна справка на автомобила в системата на МВР от служители на VІ РУ на МВР гр. С., същите установяват, че автомобилът е краден и обявен за издирване от Интерпол.

Съставен е протокол от служителите на МВР и съгласно чл.84, ал.2 от ЗМВР, автомобилът е иззет и предаден доброволно.

С платежно нареждане за кредитен превод на 16.10.2020г. е направено последното плащане от ищеца към „П. Л. БГ“ ЕООД по договора за лизинг № 22426, по фактура № 0010721345 на стойност 1 125.09лв.

Приложено е платежно нареждане за кредитен превод от дата 16.10.2020г.

Конкретно по повдигнатия спор: според ищцовите твърдения и показанията на свидетеля Йорданов - сключването на лизинговия договор е станало чрез съдействието на автокъщата, в която ищецът си е избрал автомобила - „Бавария Ауто“. И. Ч. е кандидатствал за лизинг чрез съдействието на автокъщата, тя му е обработила документите, после са изпратени на „П. Л. БГ“ ЕООД, който ги получил и входирал, след което е подписан договорът. Преди сключване на договора ответникът „П. Л. БГ“ ЕООД не е имал информация за автомобила. Този автомобил е получен от автокъщата, където ищецът Ч. си е избрал сам автомобила. След като е избрал автомобила, от „Бавария Ауто“ са го осведомили, че работят с „П.

Л. БГ“ ЕООД по препоръчан лизинг. В „Бавария Ауто“ са обработени документите, след което е изпратен пълен набор от лизингови документи, които в „П. Л. БГ“ ЕООД съответно да се обработят и оценят финансовите показатели - дали отговарят за лизинга на автомобила и сключването на договора. Свидетелят Йорданов като регионален мениджър в „П. Л. БГ“ предал на ищеца лизинговия договор в офиса на централата на „П. Л. БГ“.

Според свидетелката Анева, която работи в „Бавария Ауто“ – фирма, която продава автомобили – „ако клиентът няма връзка с банка и няма откъде да изтегли кредит, ние работим с повече от едно лизингово дружество, тогава препоръчваме на клиента лизинг. Не си спомням въпросния автомобил. За случаят с този автомобил не си спомням 4 подробности. След като съм препоръчала на клиента „П. Л. БГ“, той се е съгласил и аз съм му препратила офертата на „П. Л. БГ“ за лизинг на посочен от него имейл адрес. Той е приел тази оферта. Това е било няколко дни след като се е задействала процедурата, защото в рамките на няколко дни се случват нещата. Не помня колко дни са минали от одобрението на клиента на офертата за лизинг до сключването на договора. Нашата фирма е придобила този автомобил от физическо лице в България. Договорът, с който закупихме автомобила беше нотариално заверен. Не съм имала информация за някакви проблеми със собствеността на този автомобил преди уведомлението от „П. Л. БГ“.“

Обобщително – ищецът И. Ч. съзнателно и по собствена преценка се е съгласил да подпише и сключи с ответната страна „П. Л. БГ“ процесният Договор за финансов лизинг № 22426 от 16.07.2019г., с предмет на лизинга л.а. марка „Мерцедес Бенц“, модел С 300, при наличието на всички налични в договора клаузи и условия. По никакъв начин не се доказа по делото, че „П. Л.

БГ“ някога е разполагало с информация, че автомобилът може да не е собственост на продавача Бавария Ауто ЕООД. Няма данни по делото към датата на исковата молба автомобилът по документи да не е собственост на П. Л. БГ ЕООД.

При това положение, от правна страна: с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.

Собствеността остава за лизингодателя, а лизингополучателя е само ползвател на автомобила. При финансовия лизинг лизингополучателят носи риска от случайно погИ.е или повреждане. По същината си договорът за финансов лизинг на автомобил е кредит под формата на вещ, по избор на лизингополучателя.

При наличие на случайно събитие или непреодолима сила е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението на този, който дължи да извърши или да не извърши нещо. Правилото е: неблагоприятните последици от нея са за сметка или на длъжника, или на кредитора, съобразно правилата за риска. При двустранните договори правилото е, че риска се носи от длъжника. Т.е. при договора за финансов лизинг рискът за погИ.ето на веща от случайно събитие или непреодолима сила е за лизингополучателя.

В случая, тъй като договора за финансов лизинг е двустранен, ищецът 5

И. Ч. като лизингополучател има две качества - кредитор - той има право да изисква от лизингодателя П. Л. БГ ЕООД да му предостави ползването на автомобила за определен период от време и длъжник – длъжен е да плаща на лизингодателя П. Л. БГ ЕООД лизинговите вноски. След като лизинговият автомобил е краден и е предаден на органите на МВР – лизингополучателят И. Ч. носи неблагоприятните последици от кражбата на автомобила, тъй като задължението му не е погасено и той се е съгласил да носи риска. Точно по тази причина ищецът И. Ч. като лизингополучател не може да нито да прекрати договора за финансов лизинг, нито пък договорът се прекратява автоматично /както би се случило, ако рискът се носеше от длъжника/.

Рискът от случайно събитие или непреодолима сила при финансовия лизинг е за лизингополучателя.

Лизинговият договор е валидно сключен и влязъл в сила между страните, без да са налични каквито и да било пороци на волеизявленията на страните по неговото сключване.

Относно исковите претенции по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД:

Няма данни и доказателства по делото, според които П. Л. БГ ЕООД да е причинило вреди на ищеца – нито имуществени, нито неимуществени.

Не е налице деяние на ответника като задължителна предпоставка за осъществяване на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Не е налице противоправност - необходима предпоставка за осъществяване на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Няма някаква причинно-следствена връзка между твърдените вреди и твърдяното деяние като предпоставка за осъществяване на фактическия състав на неоснователното обогатяване, респективно на непозволеното увреждане.

Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b460939-4775-4cd8-9013-5aabf1461a01