Решение № 388 от 13.12.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Враца, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200899 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба на И. А. И. от гр.Враца против НП №550/22.08.22 г. на Директора на РДГБерковица, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.50, ал.9 и чл.53, ал.2,т.5 и т.6 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите /Наредбата/ и на основание чл.257, ал.1,т.2 ЗГ му е наложена глоба в размер на 300.00 лв.

В жалбата поддържана и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, чрез процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП с молба за потвърждаването му.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения преклузивен срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

На 03.05.22 г., свидетелите Ст.С. и Ив.Н.-главни специалисти при ИАГСофия извършили проверка в землището на с.Чирен, отдел 203, подотдел „П“, имот с №135023, за която проверка е съставен констативен протокол №152910/03.05.22 г.

Същевременно срещу жалбоподателя е съставен

АУАН№550/04.05.22 г. за това, че като лесовъд на частна практика е „маркирал и получил позволително за сеч №0664464..., като е изготвил технологичен план, в който е посочил и качил в електронната система на ИАГ, 3 бр.технологични просеки, като на терен не са отбелязани с видим и траен знак.Има направа на извозни пътища, които не са отбелязани в технологичния план и на терен с траен знак”. Като дата на извършване на нарушението е посочена-23.04.22 г., а като място на извършване – горепосочения имот. Така описаното поведение е квалифицирано от актосъставителя като едновременно нарушение на чл.50, ал.9 и на чл.53, ал.2,т.5 и т.6 от Наредбата.

АУАН е подписан от жалбоподателя с възражения, че „изрично е спазена схемата на добив. Твърденията на служителите са тенденциозни и целящи да бъда дискредитиран“. Освен тези възражения, жалбоподателят подал и допълнителни писмени такива против АУАН, в които също се твърди тенденциозност и некомпетентност на проверяващите и липса на нарушения.

Възраженията очевидно са били счетени за неоснователни, тъй като е последвало издаването на обжалваното НП № 550/22.08.22 г. на Д-ра на РДГБерковица, с което при идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението, на основание чл.257, ал.1, т.2 ЗГ е наложена глоба в размер на 300 лв.

Съгласно представения от защитата и приет като доказателство по делото технологичен план №1 за добив на дървесина от процесния имот, същият е бил изготвен не от жалбоподателя, а от трето лице- Б.П., който е издател и на позволителното за сеч №0664464/23.04.22 г.

Гореизложената фактически положения, съдът възприе на базата на цитираните констативен протокол за проверка, технологичен план, 2 позволително за сеч, възражения против АУАН и останалите материали от преписката.

Разпитаните в с.з. и ангажирани от АНО двама свидетели- Ст.С.

/актосъставител/ и Ив.Н. /съставител на констативния протокол за проверка и свидетел по акта/, не дават никакви конкретни показания относно фактите на нарушението и неговото констатиране, тъй като не си спомнят за случая.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Чл.50, ал.1 и сл. от Наредбата уреждат субект и определени правила за маркиране при провеждане на сечи, като специално посочената в АУАН и НП разпоредба на чл.50, ал.9 предвижда, че „новосъздадените извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии се ограничават с видим знак върху оставащите на корен дърво.“.

На свой ред чл.53, ал.1 и сл. от Наредбата уреждат субект и правила за изготвяне на технологичен план и неговото задължително съдържание, като специално посочените в АУАН и НП разпоредби на чл.53, ал.2, т.5 и т.6 изискват в технологичния план да се съдържат схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технически просеки и трасета за въжени линии /т.5/, както и допустимата широчина на проектираните извозни пътища, технически просеки и трасета на въжени линии и разстоянията между тях /т.6/.

Очевидно е, че двете разпоредби съдържат различни по естество и вид задължения за определени действия и техния субект, при което нарушаването на всяка от двете отделни разпоредби, винаги ще представлява отделно и самостоятелно нарушение, подлежащо на отделно и самостоятелно санкциониране.

Според действащите административно-наказателни разпоредби на ЗГ, нарушаването на разпоредбите на чл.50, ал.1 и сл. от Наредбата принципно попада в санкционния обхват на разпоредбата на чл.257, ал.1,т.1 ЗГ, а нарушаването на разпоредбата на чл.53, ал.1 и ал.2 от Наредбата – в този на чл.257, ал.1,т.2 ЗГ.

В случая съдът намира, че направеното в АУАН и НП и подробно цитирано по-горе фактическо описание на нарушението, изначално е твърде двусмислено, вътрешно противоречиво и хаотично. От това описание не става 3 ясно за колко на брой и какви конкретни по вид действия е санкциониран жалбоподателя- такива във връзка с изготвяне на технологочния план за сеч и неговото задължително съдържание и/или и такива по неговото неизпълнение, в т.ч. откъм правила за маркиране на технологични просеки и извозни пътища на терен. Отделно от това, въпросната неяснота допълнително е задълбочена от актосъставителя и АНО, с едновременното посочване в акта и НП като нарушени, двете различни и самостоятелни разпоредби на чл.50, ал.9 и чл.53, ал.2,т.5 и 6 от Наредбата. Като краен резултат въпросната неяснота е финализирана от АНО с налагането само на едно наказание-глоба от 300.00 лв. на основание чл.257, ал.1,т.2 ЗГ.

При тези съображения, съдът намира, че процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на правилата за пълно точно и ясно описание на нарушението/нарушенията от обективно и субективна страна и съответстващо на това описание цифрова квалификация, съгласно чл.42, ал.1,т.4 и т.5 и по чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН. От друга страна е налице и нарушение на чл.18 ЗАНН, изискващ самостоятелно квалифициране и санкциониране на отделните деяния/нарушения.

Всяко от посочените до тук нарушения относно съдържанието на процесните АУАН и НП, е от категорията на абсолютните нарушения на процесуалния и материален закон, пряко ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, в т.ч. и откъм разглеждане на спора по същество.

Затова и атакуваното НП подлежи на отмяна само на това формално основание.

Независимо от това и за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че в случая НП остава и изцяло необосновано. Вменените като нарушения действия на жалбоподателя по изготвяне на технологичен план, не само не се доказаха с ангажираните от АНО гласни доказателства, но и бяха опровергани от представения от ответната страна и обсъден-по-горе технологичен план, който е с издател-трето лице. Изцяло недоказана остава и инкриминираната в АУАН и НП дата на извършване на нарушението-23.04.22 г., която според наличните доказателства може да бъде свързана единствено с датата на издаване/получаване на позволителното за сеч, но не и с други действия на жалбоподателя във връзка с това позволително. При тези 4 съображения НП подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.

При този изход от делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 550/22.08.22 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на И. А. И. от гр.Враца, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.50, ал.9 и чл.53, ал.2, т.5 и т.6 от Наредба №8/05.08.11 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1, т.2 ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.

ОСЪЖДА ИАГ- София ДА ЗАПЛАТИ на И. А. И. от гр.Враца, с ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 300.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5