Решение № 37 от 24.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 7/2025
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 24.04.2025
- В сила
- 14.08.2025
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.2 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл.493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- §1 т. 4 · Кодекс за застраховането
- чл.497 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.77, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000007 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 11/ 14.01.2025 г. по т.д. № 1838/ 2024 г. по описа на ВКС е отменено Решение № 119/ 04.08.2023 г. по в.т.д. № 75/ 2023 г. по описа на ВТАС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 260022/ 15.12.2022 г. по т.д. № 29/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч за отхвърляне на предявения от М. К. Д. – К. иск против ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка П. Н. Д. при ПТП на 28.07.2018 г. за разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТАС. Решението на ВТАС в частта му по иска на К. П. Б. е влязло в сила като необжалвано.
Въззивното производство е по депозиранa въззивнa жалба от М. К. Д. – К. против соченото решение на ОС – Ловеч в частта, с която е отхвърлен искът й за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й П. Н. Д. вследствие на ПТП на 28.07.2018 г. за сумата над 50 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв., както и в частта за началния момент на дължимост на законната лихва.
Жалбоподателката счита решението в тези му части за неправилно поради неспазване на принципа на чл.52 ЗЗД и определяне на изключително занижено обезщетение, несъответстващо на реално претърпените от нея вреди, и поради приемане за основателно на направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а досежно лихвата – като постановено в нарушение на 1 материалния закон. По отношение размера на обезщетението счита, че съдът не е съобразил всички относими към определянето му обстоятелства и конкретно лимитите на застрахователните обезщетения и съдебната практика по сходни казуси.
Неправилно съдът приел, че пострадалата има принос и то в обем на 50 % за настъпване на вредите поради това, че е стояла клекнала пред спрелия автобус.
Липсвала забрана пешеходец да се намира в близост до спряло МПС, което при това не представлявало опасност за нея, защото макар автобусът да бил с работещ двигател, това не се дължало на предприета от него маневра „потегляне“, а с цел поддържане работата на климатичната инсталация вътре в купето. Преди предприемане на маневрата водачът бил длъжен да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал, което той не сторил, както било прието в постановената по отношение на него осъдителна присъда. Освен това, тъй като се касаело до обществен превоз на пътници, той бил длъжен да съобрази тяхното положение в ППС и да го приведе в движение едва след като се увери, че те са се качили и се намират безопасно разположени по местата си. Излага, че приетата по делото авто-техническа експертиза не доказва по категоричен начин наличието на принос – не бил установен ръстът на пострадалата, както и позата й пред автобуса, а експертът посочил, че водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходката. Поддържа, че единствената причина за настъпване на ПТП е виновното поведение на водача.Относно лихвата съдът неправилно приел, че такава се дължи от изтичане на 3-месечния срок от датата на извънсъдебната претенция. Такава се дължала от изтичане на 7-дневен срок, в който деликвентът имал задължение да уведоми застрахователя или най-късно от датата на уведомяване на последния от пострадалия – в случая от 23.08.2018 г. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковата й претенция да бъде уважена в пълния заявен размер със законната лихва от 05.08.2018 г. или 23.08.2018 г.
Процесуалният представител претендира възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала отговор с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че съдът е оценил в достатъчна степен и придал необходимото значение на релевантните към определяне на размера на обезщетението обстоятелства, както и правилно приел наличието на принос на пострадалата за настъпване на вредите. Относно началния момент на дължимост на лихвата посочва, че от ищцата са изискани документи, каквито тя не е представила в указания й срок и поради това правилно съдът е приел, че лихва се дължи с изтичането на 3-месечния срок за произнасяне по претенцията.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице – помагач по делото Д. П. М. – не заема становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и 2 следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са следните: М. К. Д. – К. е дъщеря на П. Н. Д., която е пострадала при ПТП на 28.07.2018 г. и вследствие на това е починала. Пострадалата Д. на 85 г. е била пътник в автобус, извършващ случаен превоз от гр. Никопол до паметника на връх Бузлуджа. С влязла в сила Присъда № 6/ 01.03.2022 г. по НОХД № 2786/ 2021 г. по описа на ОС – Стара Загора водачът на автобуса Д. М. е признат за виновен за причиняване по непредпазливост смъртта на Д. поради нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.25, ал.1 ЗДвП – преди предприемане на маневра „потегляне“ не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които са преди него и извършил маневрата без да се съобрази с тяхното положение и чл.77, ал.1 ППЗДвП – преди маневра „потегляне“ не се убедил, че няма да застраши останалите участници в движението. Фактическата обстановка при настъпването на ПТП се установява от показанията на виновния водач М. /трето лице – помагач по делото/ при разпита му по приобщеното към доказателствения материал ДП № 86/ 2019 г. по описа на ОСО в ОП – Стара Загора – л.58, том 1 и л.12 – 13, том 2. Тази обстановка не е оспорена от главните страни. Той обяснява, че по пътя към Бузлуджа е имало колона от над 200 автобуса, които са били спрели плътно на малко разстояние един зад друг в това число и управлявания от него автобус, чийто двигател бил оставен включен, за да работи климатичната инсталация.
