Решение № 7 от 08.01.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Б.С., 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101166 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 386, вр. с чл. 459, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.С. №59, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.С., ул.“К.Б. I” №85, ет.4, ап.10, чрез адв.Н. Ц. от АК-В., против „ЖСК Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Т.А. №117, общ. С., обл.

С. (столица), с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1930,00лв. /хиляда деветстотин и тридесет лева/, представляваща сторените разходи за погребение във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт, по покрит риск „Разходи за репариране и погребение, вследствие на злополука (трудова, битова, при изпълнение на служебни задължения или при злоумишлени действия на трети лица) или заболяване, вкл. акутно“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 113,99лв. / сто и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху вземането, считано от 12.03.2025г. до 14.08.2025г.

В исковата молба се сочи, че на 14.10.2024г. В. П. В. – съпруг на ищцата, починал в „МБАЛ Христо Ботев“ – гр.В., където бил настанен по спешност. След извършена аутопсия била изяснена причината за смъртта, като е посочена диагноза „Криптогенен сепсис.

Бактериални колонии във вътрешните органи с микроабсцеси“.

Твърди се, че към момента на смъртта си В. В. е заемал длъжността системен администратор при РС-Б.С.. Поддържа се, че между Висшия съдебен съвет и ответника е сключен Договор за обществена поръчка №15855/28.12.2023г. за групова застраховка „Злополука“, полица по застрахователен договор №70003047 със срок на действие от 00:00ч. на 01.01.2024г. до 24:00ч на 31.12.2026г.

В исковата молба се твърди, че част от покритие рискове по застрахователната полица са „Смърт от заболяване, вкл. акутно“ и „Разходи за репариране и погребение, вследствие на злополука (трудова, битова, при изпълнение на служебни задължения или при злоумишлени действия на трети лица) или заболяване, вкл. акутно“.

Ищцата сочи, че на 06.12.2024г. е предявила застрахователна претенция към 1 ответника за сумата в размер на 13500,00лв. – обезщетение по покрит риск „Смърт от заболяване“, както и в размер на 1930,00лв. – обезщетение по покрит риск „Разходи за репариране и погребение, вследствие на злополука (трудова, битова, при изпълнение на служебни задължения или при злоумишлени действия на трети лица) или заболяване, вкл. акутно“.

Твърди, че първоначално с писмо с изх.№2153/30.12.2024г. ответникът отказал да заплати каквото и да било обезщетение, като след подадено възражение от страна на ищеца, застрахователното дружество изплатило обезщетение в размер на 13500,00лв. по покрит риск „Смърт от заболяване“, като отказало да заплати другата застрахователна претенция поради липса на фактура за предоставената услуга.

Ищцата поддържа, че срещу обективирания в писмо с изх.№ 2153/30.12.2024г. отказ досежно процесното вземане е депозирало ново възражение с вх.№ ВСС-291/05.03.2025г., като с писмо с изх.№ 568/12.03.2025г. ответникът отново отказал със същите мотиви.

Предвид изложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът ЖСК Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, чрез юрк. И. П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

Не спори, че между застрахователното дружество и Висш съдебен съвет е сключен Договор за обществена поръчка №15855/28.12.2023г. за групова застраховка „Злополука“, полица по застрахователен договор №70003047 със срок на действие от 00:00ч. на 01.01.2024г. до 24:00ч на 31.12.2026г.

Сочи, че на 02.01.2024г. между ответника и ЗД „Съгласие“ АД е сключен договор за съзастраховане съгласно подаденото предложение за участие в откритата по ЗОП процедура по възлагане на обществена поръчка.

Излага подробно съображение в подкрепа на законосъобразността на отказа за изплащане на процесното вземане, като твърди, че липсата на фактура за извършената услуга е причина за постановяване на отказ. Излага теоретични съждения във връзка с режима за издаване на данъчни фактури.

Сочи, че задължението за представяне на фактура е част от уговорките в застрахователния договор, обективирано в чл.9, ал.2, т.2.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа следното:

С Определение №783/22.10.2025г. на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 14.10.2024г. В. П. В. е починал; че ищцата е негов наследник в качеството й на преживяла съпруга; че към момента на смъртта му В. П. В. е заемал длъжността системен администратор при РС-Б.С.; че между Висшия съдебен съвет и ответника е сключен Договор за обществена поръчка №15855/28.12.2023г. за групова застраховка „Злополука“, полица по застрахователен договор №70003047 със срок на действие от 00:00ч. на 01.01.2024г. до 24:00ч на 31.12.2026г.; че ищцата е предявила застрахователна претенция на 06.12.2024г. за сумата в размер на 13500,00лв. – обезщетение по покрит риск „Смърт от заболяване“, както и в размер на 1930,00лв. – обезщетение по покрит риск „Разходи за репариране и погребение“, като след частично изплащане на предявените претенции, след възражение с вх.№ ВСС-291/05.03.2025г. от страна на ищцата, с писмо с изх.№ 568/12.03.2025г.

