Решение № 2240 от 03.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2240

03.06.2019 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХI–І граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20219 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от В.Т.П. с ЕГН ********** ***, ет. *, чрез пълномощника адв.

Г.С., против „Фасто Куриер“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

Ботевградско шосе № 247, ет. 5, офис 2502, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, чл. 221, ал. 1 КТ и 224, ал. 1 от КТ за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 15813/ 2018 г. на ПРС, XI гр. състав, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8737/ 05.10.2018 г., суми, както следва: сумата от 1 538 лева- главница, представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и сумата от 893 лева- главница, представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 8 дни за 2017г. и 10 дни за 2018 г., във връзка с прекратен със заповед № ***/ 02.07.2018 г. трудов договор № * от 14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 500 лева- за адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало ТПО по трудов договор № * от 14.08.2017 г., прекратен със заповед № **/ 02.07.2018 г., издадена на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

При прекратяване на ТПО на ищеца не били платени следните две суми: сумата от 1 538 лева, представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ и сумата от 893 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 8 дни за 2017 г. и 10 дни за 2018 г. За събиране на сумите се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което било уважено, но длъжникът възразил и в срок за предявявал настоящият установителен иск за вземането по заповедта. Моли и за разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за пълен работен месец преди уволнението.

За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между страните е прекратено, че на ищеца е останал неползван

ПГО, колко дни за коя година, и размерът на обезщетението.

От представените писмени доказателства, а и от изслушаното заключение на вещото лице К. се установи, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено плащане на ТВ, поради което на ищеца се дължи обезщетение за това, че ТПО е прекратено на така посоченото основание, в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 1538 лева, че на ищеца е останал неползван ПГО, за който му се дължи обезщетение, и че неплатеният остатък от същия възлиза на 1258,36 лева.

Ето защо исковете се явяват доказани до горепосочените размери. Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, и законна лихва е претендирана.

Ето защо такава ще се присъди от завеждане на исковете до окончателното плащане на дължимите суми.

Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в размер на 1000 лева платено адв. възнаграждение в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на спора на същия се следват разноските изцяло, като следва да се възложат в тежест на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на лева (сто и петдесет лева), от които 61,52 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, както и държавната такса по заповедното производство в размер на 48,62 лева.

В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 60 лева.

Поради изложеното, съдът

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Фасто Куриер“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

Ботевградско шосе № 247, ет. 5, офис 2502, ДЪЛЖИ на В.Т.П. с ЕГН ********** ***, ет. * сумата от 1 538 лева главница, представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и сумата от 893 лева главница, представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 8 дни за 2017г. и 10 дни за 2018 г., във връзка с прекратен със заповед № */ 02.07.2018 г. трудов договор № * от 14.08.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8737/ 05.10.2018 по частно гр. дело № 15813/ 2018 г. на ПРС, XI гр. състав.

ОСЪЖДА „Фасто Куриер“ ЕООД с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Ботевградско шосе № 247, ет.

5, офис 2502, ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.П. с ЕГН ********** ***, ет. * сумата от 500 лева, представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 500 лева разноски по исковото производство за адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА „Фасто

Куриер“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Ботевградско шосе № 247, ет. 5, офис 2502 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 160,14 лева дължима държавна такса върху уважените искове за исковото и заповедното производство, както и сумата от 60 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

Вярно с оригинала: Ц.Т.