Наличието на плътна колона от автобуси е видна на изготвения фотоалбум по ДП.
Престоят бил около 30-40 мин., като предната врата на автобуса била отворена и пътници слезли извън МПС, за да пушат. Когато колоната се раздвижила, хората пред вратата се качили в автобуса, предният автобус потеглил и водачът след като погледнал в огледалата за обратно виждане и не видял и пред автобуса човек, потеглил бавно без да затваря вратата. Не е спорно, че в този момент пострадалата Д. се е намирала непосредствено пред предната дясна централна част на автобуса, при което била блъсната. Водачът признава, че не я е възприел, нито усетил удара, а спрял, защото чул стенание. Вещото лице по приетата авто-техническа експертиза е дало заключение, че Д. е била клекнала пред автобуса, като се базира на свидетелски показания, събрани по ДП. Тези гласни доказателства не могат да бъдат ползвани в настоящия процес, респ. за нуждите на експертизата, защото не са събрани по 3 надлежния процесуален ред, но при изслушване на експертизата ищцата чрез своя процесуален представител не само че не е оспорила заключението в тази му част и не е релевирала възражения срещу възприетата поза на пострадалата, но и е направила искане за намаляване цената на предявения иск, мотивирайки го с наличието на съпричиняване въз основа на изводите на експерта. Съдът приема, че пострадалата действително е била в клекнало положение пред автобуса и с гръб към него. Този извод се налага с оглед данните от извършения по ДП оглед на труп, при който са констатирани хоризонтално, линейно кръвонасядане със специфичен вид в горната част на гърба и липса на кръвонасядания по задната повърхност на долните крайници, каквито травми несъмнено биха били получени при изправено положение при съобразяване на посочените от вещото лице габарити на автобуса /0,27 м от земята е височината на най-ниската част на автобуса в предната му част/ и мястото на контакт на тялото с предната му част. Освен това при огледа на труп е отразено, че пострадалата е била висока 165 см и ако тя се е намирала изправена пред автобуса и то в централната му част, водачът би я видял, доколкото съгласно заключението разстоянието от платното за движение до долната част на предното панорамно стъкло е 1,55 м. Същият е признал неизгодния за него факт, че не я е възприел пред автобуса.
Не е спорно, че на 23.08.2018 г. ищцата е отправила извънсъдебна претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, която не е била удовлетворена.
ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения от М. К. Д. – К. иск по чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с това застрахователно дружество. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила по отношение на застрахования водач присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента. Вследствие на противоправното поведение на водача е настъпил вредоносен за ищцата резултат и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос и пред настоящата инстанция спорът е сведен само до справедливия размер на обезщетението и основателността на наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на 4 вредоносния резултат, респ. обема на принос на пострадалата от ПТП майка на ищцата.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните обстоятелства:
Към датата на трагичния инцидент майката на ищцата е бил на 85-годишна възраст, а тя на 57 г. Те са живели в едно домакинство, а в различни населени места, но съгласно събраните гласни доказателства между тях е съществувала голяма близост, те са поддържали постоянни отношения, ходели си на гости. След като е доказана обичайната връзка между майка и дъщеря, не е необходимо да бъде доказвано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са нормално присъщи на трагична загуба на любим човек, каквато загиналата е била за своята дъщеря. Нормална е реакцията й на шок от изключително нелепата и настъпила по-трагичен начин смърт на майка й и дълбока и искрена скръб от загубата й. На доказване подлежат само специфичните вреди, каквито в настоящия казус не се твърди да са настъпили, нито се установяват от свидетелските показания и заключението на съдебно-психологичната експертиза. Вещото лице посочва, че ищцата е преживяла некомплицирана скръб като отговор на загубата на значим близък човек, като към датата на освидетелстването – четири години след процесното ПТП – негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, а остатъчните са свързани със субективно отношение за липса на справедливост и обида. Въз основа на използваните тестови методики и анализа на резултатите от цялостното наблюдение и изследване експертът определя Д. като балансирана, стабилна, трезвомислеща, спокойна, самоуверена и устойчива на стрес личност. Дава заключение, че преживяната психотравма няма да доведе до трайни проблеми и негативни последици за личността й, защото притежава нужния ресурс да включи загубата в житейския си опит и да продължи напред.
Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b42b188-2132-4b2d-9d43-6b6a46a69e42