Определение № 410 от 30.06.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Габрово, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500240 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения „АД, подадена чрез пълномощника юрк.Демир срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№652/2023г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните вземания.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се ,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за претендираните суми поради непредставяне на договора за цесия и приложенията към него ,легитимиращи заявителя като кредитор. Сочи се ,че в чл.410,ал.3 ГПК изрично са посочени документите, които следва да се прилагат към заявлението .

Доказването на факта на прехвърляне на вземането и съобщаването на цесията не следва да се осъществяват в заповедното производство, а в хода на исковото производство, доколкото целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно. Документите, които следва да се представят към заявлението, посочени в чл.410,ал.3 ГПК, са за извршване на проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.

Излагат се доводи за същността на заповедното производство по чл.410 ГПК. Сочи се, че не е предвидена законова възможност за проверка валидността на цесията в заповедното производство при произнасяне по заявлението по чл.410 ГПК.

Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и да бъде уважено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумите,предмет на подаденото заявление по чл.410 ГПК.

Частната жалба е подаден в срок ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане от 02.05.2023г. по ч.гр.д.№652/2023г. на РС-Габрово, 1 заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения „АД срещу длъжника Е. А. Т. за сумата от 1100лв. главница, сумата от 233,16лв. договорна лихва , сумата от 111,28лв. лихва за забава и разноски по делото от 28,89лв. платена държавна такса и 200лв. юрисконсултско възнаграждение. Приел е ,че поради непредставени доказателства за извършена цесия ,от приложените към заявлението не се установява заявителят да е кредитор на претендираното вземане .

От данните по делото се установява, че с подаденото заявление по чл.410 ГПК е направено искане за за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1100лв.- главница; сумата от 233,16лв.- договорна лихва за посочения от заявителя период , сумата от 111,28лв.- лихва за забава за посочения в заявлението период. Вземанията са претендирани като дължими по договор за потребителски кредит , сключен с длъжника Е. А. Т. на 29.04.2021г. от „Вива кредит“ООД и цедирани на заявителя на основание подписано приложение №1 към рамков договор от 01.12.2016г.,сключен с Вива кредит ООД. В т.12 от заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича всяко от тях.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит от 29.04.2021г, сключен между „Вива кредит“ ООД и кредитополучателя Е. А. Т . В него, в чл.3 изрично е уговорено, че заемодателят може по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

Подаденото заявление по чл.410 ГПК по гр.д.№652/2023г. отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, към които препраща чл.410 , ал.2 ГПК. Изпълнени са и изискванията на чл.410,ал.3 ГПК, като към заявлението е приложен договорът,сключен с потребителя,от който произтича вземането .

При така установените данни, изводът на заповедния съд, че заявителят не е установил качеството си на кредитор на претендираното вземане, е незаконосъобразен.

За основателността на заявлението по чл.410 ГПК се изхожда от обстоятелствата, изложени в т.12 ,на които се основава съществуването на претендираното вземане, като не се изисква представянето към заявлението на доказателства, в подкрепа на тези обстоятелства, с изключение на визираните в чл.410,ал.3 ГПК, когато се касае за вземане , произтичащо от договор сключен с потребител. В случая това изискване е изпълнено, видно от приложения към заявлението договор за паричен заем от 29.04.2021г. Наличието в него на изрична клауза, съгласно която кредиторът има право да цедира вземането, при заявените в т.12 обстоятелства, на които се позовава заявителя- че е цесионер по такъв договор, на етапа на който се намира заповедното производство, не дават основание да се приеме,че липсва материалноправна легитимация на заявителя да претендира процесните вземания.

Следва да се извърши проверката по чл.411,ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК.

В случая в процесния договор за паричен заем е включена клауза – чл.1, ал.3 , предвиждаща дължима от кредитополучателя такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за паричен заем – сумата от 780,24лв., която е включена като част от погасителните месечни вноски съгласно чл.2,т.1 от договора. Каса е се за такса ,която е 2 разход по кредита и следва да бъде включена към общите разходи по кредита, относими към ГПР . Начинът на формира на ГПР ,посочен в т.8 от договора не установява ,че в него е включенена начислената такса за допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, което дава основане да се приеме,че е налице посочен в договора неточен размер на ГПР, което води до недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . С оглед на това и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита . Предвид на това заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде уважено в частта за претендираната главница от 1100лв., като в него заявителят не твърди да има извършвани плащания до подаване на заявлението , поради което няма данни за извършване на прихващане с такива суми . В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Следва да се отмени и в частта за разноските съразмерно уважената част от заявлението - относно държавна такса от 22лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50лв. В останалата част обжалваното разпореждането следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №919 от 02.05.2023г. по ч.гр.д.№652/2023г. на РСГаброво в частта,с която подаденото заявление от «Агенция за контрол на просрочени задължения» АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. «***» № *, ет. *, п.к. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Е.

А. Т. от град Габрово, в качеството на кредитополучател по договор за заем № 5696672, е отхвърлено за : 1. Сумата от 1100 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 28.04.2023 г. до нейното окончателно изплащане; сумата от 22лв. разноски за платена държавна такса и сумата от 50лв. юрисконсултско възнаграждение,вместо което постанови:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на «Агенция за контрол на просрочени задължения» АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. «***» № *, ет. * , заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Е. А. Т., ЕГН**********, от град ***, с постоянен адрес : бул.“***“№*, вх.*,ет.5, ап.* и настоящ адрес:гр.*** ,ул.*** №*,ат.*,ап.*, за сумата от 1100 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 28.04.2023 г. до нейното окончателно изплащане; сумата от 22лв. разноски за платена държавна такса и сумата от 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №919 от 02.05.2023г. по ч.гр.д.№652/2023г. на РС-Габрово в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за Сумата от 233,16 лева - договорна лихва за периода от 29.05.2021 г. до 24.04.2022 г.; Сумата от 111,28 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 25.04.2022 година до 25.04.2023 година, сумата над 22лв. до размер на 28,89 лева - разноски за платена държавна такса и сумата над 50лв. до размер на 200лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за 3 изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4