2 ответникът отказал да заплати сумата в размер на 1930,00лв. поради непредставяне на фактура за извършената услуга. Посочените факти се доказват от приложените по делото и неоспорени от страните удостоверение за наследници, Заповед №3/21.10.2024г. за прекратяване на трудово правоотношение между В. П. В. и РС-Б.С. поради настъпила смърт, препис-извлечение от акт за смърт, аутопсионен протокол, полица по застрахователен договор №70003047 със срок на действие от 00:00ч. на 01.01.2024г. до 24:00ч на 31.12.2026, искане за извършване на застрахователно плащане с вх.№ ВСС-1288/06.12.2024г., писмо с изх.№2153/30.12.2024г., писмо с изх.№483/26.02.2025г. и писмо с изх.№568/12.03.2025г. от „ЖСК Съгласие“ АД, възражение до „ЖСК Съгласие“ АД с вх.№ВСС-291/05.03.2025г., 2 бр. решения на общата комисия по жалбите от 12.02.2025г. и 07.03.2025г.

Видно от приложения по делото Договор към заявка за погребение от 14.11.2024г., издаден от траурна агенция „Рай“ – гр.Б.С., и издадения към договора фискален бон от 17.10.2024г., ищцата е заплатила на траурната агенция сумата в размер на 1930,00лв. В цитирания договор е направена подробна разбивка за стойността на всяка услуга, като всички разходи са свързани с извършване на погребението на В. П. В..

От приложения по делото застрахователен договор №70003047 се установява, че ответното дружество се е задължило да поеме описаните в раздел II рискове срещу заплащане на застрахователна премия, като при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 7, т.12 на законните наследници се заплащат реално извършените разходи за репатриране и погребение на територията на Република България – ритуални разходи до 2000 лева с ДДС.

Съгласно чл. 4 от Договора, същият е сключен при специалните условия и изисквания на Висшия съдебен съвет, в качеството му на възложител, които са посочени в обявлението и документацията за обществена поръчка, включително техническата спецификация, и при всички общи и специални условия, предложени от дружеството-ответник, в качеството му на изпълнител, в офертата му, които, съгласно посочената разпоредба, са неразделна част от Договора.

Съгласно чл.9, ал.2, т.2 от Договора при настъпило застрахователно събитие застрахованият или ползващите се лица следва да представят фактура с платежен документ, доказващ реално извършване на разходите, като фактурата следва да съдържа цената всяка услуга поотделно.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъдат уважени така предявените искове е необходимо ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, във връзка с което животът, здравето и телесната цялост на праводателя му са били застраховани при ответника, както и че в периода на застрахователно покритие на този договор е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие, което представлява покрит риск. Ищецът следва да установи също и че е наследник по закон на застрахованото 3 лице, както и размера на претенцията си, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В настоящия случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установи, че между Висшия съдебен съвет и ответното дружество е бил сключен Договор за обществена поръчка №15855/28.12.2023г. за групова застраховка „Злополука“, полица по застрахователен договор №70003047 със срок на действие от 00:00ч. на 01.01.2024г. до 24:00ч на 31.12.2026г. Безспорно е установено обстоятелството, че В. П. В. е заемал длъжността системен администратор при РС-Б.С. и в този смисъл е бил застраховано лице по горецитирания договор.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че В. П. В. е починал на 14.10.2024г.., като ищцата е негов наследник по закон.

Между страните не се спори, че съгласно уговореното в процесния договор на законните наследници на застрахования се заплащат реално извършените разходи за репатриране и погребение на територията на Република България – ритуални разходи до 2000 лева с ДДС.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на дружеството-ответник, че непредставянето на фактура за сторените разходи във връзка с погребението на застрахованото лице е основание за отказ за заплащане на реално извършените разходи за репатриране и погребение на територията на Република България. Този извод на съда е обоснован от обстоятелството, че съгласно чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, каквото безспорно е ищцата по делото.

От приетите по делото писмени доказателства се установи по безспорен начин, че във връзка с погребението на В. П. В. ищцата е сторила разноски в общ размер на 1930,00лв., като в договора е отразена цената на всяка услуга поотделно. Ерго, категорично се установяват сторените разходи, независимо, че представените документи не са фактури с фискални бонове. Целта на изискването за представяне на фактура е да съществува сигурност у застрахователя за сторените разходи и не означава, че не следва да се приемат никакви други доказателства в тази връзка. В този смисъл е и чл.20, ал.6 от приложените по делото Общи условия за застраховка „Злополука“ и рискова застраховка „Живот“, съгласно който непредставянето на изискуемите документи от страна на ползващите се лица се считат за основание за Застрахователя да откаже застрахователно плащане, ако поради тази причина не могат да бъдат установени обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие и последствията от него. Настоящият случай безспорно не попада в тази хипотеза, тъй като от представените от ищцата документи могат да бъдат установени всички обстоятелства досежно застрахователното събитие и последвалите разноски. По тези причини наведеното възражение за неизпълнение на задължения за представяне на фактура, които съдът не намира за значителни с оглед интереса на застрахователя, се явява неоснователно.